Може ли Брезник да е превърне в граовски Клондайк? Тази дилема в четвъртък решаваха жителите на града в продължение на четири часа и половина в мразовития салон на читалище „Просвещение 1870”. Спорът по Доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за подземната златна мина на Бърдото премина с „дежурното присъствие” на еколози на противоположни мнения, учени, кметове и общински съветници и скучаещи сеирджии – общо над 420 души.
Съдбата на 13,5 тона злато и 40 тона сребро, които лежат в недрата на находище „Милин камък” от две години разделя жителите на два враждуващи лагера. Доскоро повечето брезничани бяха против златодобива поради страх, че ще унищожи китната им природа. Събрана бе внушителна протестна подписка, а и Общинският съвет не скри негативното си отношение. В четвъртък обаче стана ясно, че нагласите са тотално преобърнати – повечето присъстващи подкрепиха строежа на мината, а противниците напуснаха обсъждането омърлушени. Завоят се дължи на няколко фактора. Компанията-майка – „Асарел-Медет” АД, откри информационен център и успя да убеди местните, че вредите ще бъдат незначителни, а ползите – колосални. Ще бъдат разкрити над 500 места при строителството и 434 в мината, като заплатите ще бъдат над 1 000 лева.
Над 140 брезничани отидоха на екскурзия с обилна почерпка до Панагюрище, където успяха да видят какво е направила минната компания у нас за тамошните хора. Не на последно място, мнозина мечтаят за начинание, което да спре постоянния упадък на града и обезлюдяването на селата в общината с под 7 хиляди души население. Наскоро освен минния проект, Брезник получи обещание и за друга инвестиция – да се построи китайски завод за производство на електрически автобуси на стойност 135 млн. евро.
Собственикът на „Асарел Медет” Лъчезар Цоцорков бе посрещнат и изпратен като спасител - с бурни овации. Загърнат в сива грейка, той изслуша внимателно всички „за” и „против” рудодобива и отговори на тревожните въпроси.
„Експертите уверяват, че пораженията върху природата ще бъдат минимални.
нито ще изчезне Бърдото,
нито ще ни се запрашат покривите
и градините, нито ще има опасни химии, които да застрашат нашето здраве и това на животните ни”, коментира
Янка Хранова, общински съветник от БСДП. Според нея не е реалистично градът да залага на земеделието и туризма. „Нямаме нито уникални забележителности, нито средства за да превърнем Брезник в приятно място за гости", добави тя. Хранова изтъкна, че при посещението в Панагюрище е видяла биоземеделие да се развива непосредствено до открития рудник.
„Зеленият адвокат” Александър Коджабашев пък се опита да насочи вниманието на публиката към рисковете – вероятността две околни села да останат без вода и липсата на оценка за здравното състояние на хората. Думите му бяха посрещнати с освирквания и викове. „Не сме дошли на лекция” и „Няма да спиме тук заради теб”.
Питанията му получиха отговор от екипа, извършил на ОВОС-а с ръководител доц. Росица Петрова, който обясни, че вече е намерен водоизточник в приток на река Конска, който ще напои и селата, и предприятието и част от града.
След експертите думата взе Лъчезар Цоцорков, който съобщи, че вече при него са постъпили над 500 молби за работа в бъдещия рудник. Той заяви, че проектът ще отговаря на всички стандарти за икономическа ефективност, екологична безопасност, и социална отговорност. „Това е вашият проект на живота. Вашият интерес е по-голям от нашия”, обърна се той към брезничани. Цоцорков отбеляза, че рудниците вече се развиват на дълбочина от стотици метри и километри.
„Дай Боже, и тук да има много злато, и дълги години да сте доволни”, коментира милионерът. Според него е крайно време България да спре да се страхува от минните проекти. "Мит от миналото е, че мините са опасни, те могат да работят без да пречат на природата и на селското стопанство. Това, което е на земята, може да изхрани хората. Но само онова, което е под земята, може да им донесе богатство”, заключи босът на „Асарел-Медет”.
Собственикът на местния кравекомплекс и председател на Инициативния комитет в подкрепа на мината Николай Гълъбов обясни на залата, че ще получат работа и заплата над средното ниво, „а не да ходите да се молите по банките за кредити и да се чудите после какво да правите”.
Природозащитникът Даниел Попов излезе с тезата, че устойчивото развитие на граовския край е несъвместимо със златодобива. Той попита какво ще стане с арсена, след като съдържанието на отровния метал в рудата е 0,03%, което означава, че за 11 години експлоатация от недрата
ще бъдат извадени 220 тона
от отровния метал
под формата на различни съединения.
„Арсен, олово, мед, злато и всички други елементи съществуват във всички скали и води в земната кора. Не е въпросът дали ги има, а в какво количество са. Арсенът тук е с ниско съдържание и няма да има никакво сериозно въздействие върху околната среда. Значителна част от него ще отиде в концентрата, отвърна главният геолог на „Асарел Медет” Веселин Георгиев.
Десислава Стоилова от Инициативен комитет „За чисто Граово” благодари на Цоцорков, че не си говорят за цианиди в този момент. Тя го призова да въведе в Брезник немския стандарт за минно дело, което бизнесменът прие с отворени обятия.
Стоилова се поинтересува и какво ще бъде пораженията върху околните земеделски земи и овощни градини от подземния рудник и хвостохранилището. Според нея е странно, че в ООВОС-а се споменава само близкия язовир Слаковци, но не и съседния нему Брезнишки язовир. Инж. Пламен Чокоев в отговор коментира, че двата язовира имат различен водосбор и Брезнишкият язовир няма да бъде засегнат по никакъв начин.
Единственият открит противник на рудника в залата се оказа софиянец. Александър Трайков разказа, че е дошъл да живее в граовския край, защото е чист и зелен. „А сега се оказва, че на километър от моята къща ще има по тон взривове на ден. Вече няма да казваме: „Ще се разходя до Бърдото”, а „Ще се разходя до мината”, допълни той. Публиката го прекъсна с възгласи „Това не ти е ваканционно селище!” и „Върви си в София!”.
„Толкова години гледам Брезник да затъва лека по-лека надолу. Развиват се и се разширява единствено гробищният парк”, каза бившата кметица на Бегуновци Тодорка Митова. Тя допълни, че при посещението в Панагюрище е видяла там усмихнати до ушите млади хора, каквито в Брезник не е срещала. „Хората там работят и се радват на благата си, а ние тук сме се отчаяли – мъже пият по кръчмите, псуват общество и държава, не дават нищо и чакат коледни надбавки”, нахока ги тя. По думите й ако е толкова страшен минният добив, Перник нямаше от село да стане 150 хиляден град. „Сега благодарение на високите пенсии на миньорите този регион оцелява и гледа внуци и правнуци, докато безработните деца са депресирани. Като правихме мините в Перник, когато правихме Кремиковци, имаше ли ОВОС?”, попита Митова. „Моят мъж беше 15 години стъклар и после 15 години миньор, а след това още 23 години ми трови душата у дома. Значи мините не са нещо вредно”, изтъкна легендарната седесарка.
Последен думата взе кметът на Брезник Васил Узунов, който призна, че каквото ида каже, няма да бъде прав. Съобщи, че най-големият „работодател” при тях е Бюрото по труда, където са регистрирани 478 души. „Всяко сряда идват и ме питат кога ще отворят мината и заводът за автобуси, за да има работа за тях. Ако инвеститорът си тръгне, в сряда ще бъда свободен”, заключи кметът.
