Покушението над Ахмед Доган и сцените от "Под прикритие", които често се случват под загадъчната усмивка на Мона Лиза в офиса на Иво Андонов, напомнят за историята със спасяването на Джокондата от Атанас Нацков. През 1979-а маниак с джобно ножче се хвърля да прободе музейното копие, но е спрян от доброволец.
В онези времена Атанас Нацков е командир на младежкия отряд "Георги Димитров" - спецзвено към доброволците на Софийско градско. Отговарят за всякакви културно-масови мероприятия - концерти, манифестации, конгреси, охраняват гости от чужбина. Един ден им се пада тежка задача - да опазят най-загадъчната усмивка на света, музейното копие на най-прочутата картина на всички времена. Високостойностната дубльорка на Джокондата гостува в Националната галерия. На 26 ноември през 1979-а е превалило пладне. Часът е 18 и 15. Портретът е изложен в стая два на два. До нея се стига по коридорче. За пропускателен режим не става и дума. Хората влизат, гледат и правят място на следващите. Изведнъж младеж се хвърля към божественото лице с нож в ръка. Прави крачка, две и последния момент пада повален. Като в първокласен екшън! Острието обаче надрасква платното.
Героят
"В Лувъра я държат зад специални стъкла, дето куршум не ги лови, а ние тук се направихме на интересни, все едно нищо не може да ни се случи. Затова я изтъпанчихме на два метра от въжето, в двата края стоеше по един полицай с автомат и до тях по едно момче от моите", спомня си случката днес Атанас Нацков. "От така композираната охрана нямаше особен смисъл. И да тръгне някой към портрета и полицаят да реагира и стреля, какво?! Щеше да уцели още двайсет души! Просто не биваше да има достъп до картината. Казах го на целия екип тогава. Викам им: "Ако съм маниак и искам да напакостя, ще взема голям мъжки чадър, ще го засиля като копие и пак ще я улуча", продължава историята 65-годишният смелчага. Той обаче не отчита случката като геройство, а като свършена работа.
Нападателят е 29-годишният Михаил Иванов Стефанов, тогава определен като страдащ от остра форма на шизофрения. В деня на инцидента Нацков се отбивал от време на време да наглежда хората си. "За късмет отидох да ги проверя точно тогава. Бях сред публиката. Изведнъж със периферното си зрение видях момче, което вдига ръката си на половин метър от мен. И се засилва към картината. Ударих го в тила със саблен удар и той загуби съзнание. Но центробежната сила на инстинкта кара мускулите още 10 секунди да изпълняват това, което е задал мозъкът, и падайки, той заби върха на ножчето в платното. Сцепи около 1,5 см от тъмния край. Убеден съм, че оригиналът на картината е унищожен в Япония. Това е станало на изложба. Луди хора има навсякъде. Ето сега и историята с Доган -момчето, което го нападна, явно е побъркано и иска да е известен. Да му обърнат внимание на някакви си негови идеи. Това е изкривено мислене", казва още бившият отрядник.
Седмица като високосна година
След инцидента студентът е прибран, а Нацков също е заточен - цяла седмица стои в стаята, където е Мона Лиза и реставратори се опитват да поправят щетата. Там спи и нощем. "Заключваха ме с картината всяка вечер. На мен се падна честта като шеф на отряда. Френската посланичка у нас тогава, не й помня името, идва няколко пъти, но не я пуснах вътре. Бях доброволец, цивилно лице - никой не може да ми нареди. Ако бях униформен, сигурно щеше да ме принуди. Те искаха веднага да си приберат картината. Но ние я възстановихме и накрая нищо не личеше. Наградиха ме - станах почетен гражданин на София, втора степен. Но преди това цяла седмица не мигвах от тревога да не ме пратят в затвора и вече да не видя семейството си", спомня си още Нацков.
Иска-не иска, Мона Лиза нахлува в живота му, става важна част от него и в един момент той си купува репродукция, която и днес стои на видно място в дома му.
В отряда му имало хора от Държавна сигурност, строители, митничари. "Тогава всички имаха съответното съзнание - искаха да помагат на другите, без да получават пари", казва Нацков. По това време той работи в завод "Електроника", пуска нови електронни касови апарати.
Прешъс Уилсън ме мрази
"На концерта на Рей Чарлз в "Универсиада" бяхме забранили да хвърлят букети, защото той е сляп. Придружител го водеше до пианото. На негово участие така го уцелили с китки по главата, че станал голям скандал. И реших, че трябва да спася и Прешъс Уилсън - никакво мятане на цветя. Освен това тя се държеше и надменно. А моите хора бяха на първия ред през гражданин. Наистина като "роднина-милиционер". Стоях встрани до колоните и дирижирах всичко. Ако тръгне някой с букет, посочвах го и някой от колегите го връщаше обратно. Прешъс видя, че това става под моя команда, хвана си мънистата, дръпна ги и ги метна по мен с думите: "Гаден полицай!". След концерта вече позволих да й поднесат букетите. Разреших и автографи да вземат. Охранявали сме и много мачове, международни срещи. Виждал съм Румениге, Матеус. Общителни хора, весели. Не сме си говорили много, но сме успявали да взимаме автографи и за приятели", припомня си още Нацков.
Сега той работи със "Сваровски" - има договор с прочутата компания и използва техни елементи в бижутата, които изработва.
