Повече от четири века една пиеса стои встрани от официалната история на Уилям Шекспир. Публикувана е без името на автора, а учените десетилетия наред спорят кой е написал текста.
Сега ново компютърно изследване предлага изненадващ отговор. Зад „Едуард III“ вероятно стоят двама от най-големите драматурзи на елизабетинска Англия – Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу.
Двамата традиционно са представяни като литературни съперници. Но анализът подсказва, че може да са работили заедно.
Пиесата, която остана без автор
„Едуард III“ е публикувана анонимно през 1596 г. и разказва за английския крал Едуард III, войната му с Франция и военните подвизи на неговия син, Черния принц.
Действието се развива през XIV век, в епохата на Стогодишната война.
В текста се преплитат политически амбиции, битки, любов и въпроси за честта и властта – теми, добре познати от историческите пиеси на Шекспир.
Още през миналия век литературоведи забелязват прилики между определени части от произведението и езика на автора на „Хамлет“, „Макбет“ и „Ромео и Жулиета“.
Но други сцени звучат различно.
Това поражда предположението, че пиесата е създадена от повече от един драматург.
Компютърът разпознава литературния почерк
Новото изследване е ръководено от д-р Рори Лъфнейн и професор Брет Грейтли-Хърш.
Учените използват компютърни методи за анализ на езика, известни като стилометрия.
Технологията позволява да се сравняват характерни особености в текстовете на различни автори.
Изследват се честотата на определени думи, устойчиви словосъчетания, граматични модели и други особености, които могат да действат като своеобразен литературен отпечатък.
Резултатите сочат, че 23 части от „Едуард III“ най-вероятно са написани от Шекспир.
Други девет се свързват с Кристофър Марлоу.
Според изследователите доказателствата за водещото участие на Шекспир са изключително убедителни.
Съперници или съмишленици?
Кристофър Марлоу е сред най-ярките драматурзи на своето време.
Автор е на „Доктор Фауст“, „Тамерлан Велики“ и „Евреинът от Малта“.
Неговите герои често са обсебени от власт, знание и амбиция, а езикът му оказва огромно влияние върху развитието на английския театър.
Марлоу е почти връстник на Шекспир, но кариерата му приключва внезапно.
През 1593 г. той загива при сбиване в Дептфорд, едва на 29 години.
Обстоятелствата около смъртта му продължават да предизвикват спорове и различни интерпретации.
Ако новата хипотеза за „Едуард III“ бъде приета, това ще означава, че двамата драматурзи са си сътрудничили в началото на 90-те години на XVI век, преди смъртта на Марлоу.
Така отношенията им ще изглеждат много по-сложни от обичайния разказ за литературно съперничество.
Защо толкова пиеси са писани от няколко души?
В елизабетинския театър съвместното писане не е било необичайно.
Театралните трупи постоянно се нуждаели от нови произведения, а драматурзите често работели под натиск и в кратки срокове.
Една пиеса можела да бъде разделена между няколко автори, които създавали различни сцени или преработвали вече написан материал.
Имената им невинаги се появявали върху печатните издания.
Днес това затруднява изследователите, които се опитват да възстановят историята на английския театър.
В случая с „Едуард III“ компютърният анализ предлага нов начин да бъдат разграничени отделните литературни гласове.
Ще се промени ли списъкът с пиесите на Шекспир?
„Едуард III“ отдавна присъства в дискусиите за произведенията, които може да са написани изцяло или частично от Шекспир.
Някои съвременни издания вече включват пиесата сред неговите творби, макар въпросът за съавторството да остава спорен.
Новото изследване засилва аргументите, че Шекспир е имал водеща роля в създаването ѝ.
Резултатите се очаква да бъдат публикувани в научното списание „Shakespeare Quarterly“ и да бъдат разгледани в новата книга на Рори Лъфнейн „Shakespeare at Thirty“.
