Специалисти установили замърсяване на питейната вода в 14 от 29 града на България в изследване чрез тестове, поръчани от Асоциация „Активни потребители" в края на 2015 г., заяви пред БГНЕС нейният изпълнителен директор Богомил Николов.
В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от градовете включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода, посочи той.
Установеният от „Активни потребители" процент на отклонение от стандартите е изключително висок, но в достъпните данни, предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само за около 1% замърсявания. В 21 проби от 11 града, един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, подчерта Николов.
Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище. Най-опасният от всички замърсители на питейна вода е активният хлор – в общо 9 проби (17,3%). Допълнително, в други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Замърсяването с хлор има без никакви колебания човешки произход.
При потенциално патогенните микроорганизми сме изследвали 2 задължителни показателя – за колиформи и за Еscherichia coli, съобщи специалистът. Такива открихме в 6 града-София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване. Обикновено колиформите и бактериите от вида Еscherichia coli не са опасни за здравето на хората. При определени обстоятелства, обаче, някои щамове на Еscherichia coli стават патогенни. В световен мащаб има хиляди смъртни случаи годишно предизвикани от Еscherichia coli, поети чрез храната или водата. Освен това, наличието на тези бактерии е индикатор за потенциалното присъствие в питейната вода на други по-опасни патогени, като дизентерия, тиф, холера, някои вируси и др. Поради тези причини дезинфекцията и контрола на микроорганизмите в питейната вода са приоритет за всеки ВиК оператор. Наднормено количество нитрати (50 мг/л и повече) открихме в 4 проби от 3 града - Видин, Димитровград и Пазарджик, продължи Богомил Николов.
Тревожно висок е обаче броят на пробите в предупредителния сектор. В 20 от тях, събрани от 13 населени места се измерват стойности от 5 до 49 мг/л. Тези резултати показват, че съдържанието на нитрати в питейните води е сериозен проблем за България. В над 90% от случаите основен източник на нитрати е човешката дейност и по-специално селското стопанство. Използваните в земеделието синтетични и органични торове се просмукват в почвата и замърсяват водоизточниците. Пречистването на питейната вода от нитрати е специфичен процес. Обикновено това се прави с йонообменни колони. В България няма нито една пречиствателна станция с рутинно приложение на този процес, нито има опит от персонала в неговото прилагане, предупреди Николов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
