Четвъртък,

Три легенди за златото на Ямашита

От: Стоян Праматаров -
2274
Три легенди за златото на Ямашита
A
A
A
  • Славата на "Мисури" и мистерията на "Ава мару"
  • Американци или руснаци са прибрали скъпоценностите, заграбени от Япония преди края на Втората световна война    

Точно преди 78 години един кораб, построен още през 1941 година в Бруклин, бе пуснат на вода, за да се превърне в легенда по време на три войни - Втората световна, Корея и Персийския залив.

USS Мисури бе четвъртият от бойните кораба от Айова, поръчани от военноморските сили на Съединените щати и последния, който някога се е присъединил към флота. Кръстен от Мери Маргарет Труман, дъщеря на бъдещия президент Хари С. Труман, който по онова време и бил сенатор от щата Мисури, "корабът на Хари Труман" плавал близо половин век, за да се превърне в музей и основна атракции в Пърл Харбър.

Макар да е преживял десетки морски битки и победи в историята на войните, оставя най-ярката си следа с подписването на борда на

договора за капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.

Оттогава са се сменили няколко поколения, но морските пехотинци и моряци и до днес разказват от уста на уста митови и легенди за мъже, калени в яростни боеве, които търкали с бели ръкавици подовете до блясък за церемонията, а четири американски миноносеца като водни таксита превозвали VIP гостите до "Мисури".

"Мисури" бил закотвен на същото място в залива на Токио където през 1853 г. комодор Матю Пери за първи път слязъл на брега, а Япония била принудена да подпише договор за отваряне на пристанища си за търговски кораби на САЩ. Знамето с 31 звезди, което Пери развявал на брега, било спешно пренесено до Япония от военноморската академия в Мериленд, за да го монтира генерал Дъстин Макартър на десния борд на "Мисури".

Един от купищата куриозните случки е, че американците нямали подходяща маса за подписването и помолили британците да им заемат. Те пък им донесли чисто нова от махагоново дърво, за да изпъкват папките от кожа и злато, пълни с документи. В последния момент обаче се оказалао, че масата е твърде тясна за огромната документация и моряците взели нещата в свои ръце - отвинтили по-голямо бюро от палубата на столовата и го покрили с използвана зелена покривка. Лекетата по нея не успели да убегнат от камерите на фотографите, които наброявали повече от 75.

Снимката, на която Макартър подписва капитулацията на Япония обиколила света само за часове, за американския генерал войната още не била приключила. Защото

на свобода бил най-големият му враг - Малайският тигър

както наричали по онова време командващият японските войски генерал Томоюки Ямашита. Едва месеци по-късно той се предал на американците и след шумен военен процес в Манила бил осъден на смърт за военни престъпления. Но заедно с него била погребана и истината за една от най-големите мистерии на Втората световна война, легендата, която не дава мира на десетки и стотици търсачи на митове, съкровища и предизвикателства, а именно: Златото на Ямашита.

Под това название се крият заграбените от японците по време на Втората световна война ценности от островите в Югоизточна Азия. Тези съкровища били скрити в пещери, тунели и специално изкопани подземни комплекси на територията на Филипините.

Над 70 години след края на войната "ловци" на съкровища от цял свят се стичат в островната държава в търсене на диаманти и злато, макар че почти всички историци и ескперти отричат съществуването му.

Последната експедиция за която се знае официално е прекратена преди две години след като копачите достигат  дълбочина от 80 метра, и са принудени да напуснат тунелите след  намесата на полицията. Според легендите

плячката се е събирала в Сингапур

а оттам се транспортирала във Филипините. Операцията ръководел  генерал Тамоюки Ямашита, а съкровищата се укривали в подземни хранилища и естествени пещери. Когато работата била завършена, Ямашита заповядал строителите , инженерите и охранителите да бъдат затворени вътре , а входовете били взривени или зазидани. Въпреки че историците твърдят, че "златото на Ямашита" е мит, търсачите на съкровища започват да се стичат веднага след войната във Филипините от цял свят. Те купуват земеделски участъци с останали военни съоръжения от Втората световна война, наемат техника и работници, подкупват чиновници за да получат необходимите разрешения.

Любителите на конспирациите отдавна подозират, че съкровищата на Ямашита са открити, въпросът е кога и от кого? Според американският писател Стърлинг Сигрейв (един от мнозината обладани от мита за златото) златото е било открито от американците през 1945 г. и извозено в САЩ.

Там то положило началото на секретния фонд "Черен орел"

финансирал студената война със СССР. Според друг конспиратор - филипинският историк Рико Хосе, част от съкровището е било изнесено през 50-те години на миналия век, когато в пристанището на Манила са работели японски утилизатори, разчистващи потопени кораби, които пречели на корабоплаването.

Трета версия свързва митичното съкровище с потъването на кораба "Ава Мару". Построен през 30-те години на миналия век от "Мицубиши Шипбилдинг", съдът е океански лайнер за превоз на пътници и товари. В началото на войната е мобилизиран за нуждите на японската имперска армия. Към края на войната плава под флага на Червения кръст и превозва храна и лекарства за военопленници задържани в японски лагери и затвори.

През 1943 г. с посредничеството на неутрална Швейцария е подписано споразумение между САЩ и Япония за облегчаване живота на военноплениците, като им се изпращат провизии и лекарства. Корабите превозващи помощите са боядисани в зелено и имат нарисувани огромни бели кръстове, осветени с прожектори, за да се виждат отдалеч и да се различават от военните конвои.

Един от корабите определен да изпълнява мисията е "Ава мару"

Според легендата в края на 1944 и началото на следващата година, японците усещайки неизбежното поражение започват да прибират заграбените скъпоценности от всички територии които са окупирали.

През февруари 1945 г. "Ава мару" поема на маршрут през Формоза, Хонконг, Сайгон, Сингапур и още няколко порта преди да се завърне в Япония. Според търсачите на съкровища в Сингапур официалният товар е бил подменен през нощта със съндъци съдържащи 40 тона злато, 12 тона платина и 30 килограма диаманти. На 1 април в Тайванския проток корабът е прихванат от американска подводница и потопен, въпреки че японският капитан предварително е бил предал координатите и маршрута си на американския флот с цел избягване на инциденти.

Японският кораб е потопен от четири торпеда и от 2004 души пътници и екипаж оцелява само стюарда Шимода Кантаро. Впоследствие американските власти признават вината си и са осъдени да заплатят обезщетение на Япония от 53 млн. долара, но през 1949 г. японският иск е прекратен по взаимно съгласие.

През 1976г. вестник "Сан Диего трибюн" обявява че е основане съвместно предприятие с участието на бившия астронавт Скот Карпентър и сина на летеца Чарлз Линдберг, хидронавта Джон Линдберг, което е направило постъпки пред китайското правителство да купи правата за изваждане на "Ава мару".

В последващите съобщения на пресата се казва че акционерите имат данни за огромни количества злато, сребро, слонова кост, произведения на изкуството и диаманти на борда на потъналия съд.

Сред ценностите в трюмовете е и т. нар. "пекински човек"

"Пекинският човек" или както научно е известен "синантроп" е открит в края на 20-те години на миналия век в Чжоукоуданя близо до Пекин и се счита за прародител на монголоидната раса живял преди 680 000 - 780 000 години.

Според учените откриването му е важна брънка от въстановяване на еволюционната верига. И така, според търсачите на съкровища общата стойност на това е над 5 млрд. долара. На следващата година Китай предприема самостоятелно установяване, намиране и проучване на потъналия кораб. Тъй като "Ава мару" се намира в протока разделящ Тайван и китайската република, обвитите с тайнственост и отцепени от военоморски кораби дейности на морското дъно водят до обостряне и на без това обтегнатите отношения между двете държави. През 1980 г. след над 10 000 спускания на дъното и изхарчване на над 100 млн. долара Китай обявява че прекратява търсенето на скъпоценности.

Намерените човешки останки и лични вещи са предадени на японското правителство. През 1981 г. Агенциата за национална сигурност на САЩ публикува официална позиция с цел изясняване на въпроса с товара на "Ава мару". След анализ на 122 японски съобщения по време на войната в документа се казва, че злато на борда е имало, но е превозвано в обратното направление - от Япония в Шанхай и Тайланд за заплащане на военни доставки и логистика.

Преди няколко години се появи и нова "следа" относно нахождението на златото на Ямашита. Руският учен и писател Анатолий Кошкин огласи, че по онова време като млад кореспондент в Япония, с него се свързал възрастен японец, който нежелаейки да отнесе тайната си в гроба му доверил, че освен въпросното съкровище, така и цялата японска хазна може и е била укрита в най-далечното пристанище в Курилскипе острови и понастоящем е във владение на Русия.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички