Свети Атанас обръща времето. Според народните вярвания на 18 януари светецът „съблича кожуха на зимата” и земята започва да се затопля в очакване на пролетта.
На 18 януари православната църква почита паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. На 23 години участва във Вселенския събор в Никея, а по-късно става александрийски архиепископ.
Прозвището “велик” Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог Отец и Бог Син. Затова александрийският епископ е наречен “баща на православието”.
В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", казват старите хора. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай пролет".
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка и чума. Вярва се, че светецът гони тези болести. Мъже пък не впрягат добитъка, за да са здрави животните цяла година.
Името Атанас идва от гръцки език и означава „безсмъртен“.
Имен ден празнуват днес: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
