Сомелиери оценяваха реколта'2014 преди фестивала "Сурва"
Банкер прибра среброто, журналистка и белгиец плениха журито
Такова събитие може да се впише успешно рубрика като "Невероятно, но факт". В Перник се проведе конкурс за местни винопроизводители-любители. В града, който все още се определя като миньорски, а асмите са повече за сянка, отколкото за урожай, има хора, които правят вино за домашната си трапеза на професионално ниво. Състезанието беше една от подгряващите инициативи за поредното издание на маскарадния фестивал, който се прави вече 49 г. Сравнително по-отскоро "Сурва" има свое вино, а тази година в продажба се пуска и гроздова ракия "Елексирът на Кракра".
С вина от личните си самодейни изби пред международно жури от лизенцирани сомелиери, енолози и любители се представиха винопроизводители, чиято продукция е само за лична консумация и за споделяне с приятели. Оказа се обаче, че винарството в Перник е с дълбоки традиции. В историческия музей има артефакти, открити при разкопки в региона, които доказват, че по тези места виното е било на почит още в древни времена. В музея и в Държавния архив са съхранени турски регистри и при по-внимателния им прочит се разбира, че през 16-17 век от местното население са събирани данъци за притежавани лозя и произведено вино. В началото на 20 век в Мини-Перник идват да работят хора от всички краища на страната, в това число и от винарски райони и така отношението на местните към напитката на боговете отново се възражда. Миньорите от Видинско носят "Димят", тракийци черпят с "Каберне", а от юг черпят с мелнишко.
Традицията да се пие вино в Пернишко днес може да се проследи и от оборота на специализираните магазини за спиртни напитки в града, непочувствали кризата, за разлика от много други търговски обекти. Показателно е, че в тях се продават и луксозни марки на висока цена. Намират се перничани, които
броят по 200 лв. за шише "Дом Периньон"
или 140 лв. за бутилка "Кормилица" - вино, правено от светогорски монаси. Преди време шеф в една от големите търговски вериги се беше изненадал, че перничани пият вино като безалкохолните напитки. Така той си обяснил майтапа, че някои пият от радост, други от мъка, има и такива, които пият от сутринта, но перничани започват от вчера.
Тъкмо вкусът към хубаво вино доведе в конкурса на винарите-любители бизнесмени, банкер, служители на реда и журналистка. За състезанието, в местен ресторант, организаторите бяха осигурили жури от лицензирани сомелиери. Международният му характер осигури служителят в културния отдел на мексиканското посолство Луис Монтеро, който е и експерт по гурме. Като почетен член се включи и кметът на Перник Иван Иванов. С дегустация на сляпо журито се постара да избере най-доброто вино, предложено от участниците в конкурса по 13 критерия. В протоколите всеки от оценителите внимателно записваше характерните цвят, вкус, аромат и особеност на предложения елексир. А когато дойде ред председателят на журито - сомелиерът Станислав Цветков, да обяви резултати, докато разказваше за всяко от пробваните вина, сякаш четеше поезия. Към качествата на вината той добави и какви мезета са подходящи за тях, но повечето ги имаше на трапезата. Всеки от участниците получи почетна грамота и купа, а
на победителя поднесоха майсторски опечено прасенце-сукалче
За цар на виното в Перник беше обявен строителният предприемач Димитър Живков. Шефът на фирма "Димел", направила едни от най-хубавите сгради от ново време в град и довършила много обекти в цялата страна, беше донесъл "Мерло", реколта 2009 г., а всички, които го опитаха, се усъмниха, че е правено в домашни условия. Живков довери, че имал неудачи, защото прави вино едва от 1989 г. И в началото го залагал в бидон, но сега се има за майстор, защото влага в направата му много любов - най-вече към тези, с които ще го пие или на които ще го подари.
Подгласник му стана банкерът Димитър Ананиев. Неговите корени са от земенското село Жабляно и там, в родната си къща, прави вино от много години. Всяка година залага и бяло, и червено вино, а гроздето купува от все едни и същи лозари. От Брестовица в Пловдивско взима "Мерло" и "Каберне", от видинското село Винарово е "Муска"-та, а от Кресна - "Керацуда"-та. Във виното не слага захар
но го подслажда с мед, собствено производство
и изкуши публиката на конкурса, особено мъжката й част да опита продукта на неговите пчели, събиран от магарешки бодили. Димитър носеше дъхави ябълки от семейната овощна градина, които също стават за мезе на виното.
Изненадата на вечерта стана журналистката Елеонора Ташева. Двете с майка й се оказаха продължители на стара семейна винарска традиция от Бобошево. Дядовците на Ели правели вино от собствени лозя, които обработвали собственоръчно и тя си спомня как я водели на лозето, докато го копаят по склонове, над които от сутрин до вечер греело слънце. Споменът й от първата глътка вино е от ранното й детство. Била около 5-6-годишна, когато се разболяла. Възрастна съседка погледнала детето и посъветвала майката да му даде няколко глътки вино. Ели помни, че много се мръщила на почерпката, но след 2-3 часа по кожата й избила шарка, а комшийката дяволито доверила, че и Баба Шарка обича винце.
Останалите под чертата за призовите места бяха доволни от участието, защото споделиха майсторлъка с много хора. Двамата братя Румен и Йордан Василеви - служители в МВР,
подариха почетни бутилки със саморъчно направени етикети
Колегата от по-предни години - Малин Стоилов, наследил винарлъка от дядовци и баби от Кюстендилско, носеше вино от тази година, но само за идеята, защото реколтата се оказа лоша. В конкурса имаше участник и от Белгия. Собственикът на фирма "Рекоул", експлоатираща въглищна мина в Перник - Филип Уотле, започнал да прави вино, като дошъл в България и се оженил за перничанка. В Перник от един дядо чул поговорката, че като падне човек, е по-добре да над него да има винарки, а не санитарки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
