Навремето имаше един детски филм, озаглавен "История с куче... без куче". В момента властта се опитва да въведе нещо, което много наподобява история със задължителна забавачка, без да е задължителна. А накрая - май и без да е забавачка.
В стремежа си да се харесат на всички депутатите от образователната комисия се оплетоха дотам, че въведоха безумни правила, според които детската градина за четиригодишните е задължителна, но може да се осъществява в домашни условия. Което създава повече проблеми, които на пръв поглед решава. Например - кой ще следи дали родителите, след като са регистрирали наследника си в най-близката детска градина като частен ученик, наистина го подготвят по програмите, които министерството е спуснало? В момента от МОМН нямат отговор, но допускат, че ще участва Агенцията за закрила на детето. Тя обаче има съвсем други функции. Нейната задача е да реагира там, където има родителски тормоз, а не в домове, в които детето не се е научило на правилната възраст да пее "Зайченцето бяло". Задълженията на работещите в нея и без това са достатъчно тежки, за да ги караме да обхождат семействата, избрали да дават домашно възпитание на питомците си. Съвсем не е ясно и как семейната подготовка ще помага на детето да се социализира, след като то така или иначе няма да учи заедно с връстниците си. Когато въвеждаха задължителната забавачка, народните избраници проглушиха ушите ни с този аргумент - само така детето се адаптирало към социума, което било жизненоважно за бъдещото му развитие. Оказа се, тази адаптация пет пари не чини пред амбицията на депутатите да се харесат на всички.
Открит остава въпросът и кой ще има право да обучава вкъщи детето си. От министерството казват, че тепърва ще се пишат правила за това. Не виждам обаче кой ще бъде критерият, според който ще се забрани на цели фамилии от "Столипиново" да регистрират "чаветата" като частни ученици, за да не си изгубят детските надбавки, и да продължат да си ги държат вкъщи, щото имали само едни обувки. Какви критерии ще приложим - ниво на дохода ли? Или, както макар и случайно спомена образователният министър, ще го позволим само на високообразованите семейства? Ако се стигне дотам, текстът със сигурност ще завърши в комисията по дискриминация, ако не и в съда. Нещо повече - заради начина, по който се въвежда домашното обучение, от системата може да изпаднат и по-големите деца, за чието задължително записване ГЕРБ води титанична битка през цялата минала и по минала година. И отново да станем свидетели на това, как бивши "частни" възпитаници на някои забавачки прекрачват прага на първи клас, без да знаят и дума български. Защото проблемът далеч не се мери само с жълтите павета. В десетки махали първолаци стават деца, които може да не знаят "Мила моя мамо", но знаят как се краде жица, без да те удари ток. Замисълът беше добър - да ги обхванем малко по-отрано в системата. Доведен до крайност обаче, роди безумия, след като много по-разумно беше просто да се задраска думичката "задължително" от текстовете, свързани с предучилищното обучение на четиригодишните. Без излишен инат. И без опити да ни се обяснява, че черното става бяло, когато му прибавим малко сиво. Ами не, отново не става.
Депутатите не престават да обясняват, че "задължително" означавало всъщност задължение на държавата да осигури пари за тези деца, а не задължение на родителите да ги запишат в градината. Ами напишете го по този начин! И без това е ясно, че цялата работа е за усвояване на някакви пари, които Европа ще ни даде. Не е нужно заради това да съсипваме цял закон - все пак в него има и много полезни неща.
