Ставахме по тъмно, бяхме хит в трамвай №20, спомня си Маргарита
Това е една история, която изслушах с умиление. Чак завидях, че не съм бил от главните герои, но пък за щастие ще мога да я разкажа. Ако се беше случила в годините, когато българското кино имаше бюджет за детски филми, то със сигурност щяхме да я гледаме на екран. След това пък безспорно щеше да намери достойното си място в златния фонд на българската кинематография подобно на "Куче в чекмедже", "Войната на таралежите" и "Таралежите се раждат без бодли". Става дума за група деца от столичния кв. "Яворов", захванали се да разпространяват "Стандарт" в първите дни след раждането му. Макар и продължила няколко седмици, необичайната игра е оставила трайна следа в спомените на порасналите вече малчугани, които пък пожелаха да я споделят с читателите на вестника.
Годината е 1992, а месецът - август. Вестник "Стандарт" току-що се е пръкнал, а в ранните часове в дните след раждането му група малчугани с отличителни знаци и наръч вестници кръстосва един от столичните квартали, вдига врява и търси публика за необичайната си игра. В главните роли са 10-годишната Маргарита, брат й Стоян, който е с три години по-голям, 11-годишната им братовчедка Сибила и Роси, която живее в Канада, но идва всяко лято при баба си в София. Поддържащите роли са раздадени на още пет деца от столичния кв. "Яворов". Режисьорът пък е Марина Фълджийска, която е майка на Стоян и Маргарита.
"Макар и за кратко, семейството ми участваше в разпространението на първите броеве на вестника", спомня си Марина. По онова време семейството живее до румънското посолство в София, недалеч от първата редакция на "Стандарт". "Рано сутрин отивах с колело до редакцията на улица "Буная", за да взема наръч с вестници. Носех ги обратно вкъщи и ги разпределях между децата, които с нетърпение чакаха да излязат на улицата", добавя жената.
"Тогава ставахме много рано, като се има предвид, че бяхме в лятна ваканция. В 6 сутринта се събирахме.
Имахме синя престилка с жълт надпис
"Стандарт" и шапки. Всички слагахме екипите и тръгвахме", спомня си през смях Маргарита, която днес е на 32 и живее в Австрия. Отправната точка на младите разпространители е румънското посолство. Оттам някои "окупират" подлеза, други - тротоарите, а част от групата "атакува" трамвай номер 20.
"Купете си вестник "Стандарт"! Само левче е!". Това е бил призивът, а и толкова е струвал вестникът по онова време. "Като че ли хората по-скоро ни съжаляваха, защото в България не беше прието малки деца да продават нещо. Но пък всеки купуваше от нас. Даже някои не вземаха вестника, но ни даваха по едно левче", продължава да си спомня Маргарита.
С най-голям успех "Стандарт" се продавал в трамвая. С влизането си групата малчугани привличала сънените погледи, минавала през цялата мотриса, а на връщане поразбудените пътници вадели по левче от джобовете.
Поне по 100 броя продавахме
само в трамвая", сещат се през смях някогашните разпространители.
Доста добре с пласирането на вестника се справяла Роси, която за поредно лято била долетяла от Канада при баба си. Веднъж в подлеза пред румънското посолство тя успяла да убеди двама англичани да си купят новото издание на "Стандарт". "Тя ги спря и ги заговори. Опитаха се да се измъкнат, като обясниха на английски, че не разбират какво им се казва. Роси обаче превключи на английски. Не знам какво им е обяснявала, но в крайна сметка си купиха вестника", сеща се отново през смях Маргарита.
Работният ден на малчуганите траел до обяд. Следвал най-важният момент от съревнованието - Кой колко е продал? "Събирахме се в хола на баба и правехме анализ на деня", казва Маргарита. "Бяха много горди, а и се справяха доста добре", добавя майка й.
Макар и пораснали някогашните малки разпространители и до днес си спомнят приключението, като всички са на мнение, че това е невероятен спомен от детството.
Бяха ни първите спечелени пари
Благодарение на това разпространение, всички успяхме да преодолеем срама и неудобството. Когато си дете, все от нещо се притесняваш, но когато до теб е най-добрият ти приятел, приемаш всичко като игра. Това беше нашата история", казва Маргарита, като отново с усмивка позира за снимка - също, както преди 22 г.
Лиляна: Чета ви всеки Божи ден
Бъдете все така обективни, пожелава ни една от най-верните фенки
Лиляна Димитрова е една от най-верните читателки на в. "Стандарт". Тя е на 61 г. и е от Видин. По образование е машинен инженер, а в момента работи като учител по информатика. Определя себе си като "свързана със "Стандарт". Няма любим автор от вестника, но пък за сметка на това - държи много на едно от приложенията му.
- Г-жо Димитрова, откога четете "Стандарт"?
- Мисля, че от самото излизане. Не мога да кажа с точност, но от много отдавна. От самото начало обаче ми направи впечатление, че не е клюкарски, а сериозен вестник, с много добри статии. Определено продължавам да твърдя, че новините се отразяват обективно. Добре структуриран вестник е. С две думи - допада ми.
- Имате ли любима рубрика или приложение?
- Обичам да чета медицински статии и затова не пропускам здравното приложение. Ако съм притисната от времето, може да не прочета нещо друго, но здравната рубрика обезателно я следя. Иначе чета с интерес анализите и интервютата. Много ми харесват.
- Кога четете вестника?
- Когато намеря време. Сутрин или пък привечер. Преди да започна да използвам интернет, купувах книжното издание, но от десетина години чета електронния вариант. В училище, ако имам свободни часове, ги използвам, за да чета "Стандарт". Не пропускам ден, без да ви отворя вестника.
- Какво ще пожелаете на "Стандарт" по повод рождения му ден?
- На вестника пожелавам да бъде все така обективен. Нека най-добрите журналисти да работят в него! Желая всичко най-добро и го правя от сърце. Смятам, че най-важното за хората е да бъдете обективни, което мисля, че и в момента е така. Отговаряйте на очакванията на хората! Напипвайте и отразявайте темите, които вълнуват читателите. Честит рожден ден!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
