Стотици чакат чудо от Рилския светия

Стотици чакат чудо от Рилския светия | StandartNews.com

Молят св. Йоан за здраве и смирение

В Рилския манастир тържествено бяха отбелязани 1070 години от деня, в който неговият основател - св. Йоан Рилски Чудотворец, се представил пред Господа. В православната традиция успението, както се нарича смъртта на просиялите в святост човеци, е най-големият празник в тяхна чест. Но както хората от признателност и любов променили монашеското му име Йоан на простонародното Иван, така и неговото успение, може би заради усилната работа по това време на годината, отстъпило място празникът му да е по-голям на 19 октомври.

Било е точно през август преди 1070 години. В Рилската пустиня се подвизавал свят човек и славата за вършените от него чудеса се носела надалеч още докато бил жив. Малко преди смъртта си този свят човек се оттеглил на пусто място при пещера и скала в планината и там, на 18 август, според преданията издъхнал. Преди това оставил завет на последвалите го в почитането на Бога монаси.

През всичките тези 1070 години този, когото приживе наричали земен ангел и небесен жител, и до днес събира богомолен народ в основаната от него обител. Рилският манастир е притегателен духовен център и за силно вярващи, и за такива, които разпътно вярват в "някаква сила", че и за неверници. По полираните до блясък камъни в манастирския двор става ясно какъв многоброен народ е стъпвал на това свято място. Особено много хора с молитвено преклонение идват тук на празниците.

"Беше преди години, когато момчето на мои близки се бореше за живота. Беше се давило в язовир, но го бяха спасили. Жив беше, но в дробовете му имаше тиня. Предстоеше му операция и аз дойдох да се моля пред мощите на св. Иван да го вземе под покровителството си". Това разказва на свои близки възрастна жена в църквата в Рилския манастир. Хората наоколо също надават ухо, за да чуят за едно незаписано чудо. А жената продължава: "Докато аз съм се молела, младежът бил на операционната, вече приспан. И тъкмо да го оперират, неземна светлина се явила над него и спряла ръката на доктора. Той също разбрал, че се случва нещо странно и отменил операцията. Когато младежът дошъл на себе си, на темето му косата била опадала под формата на кръст. После го оперираха в Германия и се оправи, но аз забравих да дойда да благодаря на свети Иван. Дойдох след време за неговото успение. Беше пълно с народ и аз застанах на опашката. Изведнъж нещо сякаш ме повдигна от земята, хората около мен се отдръпнаха и аз се озовах пред саркофага с мощите на светията. Не зная колко време прекарах в молитва, но като дойдох на себе си, ми беше леко и светло и си тръгнах по живо по здраво. Оттогава идвам винаги на тоя ден, защото чудесата на св. Иван са безбройни и само вярата може да ни направи добри и силни да понесем земните си страдания и да се молим да сме достойни за вечния живот. Благословени сме, че имаме такъв небесен покровител като свети Иван", казва жената и благоговейно се покланя пред мощите, а после целува иконата на светията, украсена с бели цветя. Така, с бели цветя, е обрамчена и иконата на светеца върху сияещия в позлата иконостас.

"Честити сме, че имаме такъв небесен покровител като св. Иван Рилски, който ни дава светъл пример на истински християнски живот и любов към вярата и отечеството", каза и патриарх Неофит, който благослови всенощното бдение, а на другия ден той оглави празничната света литургия. В богослужениета молитвено присъстваха много архиереи от Светия синод и гости от православните църкви в Русия, Полша, Румъния, Гърция, Сърбия. Игуменът на манастира - Адрианополски епископ Евлогий, който управлява светата обител повече от 10 години и я води по начертанията на нейния пръв и вечен игумен - преподобния Рилски чудотворец, посрещаше гостите според обичая. Нормално е като домакин да има притеснения, но всичко по организацията бе перфектно и в погледа му се четеше отческо насърчение към всички хора, дошли като християни и богомолци да просят духовна подкрепа от светията и да почерпят от неговия духовен пример на истинско смирение, вяра и въздържание, който той е завещал.

Неговите нетленни чудотворни мощи наистина са извор на изцеления и на духовна благодат, на много подкрепа, закрила и помощ за християните, които я търсят от него. "Много пъти св. Йоан Рилски е помагал, помага и ще помага, особено на тези, които тежко боледуват, на онези, които дълги години нямат рожби, на всички, които идват с искрена вяра и смирение", казва игуменът.

Хората идват в Рилската света обител да отдадат почит на свети Иван, да молят за неговата закрила и застъпничество пред Господ. За себе си и за близките си най-често искат здраве, но се сещат и за духовни сили и за повече смирение.

Кметът на Кюстендил на бдение с бебето си

На богослужението в тези празнични дни присъства и кметът на Кюстендил Петър Паунов, който може да бъде видян тук на всеки голям празник. С него бе и семейството му, а малкият му син Йоан - бебе на няколко месеца, прекара в храма цялото бдение през нощта заедно с други дечица на млади семейства. "Такива управници са ни нужни - да почитат Бога и да имат страх от него и да се молят", казваха хората, които го разпознаха. "Така той ще измоли благодат не само за себе си и близките си, но и за поверените му да ги управлява", коментира жена с посребрени коси под забрадката.

Само праведници минават през отвора в скалите

Мнозина отиват и до гроба на свети Иван, който е източно от манастира. На пътеката, която води за старата постница, е църквата "Успение на свети Иван Рилски" с храмов празник на 18 август. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е и пещерата, където светията отшелник е живял. На това място е тесният отвор в скалите, за който се смята, че пропуска само праведници.

Пазете се от сребролюбивата змия

Из "Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец"

каре
"Заветът на Св. Иван Рилски" има четири познати преписа, които се приемат за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му. Вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека. Третият е дело на Неофит Рилски, вероятно от средата на ХIХ в., а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два се намират в сбирката на Етнографския музей.

"И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния царЕ Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички."

Ремонтират с европари фасади и параклис

В обновената магерница приготвяли супа от два вола за 10 000 богомолци

На няколко места в Рилския манастир има строително скеле - потягат се фасади, обновява се единият от параклисите във вътрешността на централния - съборният храм на манастира "Рождество Богородично".

Предстои ремонт на покрива на северното крило. Вече е ясно, че обителта ще получи финансиране на свой проект по Програмата за развитие на селските райони. Едва сега, благодарение на усилията на работната група на Светия синод, и ставропигиалните манастири, какъвто е Рилският, могат да получат европейско финансиране на свои проекти.
Вече е приключил ремонтът на старата манастирска магерница, където в старите времена готвили храна за всички поклонници, понякога до 10 000 човека. Тогава народът пълнел обителта само на големи празници поне 12 пъти в годината. Хората докарвали добитък за харизмо и понякога тук колили животните и приготвяли ядене за всички. Имало казани, които побирали два вола наведнъж за благодатната супа. Запазени са големи лъжици, с които се раздавало ядене на групи. А вместо кубе в магерницата е коминът за пушека.

Сега извън манастира се продава прясно опечен хляб като този едно време и хората купуват от него, като да заместят късчето от тялото Христово, което е нафората, раздавана на края на службата в храма.

В ремонт е и пътят към обителта, който не е пипан повече от 30 години. Но за празниците от Голяма Богородица насам машините са прибрани на паркинг, а работниците почиват, за да може многобройните гости да пътуват по-спокойно. На връщане много от тях ще пеят последната строфа от тропара на св. Иван: "...отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших."

Отбранявали обителта от Хрельовата кула

Вън от храма - в манастирските двори и извън тях, цари обичайната суетня. Гостите си купуват икони и сувенири, избират подаръци за близките. Пълно е манастирското магазинче, където може да се купи поучителна книга. Опашка пред музея няма, както е пред храма, но и там чужденци щракат с фотоапарати. Часовникът на Хрельовата кула вече е ремонтиран и мери времето според нашите земни страсти, но тук то сякаш тече по-бавно, за да ни даде шанс да попием от благодатта на това дивно място. Хрельовата кула е единствената, останала от стария манастир от 14. век и служела за отбрана на манастира. Има пет етажа с бойници (мазгали). В горния етаж се помещава параклисче "Св. Преображение". най-отдолу в подземието е имало окови, защото служило за затвор. Кулата е висока 25 метра. Върху нея откъм южната страна, до часовника отляво, има надпис, иззидан от тухли. От него се вижда, че кулата е била изградена през 1335 г. Към този надпис се издига бял гълъб, който допреди малко е кълвал трохи и тревички по каменните плочи, запазили ехото от стъпките на поклонниците. Белите гълъби не се смущават от хората край тях и като светлите души на светиите ни помагат да просветлим мислите си. По едно време проръмява дъждец, досущ като влагата в очите на вярващите, докато в храма в тези празнични дни многократно ехтят тропарът и кондакът на св. Иван - възвишените поетични песни в негова прослава, изпълнявани от двата хора, украсили празничните богослужения.

Иван Рилски се родил през 876 г. в село Скрино

Преподобни Йоан Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Той се е родил около 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край река Струма. Родителите му били благочестиви люде и отрано вдъхнали в него вяра и любов към Бога.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай