Нови Хан. "Това е истинско безбожие!", заяви отец Иван, известният благодетел от Нови хан, след като научи, че за втори път е обрана колонията му в село Якимово. След посегателството на апашите той заминал веднага за монтанското село, но каква полза? "Надявам се полицията да открие крадците и да ни върне задигнатото", призна отец Иван. А то е много важно за хората, за които Божият служител се грижи повече от година в Якимово. Заселил е там над 100 човека, които учи да се грижат сами за себе си. Всичките са прекарали по няколко години в неговия приют в Нови хан, но с времето той отеснял за многото сираци и изпаднали от живота хора, които търсят спасение при него. През 2012-а отец Иван започнал да изкупува необитаеми къщи в село Якимово и да заселва в тях някои от своите питомци. Най-вече - да праща семейства и жени с деца. Учи ги сами да се грижат за себе си, да общуват с местните хора и така да се интегрират отново в обществото.
Избрал е Якимово неслучайно. Селото е голямо, земята му е плодородна. Необитаемите къщи, за които се споразумява с наследниците на собствениците им, са запазени и предлагат всички условия за нормален селски живот. Освен здрави покриви имат и огради, градини, плодни дръвчета по дворовете. Имат и покъщнина. Той решава в коя кой да живее. Дава съвети на всеки, но има и много строги изисквания. Иска от настанените в колонията
да не крадат чуждо имущество
да се грижат сами за прехраната си, да пращат децата на училище, да ходят на лекар. Недай си Боже, някой да посегне на чуждо имущество - гони го от колонията. Досега това не се е случвало. Само един мъж е прогонил за изтезание на детето на жената, с която живее.
Но самият неотдавна отец стана обект на посегателство. През август м.г. обраха автомобила му, паркиран пред къщата, в която отсяда при идването си в Якимово. Задигнаха метални тави и тигани, чанта с документи, мобилен телефон. Но това, което сполетя благодетеля преди дни, е истинско бедствие. Да вземеш хляба на бедния е голямо престъпление, за което няма прошка. От къща, в която трябва да се разположи фурната на колонията, е задигната тестомесачка, трифазен електромер, един тон брашно. От друга - хладилник, радиатор, помпа.
"Осигурих прехраната на всички от колонията за цялата зима, а изведнъж се оказаха без хляб", обясни отецът. Възнамерявал е негови хора да месят хляба за всички и
всеки да получава дажбата си от фурната
"Така е по-добре за хората, вместо всеки сам да си меси хляба", обяснява отецът. Но не би, крадците осуетиха доброто му намерение. В неделя отец Иван се оплака на Видинския митрополит Дометиан от кражбата. "В епархията ти и има и лоши люде", предупреди го той. Благодетелят изключи това да са хора от неговата колония.
"От петък работим с двама заподозрени за кражбата", каза за "Стандарт" началникът на районното управление в Лом Мирослав Вътев. "Но още е рано да кажем, че това са крадците", застрахова се шефът на полицията. Накрак е вдигнат целият състав на полицейския участък в Якимово, работят и криминалисти от Лом.
Събират се доказателства
Двамата заподозрени не са от колонията на отец Иван, а апаши от съседните села. И понеже са "надушени" веднага, предполага се, че не са успели да изтъргуват плячката си. Има шанс отецът да си върне брашното и тестомесачката и хората от колонията му да имат хляб за цялата зима.
Бог прощава, аз също
По-често крадат не гладните, а богатите, казва отец Иван
- Отец Иван, едва ли сте легнали да страдате за откраднатата тестомелачка?
- Ами, обикаляме "Eнергото", къщите тук, в Якимово. Ама е истина, че 2-3 дни съм като болен, място не мога да си намеря. Това бе машина, която бе много важна за нас, с която искахме да правим хляб за настанените тук бездомници. Това са 138 човека, 60 от тях деца. Не мога да понеса, че посегнаха на хляба. Взеха брашното. Унищожиха я, отнесоха я. Разбрахме преди 3 дни, може да е останало по-рано. Отидохме да видим как да съградим пещта, за да може да изпечем хляба.
- Как се отнасяш към такива хора, които постоянно рушат, крадат. Ти правиш точно обратното - градиш, грижиш се за бездомните души, търсиш им постоянно препитание?
- Ако такива хора живеят при мен, ги гоня. Ама сега не знам кои са. Макар да се съмнявам, че може и да има сред моите хора човек, който да им е показал това-онова...
- Мислиш, че има предател, така ли?
- Ами, мисля си. Щото сега обраха тази къща, преди това окрадоха всичко в една друга - радиатори, тръби, всичко за парното, освен това хладилник.
- Нямат ли страх от Бога?
- Не, такива, дето крадат, нямат страх от Бога. Това са хора, които са стигнали дъното на морала, не на глада. Има много гладни хора, които не крадат. Държавата им дава социални помощи. Няма къща, която да не взима 250 лв. помощи, а тези с повече деца взимат и отгоре. Това им е станало начин на живот, дотам са оскотели. Ама всъщност богатите, които са тук - те са тези, които организират кражбите. Те така са станали богати. Абе, станало им е професия.
- От богатите някой дал ли ти е милостиня, да подари някой и друг самун хляб?
- Никой от тях не е дал нищо, напротив, гледат да вземат каквото могат. Идват и казват, че нямат пари, дай назаем, аз давам и след това не връщат. Ей такива са...
- Боли ли те от това?
- Когато ми вземат от джоба 50-100 лв., не ме боли. Но е различно, когато ти откраднат нещо, с което си искал да съградиш нещо за благото на хората. Провалят идеята, провалят вярата в доброто.
- Това ли е символът на разделението в обществото - едните са свикнали да дават, другите да вземат, третите да крадат...
- Не, не бих казал. Това са хора злобни и завистливи. Разделението е между тези, които имат, и тези, които нямат. Озлобяват се един срещу друг... Ние не мразим никого, с никого не сме се скарали.
- Тези бедни хора, които приютяваш, успяваш ли да ги превъзпиташ?
- Ако стоят тук повече от една година, сигурно започват да вярват в доброто. Макар че, ако иска да се оправи, се оправя. Излиза след 2-3 месеца и започва да търси съдбата си. Други никога не правят скок напред - мислят си, че си им задължен да ги храниш, да се грижиш да тях. Аз съм му пратил телеграма на Бог, да дойде... Ей сега, на обяд, един ми казва: "Ти си длъжен". "Е, ти какво направи за мен, че аз да съм ти длъжен?", викам му аз.
- Има ли злоба и завист към това, което правиш?
- Е, нима не виждаш по телевизията какво постоянно приказват. Все съм им крив. Трапезата им безплатна, ако само яде, добре, ама той иска и да открадне. Такива ги гоня и след това ставам аз крив.
- Не ставаш ли мнителен, ето сега започваш да подозираш, че в стадото има предател?
- Станалото станало, всичко е назад. Затова, като прощава човек, той Бог помага, колкото повече прощаваш, толкова повече получаваш. Единственият начин е да се смириш и да простиш. Бог прощава и аз трябва да правя така.
- Трудно ли се отваря сърцето на богатите да помагат?
- Всеки си е отделен индивид. Този, който иска да даде, дава. Тоз, който е стиснат и не дава, затова се върти в един и същи кръг - на злоба и скептицизъм. И Бог никога няма да му даде повече. Това е тяхната прокоба. Всичко минава през вярата в Бога. Който дава, Бог му отвръща многократно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
