Сбъдват се по три желания в минута

Намислете си желание, което искате да се сбъдне, и бягайте далече от градските светлини и смога, за да гледате падащите звезди. Утре вечер ще е пикът на метеоритния поток Персеиди за Северното полукълбо. За територията на България тази година най-много падащи звезди ще има обаче днес - от 16.00 до 18.30 часа - и няма да можем да ги видим. През нощта условията ще са подходящи едва след 02.00 часа заради ярката луна, чиято светлина ще затруднява звездобройците. Това не е причина за притеснение, тъй като метеорите в небето ще са до 150 в час (по 2-3 на минута).

По традиция в България любителите на тези природни явления се събират на река Велека, за да наблюдават небесното шоу. Гледането на звездите изисква търпение, затова е добра да се погрижете за комфорта си с одеяло или столче, съветват заклетите звездобройци.

„По принцип всяка ясна и безлунна лятна нощ предлага комфортни условия за наблюдения на метеори, стига да сме далеч от светлините на градовете – високо в планините, в полето или в покрайнините на някое селце. Най-добри условия обаче има по време на максимума на някои от метеорните потоци", казва Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, пред агенция "Фокус". "Тази вечер Луната ще изгрее в 22:41 ч. за София, с 83% осветен диск, т. е. ще бъде все още доста ярка след пълнолунието на 7 август. Това ще е причина небето през втората половина на нощта да е по-светло, което ще затрудни доста наблюдението на метеорите. Утре, ситуацията ще бъде подобна – Луната ще изгрее в 23:12 ч. за София и отново ще имаме по-светло небе през втората половина на нощта. Това ни кара да потърсим други варианти за наблюдения през лятото, каквито реално наистина съществуват", обясни Маркишки.

Метеорният поток Персеиди е известен на човечеството от около 2000 години. Първите сведения за него са в китайски исторически хроники от 36 г. след Христа. Официално за откривател на метеоритния дъжд се смята белгийският математик, астроном и метеоролог Адолф Кетеле (1796-1874 г.), който съобщава за явлението през август 1835 година. А за пръв път падащите звезди са преброени през 1839 година - 160 на час.

Персеидите са получили името си от съзвездието Персей, от където изглежда, че идват. Всъщност „падащите звезди" са остатъци от кометата Суифт-Тътъл (Swift-Tuttle). Тя е най-големия познат обект, който редовно минава покрай Земята. Ядрото на кометата е с диаметър от около 26 километра. За последен път е преминала покрай Земята през 1992 година, а следващият път ще бъде през 2126 г. Земята преминава през останките от опашката на кометата всяка година, което създава ежегодния звезден дъжд. Персеидите са бързи, бели метеори, като по време на максимума се очакват да падат по около 150 на час и навлизат в Земната атмосфера с около 60 км/с. Потокът е активен между 17 юли и 24 август.
В католическия свят Персеидите са известни като сълзите на св. Лаврентий, тъй като пикът им съвпада с празника на светеца.