Най-голям бум на нови думи има при смяна на политически системи
Интернет преобрази езика, побългарихме английския
Спомняте ли си думата "клекшоп" - малките магазинчета, пред които се навеждахме, за да купим цигари, и които имаха истински бум в ранните години на демокрацията? Тази дума се появи и изчезна от езика ни със скоростта на светлината заедно с партийните "люспи" и "мравки", които политическият ни живот роди. Част от новите думи, които се раждат заедно с всяка промяна, остават в езика ни. Много други обаче изчезват безвъзвратно.
4300 нови думи и съчетания са се появили в езика ни през последните години. За това свидетелства последният речник на новите думи от 2010 година. Тази бройка обаче е условна, тъй като далеч не обхваща цялото словотворчество, на което българинът е способен. На базата на тези данни обаче далеч не може да се прави извод колко нови думи у нас се раждат на година, защото този процес е неравномерен, казва проф. Сия Колковска от Института за българския език при БАН.
Най-голям бум на нови думи има, естествено, около смяната на една политическа и икономическа система с друга. Това е и периодът, когато най-много от употребяваните доскоро думи потъват в небитието. Време на бума на неологизми в езика ни са последните десет години на 20. век и първите няколко години на новия. Оттогава, естествено, лексиката ни не е престанала да се мени, но този процес вече не тече толкова динамично, колкото по време на първата неологична вълна. Сред последните думи, които ни заляха, в портала за нови думи в езика ни "Неолекс", създаден от Института за български език, вече са се появили "селфи" и "смути". Там са и всевъзможните флашки и туитове, които изгряха по линия на новите технологии и интернет. Геополитиката пък ни донесе "хибридна война" и "хипертероризъм", здравните реформи ни зарадваха с "клинична пътека". Родната политическа действителност пък промени значението на думата "реформатор" - това вече е не човек, който прави реформи, а просто член на една политическа формация. Цели три нови думи имаме за членовете на управляващата политическа партия - "гербер", "гербаджия" и "гербист". Скандинавският "трол" вече е човек, който безобразничи в социалните мрежи, а кифлата от детските ни години е девойката от съседния мол. Дума, която, впрочем, също е неологизъм.
Проф. Колковска разказва, че има три начина, по които новите думи и съчетания се появяват в езика ни. Първият от тях е, когато те се създават на българска почва и затова ги възприемаме лесно, без да ги усещаме като чужди. Сред тях са например "търсачка", "записвачка", "клинична пътека", "здравна карта". "Това са нови единици, за които не си даваме сметка поради това, че са домашни и не впечатляват така със своята необичайност", казва професорът. При втория начин, по който родната лексика се "обзавежда" с нови думи, основата е чужда дума, но към нея са добавени домашни елементи. Тук например са "флашка", "чатя", "кликвам", "поствам", "болдвам", "принтя". Третият начин неологизмите да се появят в езика ни става с директно заемане от други езици, основно от английския, който е главният източник на заемки и в международен план. За тези заемки има много спорове, като някои от учените вероятно не без основание смятат, че те застрашават чистотата на езика ни. В действителност обаче те лесно се приспособяват на родна почва, а фактът, че започваме да ги изписваме на кирилица, улеснява интегрирането им в езика. Според проф. Колковска в други славянски страни, където се пише на латиница, тези заемки по-трудно се адаптират.
Естествено, интернет и социалните мрежи, са един от основните източници за проникване на много нова лексика. За да стане част от речника ни, една дума трябва да е регистрирала висока честота на употреба и най-често обозначава обект, който вече е неотменна част от нашия живот. "Някои думи много бързо се утвърждават поради своята актуалност. От края на 20. век така в езика ни се появиха думи като имейл, сайт, лаптоп, глобализация, джиесем. Вече никой не ги усеща като нови, повечето от тях са отразени в многотомния тълковен речник на Института за български език при БАН и са вече утвърдени като част от лексикалния състав на езика", казва тя. Разбира се, тук са възможни изменения, лексиката е много динамична част от езика и много силно се влияе от икономическите и политическите условия. Някои от тези думи могат да загубят своята актуалност, както това се случи с лексиката от предходния период. Сега думи като комсомолец, пионер, чавдарче вече са станали архаични. Да не говорим за "хоремаг" и "селкооп". "Трудно е да се направи статистика с колко думи сме се разделили, защото това изиска наблюдения, които нямаме възможност да извършваме. Без такива наблюдения боравенето с цифри в областта на лексиката е несериозно", казва проф. Колковска.
Освен "Неолекс", който ни дава информация за най-новите думи, в момента в Института за българския език се разработва и един нов ресурс, който ще включва само новопоявилите се думи след 2010 година. В последните години много от речниците вече са достъпни в интернет, включително онлайн версията на големия многотомен тълковен речник, с който всеки би могъл да направи справка в нета. Той съдържа около 120 000 думи. "Всеки пореден речник на новите думи отразява една нова вълна от такива думи", казва проф. Колковска. Сред любимите й новопоявили се понятия е "компютърна вдовица" - съпругата на човек, който отделя повече време на компютъра си и на практика живее в интернет. Новост е и "лъмбърсексуален" - название, противоположно на "метросексуален", което се отнася до мъж с подчертана мъжественост. От последните години е и"деофшоризация", това е и времето, когато извън специализираната терминология в езика ни доби популярност думата "дрон". Колко от тези думи ще останат устойчиво в нашия език и колко ще бъдат мимолетни - ще покаже само времето. Възможно е селфито да бъде заменено от по-модерно занимание - така, както изчезна "балконингът". Или следващото поколение да измисли нова дума за "кифлата" от мола. Разводите и разпадите на политическите партии също могат да обновят езика ни с названия на нови партийни формирования. Днешните тийнейджъри не искат да пишат за "Под игото", защото усещат като архаичен неговия език. Кога ли и за нашия ще бъде казано същото?
Шльокавицата vs грамотността
Използването на латиницата в писането на български, станало известно като шльокавица, бавно убива езика. Заради новите технологии писането на кирилица в интернет пространството и електронните съобщения по телефоните, повечето тийнейджъри, а и не само, предпочитат да пишат на развален български език.
Една от причините за широкото разпространение на латиницата в българския е фактът, че в интернет пространството основен език е английският и това го е наложило като първи език за писане на много хора. Почти всички уебсайтове се изписват на латиница, а всички компютърни термини са от английски.
Друга причина за налагането на "новата азбука" е, че преди години много малко мобилни телефони имаха опция за писане на кирилица.
Използването на латиница толкова се е наложило, че понякога хората дори се чудят, когато някой не я използва.
Макар че почти никой не си дава сметка за лошото й влияние, не трябва да се подценява фактът, че неизползването на кирилица само по себе си убива родния език. Това е така, защото пишещият привиква към използването на чужди букви и оставя на заден план родния език.
Написан на латиница текст не спазва никакви граматически, правописни и пунктуационни правила. Изреченията започват с малка буква, никъде няма запетаи, точки, нито пък пълен член. Изразите, използвани в чатове и при постове интернет, са възможно по-кратки, използват се съкращения. Това е една от причините, поради която много млади хора имат проблеми с изказа и се объркват при дълги изречения. Написаният на шльокавица текст много често е трудно разбираем. Разчитането на български думи, написани на латиница, в които на всичкото отгоре има и по някоя цифра, може да се окаже изпитание. Освен това всеки има свой начин на "превеждане" и това също води до объркване.
Шльокавицата е много разпространен начин на писане сред младите, който обаче убива родния език, защото ограничава използването на кирилица, не спазва никакви езикови правила, намаля способността за изразяване и понякога е трудно разбираема.
Като говорим за шльокавица, няма как да не споменем най-честите заместители на българските букви:
ж - j, zh
й - j, i, y
у- u, y
x - h, x
ц - c, ts, tz, z
ч - 4, ch
ш - 6, sh
щ - 6t, sht
ъ - y, u, a, 1
ь - i, y
ю - iu, ju, yu, u
я - q, ia, ya, ja
Домейните на кирилица са повече от китайските
Кирилицата е сред трите най-популярни интернет езици, наред с латиница и хан - над 90% от всички домейни са на тези три езика. 15 на сто от всички домейни в света са именно на кирилица. Това сочи проучване на използването на международни домейни на EURid и ЮНЕСКО, резултатите от което бяха огласени в навечерието на празника на славянската писменост и предстоящото пускане на домейна ".ею". Кирилицата е на първо място от регистрираните през 2014 г. международни домейни с над 700 000 нови регистрации.
"Българският е един от официалните езици и единственият на кирилица в Европейския съюз и неговото използване в интернет пространството е важно за опазването му, както и за утвърждаването на българската културна идентичност. Затова и вече няколко години усилено работим за реализирането на домейн от първо ниво на кирилица", заяви Джовани Сепия, мениджър външни връзки в EURid.
През 2009 г. EURid пусна интернационализирани домейни .eu от второ ниво, които поддържат трите официални европейски азбуки - латински, кирилица и гръцки. Днес домейните на кирилица са повече от тези на китайски и достигат 51% от 1.7 милиона домейни от първо и второ ниво, изследвани от EURid и ЮНЕСКО. Българският и руският език са най-често асоциирани с домейните на кирилица, като регистрираните в Европа домейни на кирилица са 1389.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
