Вече не съм от изгубеното поколение, намерих се! Яркозелената табелка носи млада тъмнокоса жена, някъде в 30-те. Закачила я е на гърба си, над задължителните дънки, за да не й пречи, докато обикаля обичайния маршрут - Министерски съвет, Орлов мост, НДК, "Позитано", Министерски съвет. Не знам дори как се казва, но определено тя е едно от основните лица на този протест - това на поколението, което преходът завари в гимназиите и университетите. Едната половина от него се изгуби в обществото ни, която след много надежди за демокрация бе оставена без всякакви ценности, а другата - по пътищата на Америка и Европа. Но като че ли за всички тях този протест донесе отдавна търсената амнистия на достойнството им.
Семейство Калинови са на по 36 години. Той работи в държавната администрация, а тя в частния бизнес - осигурява чужди инвестиции у нас. Тук са всеки ден, а през ден идват с двете си деца. Едната е много малка и не разбира какво се случва, но другата е на пет години и вече гради свои асоциации. Семейството е по площадите заради скандалното назначение за шеф на ДАНС. Провокирало ги е и светкавично са излезли на улицата.
Чухме се по спешност в петък и се разбрахме да се видим на протеста, казват те. Оттогава не са спирали да идват, въпреки че не им плащат за това. Преди началото на всеки митинг дори открадват няколко минути, за да се видят и да разнищят семейните дела.
Започне ли протестът обаче, сме изцяло в него, казват те. За тях той е по-достоен от февруарския. Защото тогава недоволството малко или много беше провокирано от бита, а ние нямаме материални проблеми, дори не сме имали високи сметки за ток, казват двамата.
Но този път става въпрос за чест
Обидна е подигравката към народа, политиците загубиха представа за нормалния живот, единодушни са съпрузите.
Ако трябва да формулирам защо съм тук в едно изречение - то е заради децата ми, заради потъпканото ми достойнство и обидата, казва тя и се усмихва: май стана повече от едно изречение.
Двамата си спомнят и протестите от 1997 г. Тогава отново са били на улиците и са викали за оставката. Мисля, че единствената разлика със сега беше, че тогава имаше обособен политически субект, който искахме да ни управлява - СДС, а сега няма такъв, казва той. Според тях повечето от хората, които са тук, са били и на протестите през далечната, студена и гладна Виденова зима. Доказателство за това като че ли са и лозунгите, които хората изтръскаха от нафталина като тези: "Кой не скача е червен" или "Червени боклуци". За съжаление семейство Калинови вече мисли дали да продължи живота си тук, или да замине за чужбина.
Учих в Холандия и се върнах, но миналата седмица за първи път реших, че може би съм сбъркала, казва тя. Дано този път политиците да ги опровергаят напълно изненадващо.
Всеки ден на протестите са и колегите инженери Любо и Мария. И двамата са минали петдесетте, както казват сами с усмивка. В момента работят на различни места, но дълго време са били в завод за металорежещи машини. Твърдо решени са да идват на протестите, докато Орешарски подаде оставка.
Сега са паникьосани и правят грешка след грешка, но продължават да са много нагли, казва Мария. А Любо добавя: Протестираме срещу цялата система, срещу управлението ни, шуробаджанащината, лицемерието - вълците в овчи кожи са в парламента - срещу начина на избиране на управляващите, всичко е задкулисно.
Колко процента от депутатите гласуват по собствено мнение
възмущава се той. Според него протестите през февруари са успели да ги яхнат организираните структури, докато сега хората са толкова много, че това не се получава.
Двамата с Мария си спомнят и прословутата 1989 г. "Тогава беше голямата измама, спомням си хората на 6 юли на Орлов мост, надеждата беше голяма, но явно службите добре си бяха свършили работата", казва Любо. Според него ченгетата са направили ДПС, а те - "Атака". "Така си затвориха кръга да вземат гласовете на хората, които не могат да си направят сметка, че всъщност всичко е дело на службите", категоричен е мъжът.
И добавя: Написал съм допълнение към теорията на Айнщайн - парите привличат човека, а многото пари привличат като черна дупка и го засмукват. А Мария показва плаката си. На него от едната страна е написала: Ако искате да чуете народа, слушайте - Оставка. А от другата: Народен представител = предател.
На протеста е и Димитър, на 60 години. Той е с двете си дъщери, едната вози в количка, а другата, 7-годишната Боряна, не спира да обикаля и да си играе наоколо.
"Най-жалкото е, че няма разлика между тези 23 години досега - все едни и същи ни управляват и това е голямата ни трагедия", казва Димитър. Според него обаче най-страшното е, че сега БСП прегръща хора, които е плюла страшно преди години. "Това са Данчо Ментата (Йордан Цонев), който ни учеше на демокрация, както и Христо Бисеров, тези, които развалиха СДС", обяснява той. Толкова години запазване на статуквото е направило Димитър скептик. Според него, за да се промени нещо, ще трябва да се пролее кръв. Иначе тези дебелокожи и дебелооки политици няма да се вслушат в гласа ни, твърди Димитър. Дано да не е прав.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
