Стотици са езиците по света, които замират и изчезват. Такава се очертава да бъде съдбата и арамейският – родният език на Иисус Христос.
Той се заражда преди 3000 години в древните юдейски земи. Измества староеврейския - иврит, и се разпространява в Персия, Асирия и Вавилон, за да се превърне с раждането на Божия син в най-свещения сред всички езици. Това е езикът, на който първите християни говорели и пишели.
Арамейският служи като „лингва франка" (универсален език) в целия регион на Близкия Изток, измествайки използването на акадски в Асирия и Вавилон. На арамейски говорят пратеници и търговци в Юдея.
В елинистичната епоха и до арабското завладяване (VII век пр. Хр.) арамейският успешно се конкурира с гръцкият език, оставяйки след себе си всички други семитски езици в ролята на местни диалекти.
Арамейският се е съхранил днес в три града в Сирия. Това са Маалюля, Джабадин и Баха.
За най-живописен от тях се смята Маалюля. Намира се на 56 километра североизточно от столицата Дамаск.
Пътят до градчето пресича необятна пустиня
Пред погледа се открива огромен планински масив, който сякаш е продължение на пустинята. Точно в центъра планината се разделя на две от дълбок пролом. Именно там са белите сгради със сини прозорци на жителите на това, сякаш застинало във времето селище. Още на пръв поглед се виждат куполите на десетки християнски църкви, а между тях и минарета на джамии. В миналото селището е било изцяло християнско, но сега половината жители са мюсюлмани. Но независимо от религията си всички говорят на арамейски. Всеки един от тях знае за Христос и го почита
Маалюля е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В превод от арамейски името на града означава „вход". Легендата разказва как покровителката на селището св. Текла се спасила от римляните, които я преследвали, за да я убият, тъй като приела християнството. Красивата Текла избягала от езическите си родители в днешна Турция, за да проповядва словото на Христос. Бягайки от римските войници, светицата, която била ученичка на самия апостол Павел, накарала планината да се разтвори и избягала от потерята на езичниците, а под нозете й бликнала вода. Именно това е тесният пролом, по който минават и сега гостите на Маалюля. От двете страни на клисурата могат да се видят издълбани дупки в скалите, където първите християни се криели от меча на римляните.
Малко над платото е манастирът "Св. св. Сергий и Бакхус", построен още през 4 век. Тук
се пазят едни от най-старите олтари
в историята на християнството. А непосредствено пред него е разкрита скална гробница от 198 година с уникални релефи. След приемането на християнството гробницата е превърната в монашески скит. Древният манастир и църквата към него били издигнати върху стар езически храм на Аполон в чест на светите мъченици Сергий и Бакхус. Църквата се смята за един от най-старите в света християнски храмове. Тук има икона на Богородица с младенеца, която е древно копие на оригинала, рисуван от самия евангелист Лука. Зад олтара и има каменно съоръжение за жертвоприношение.
На хълмовете срещу църквата са издълбани огромни кръстове. А на върха на планината е поставен паметник на Дева Мария. След доста ходене се стига и до прочутата християнска обител "Света Текла", която е считана за най-стария в света действащ християнски манастир. Неговата сграда се извисява до върховете на планината. Стръмни стълби водят до малка пещера. Смята се, че там е отседнала самата Дева Мария, след като синът й се възвисил в небесата. Между камъните във вътрешността на манастира извира вода, която монахини поднасят на посетителите.
Св. Текла се почита като първомъченица и дева. Тя
е известна с това, че изцелявала сакати хора
Близо до вратата, зад която са тленните й останки, има оставени патерици и восъчни кукли. От скалите в пещерата се процеждат капки и се събират в тясна вдлъбнатина. Това са сълзите на св. Текла, казват местните. В самата пещера на светицата християните направили олтар, където се молели до III век. Запазен е до ден днешен.
Неповторимата атмосфера на Маалюля обаче е застрашена да изчезне. През септември 2013 година в селището избухва кола-бомба и започва ожесточено сражение между правителствената армия на Сирия и терористични групировки, като по този начин разрушават един от най- древните градове и едно от големите християнски средища в Близкия Изток.
Значението на Маалюля като своеобразен езиков остров предизвика интерес след излизането на филма „Страсти Христови" на Мел Гибсън през 2004 г. Диалогът в него се води на арамейски и латински. Почти всеки в Маалюля е гледал филма, но малко зрители са разбрали репликите. Това обаче не е по тяхна вина: в „Страсти Христови" са използвани няколко диалекта на арамейския.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
