И на този Великден "Стандарт" ще спази традицията и през Страстната седмица ще ви отведе на духовно пътешествие из Света гора. Кой монах днес живее в килията на Паисий в Хилендар? Къде е манастирът, в който принцове свалят короните, а US президенти се молят без охрана? Как руснаци и украинци поддържат мира по време на война в обителта "Св. Пантелеймон"? Коя икона в Атон най-лесно чува молитвите на поклонниците? И защо гордостта е най-страшният грях? През Страстната седмица отговорите дава специалният пратеник на "Стандарт" в Света гора Иван Филчев.
Света гора - София. Остави нещата в Божиите ръце, ако нещата станат - станат. С Божията помощ всичко е възможно. Това ми каза отец Висарион от Зографския манастир, преди да тръгна за Света гора, а аз го послушах и не сгреших. Пристигнах в Уранопули миналия понеделник, на Благовещение по стар стил. "Няма виза с вашето име", каза служителят във визовия център, поглеждайки ме с безразличие. Изтръпнах. Вероятно видял ужаса в очите ми, служителят продължи да рови из компютъра. "Намерих ви, объркали са ви номера на личната карта", добави служителят, но този път без безразличие. Господ беше с мен.
Заради силно вълнение предния ден ферибот до Атон не бе плавал. На Благовещение обаче морето се успокои и Господ пусна поклонниците в градината на Божията майка. На тръгване валеше, а на пристигане слънцето изгони дъжда. За радост на поклонниците, които обикалят пеш 20-те манастира в Света гора.
"Йованица", обявява по високоговорителя капитанът на ферибота и група от трийсетина поклонници се насочва към изхода. Това е първото пристанище в Света гора, а на него слизат запътилите се към Хилендарския манастир. Коли и микробус чакат поклонниците, за да им спестят двучасовото ходене до сръбската света обител. Около мен всички са сърби. В микробуса пътуват мълчаливо, а като заговорят, забравят характерните за езика им псувни. Вероятно светостта на мястото цензурира езика им.
Няма по-тъжна гледка от изгорял манастир. Това е първото усещане, като застанеш пред портите на Хилендар. Запазила се през вековете, светата обител не успява да избегне от пламъците на пожара преди десет години, предизвикан от късо съединение. Хилендар все още лекува раните си. Манастирът дава подслон на 55 души. Монасите са 44, като повечето от тях са сърби. Грузинци и молдовци също служат на Бога. Има и българин. Данаил е послушник от няколко години, но скоро ще стане монах, казват в манастира.
"Бог да ви помага!". Така сръбските монаси поздравяват новодошлите. Гостоприемни са и разговорливи. Позволиха ми дори да снимам чудотворната икона на "Пресвета Богородица Троеручица", което в други манастири е немислимо. Има един въпрос обаче, който в Хилендар не харесват и на който можеш да получиш толкова отговора, колкото монаси попиташ - "Къде е килията на българския монах Паисий?".
"Няма такава килия", отвръща без емоции един от монасите. "Тази килия не може да се посещава", казва на свой ред послушник в двора пред църквата. "Кой е Паисий. Откакто съм тук, няма такъв монах. Как мога да зная къде е килията на човек, когото не познавам", добавя друг представител на хилендарското братство. Най-словоохотлив по темата е отец Андрей. "Там живее друг монах. Няма нищо за гледане. Когато Господ го прибере, някой друг ще живее там. Не разбирам защо я търсите", неохотно казва отецът.
В килията на Паисий понастоящем живее архимандрит Стефан. Това бе казал преди години хилендарският игумен Методий. Думите му потвърждава и отец Висарион, който е първи епитроп в Зографския манастир. В българската света обител монасите имат различни обяснения за криенето на Паисиевата килия, с която нашенци основно свързват Хилендарския манастир.
"Сърбите просто са чувствителни на тази тема", казва отец Никодим. "От 40 години съм монах в Зограф и съм чувал какви ли не версии за килията на Паисий", добавя дядо Нектарий. "Преди казваха, че не е ясно коя точно е килията на автора на "История славянобългарска".
"Набедете една и тя ще бъде, казваха сърбите", спомня си монахът, прехвърлил 80-те. "Всеки българин, който отиде в Хилендар, пита монасите за килията на Паисий. На сърбите просто им писнало да свързват манастира им с историята на Паисий, която за тях няма никаква стойност", казва на свой ред отец Макарий.
"Аз само от своя страна мога да добавя, че връзките между Хилендар и Зограф понастоящем са много добри. Добре се знае обаче, че сърбите са доста чувствителни на тема национализъм и затова е безсмислено да им припомняме историческия факт, че за дълъг период от време манастирът е бил български. Не трябва да забравяме историята, но от друга страна, не трябва и просто ей така да я използваме само за да разклащаме и без това крехкия духовен баланс между немощните съвременни християни", казва отец Висарион.
Трябва обаче и да се знае, че именно национализмът убива православието. А в това са убедени повечето монаси.
Магаре спасява "Троеручица" в Атон
Според преданието иконата на Пресвета Богородица, която се пази в Хилендарския манастир, е била нарисувана от самия евангелист Лука. Името си "Троеручица" тя получава през VIII в. заради управителя на Дамаск Йоан след чудотворно изцеление.
По това време византийски император бил Лъв Исаврянин, който гонел почитателите на светите икони. С писма Йоан Дамаскин увещавал вярващите да не се плашат от гоненията. Написал и три трактата, които се предавали от ръка на ръка и спомагали за укрепването на основите на православието. Писмата му обаче стигнали до императора и го разгневили. Така Лъв решил да погуби Йоан, прибягвайки до коварство. Той го наклеветил пред сарацинския халиф, като му пратил подправено писмо, в което уж Йоан предлага да му предаде Дамаск, с което уличавал Йоан в държавна измяна. Повярвал на писмото, халифът, без да поиска обяснение от Йоан, го наказал жестоко. Той заповядал да му отсекат дясната ръка, която е начертала заговорническия план, и го лишил от длъжност. Ръката била отсечена веднага и закачена в центъра на града на видно място. Йоан страдал и от болка, и от незаслужената обида. Вечерта той помолил халифа да му върне ръката и той се съгласил. Така Йоан приложил ръката към мястото, където била отсечена, и се обърнал с молитва към иконата на Пресвета Богородица. Уморен, той заспал, молейки се.
В съня му се явила Богородица и му казала: "Ти си изцелен. Труди се прилежно с изцелената си ръка." Вестта за чудото се разнесла по целия Дамаск. Халифът осъзнал грешката и вината си и заповядал да приемат отново Йоан на служба. Дамаскин обаче отдавна се отегчавал от властта и богатството и желаел да се отдалечи от света. Раздал целия си имот и отишъл да се поклони на Гроба Господен в Ерусалим, а после се уединил в манастира "Св. Сава" и се замонашил. Със себе си взел иконата, пред която станало чудото. В памет на чудотворното изцеление поръчал да изработят сребърно изображение на ръка, която прикрепил в долната й част. Иконата получила наименованието "Троеручица" и останала в манастира до ХIII в., а след това била подарена на сръбския архиепископ Сава и отнесена в Сърбия.
По време на турското нашествие сръбските християни предоставили чудотворния образ да бъде запазен от самата Божия Майка. Те го поставили върху магаре, което само, без водач, отнесло иконата в Атон, и се спряло пред Хилендарската обител, където е и досега в Съборния храм на манастира.
Иконата е била рисувана много пъти и някои от нейните копия са също чудотворни.
Няколко пъти сръбските монаси са искали разрешение "Троеручица" да напусне Атон за поклонение в Сърбия. От опасения, че нещо може да й се случи, Свещеният кинотис на Света гора не дава своята благословия.
Чудодейна лоза лекува безплодие
Лоза, израснала от гроба на свети Симеон в Хилендарския манастир, дарява с деца бездетни семейства. Стотици снимки на малчугани от цяла Европа, родени от еликсира, красят стените в светата обител.
Хилендарският манастир е основан от свети Сава - първия сръбски архиепископ, и баща му - великия жупан Стефан Неманя, който се отказва от престола и се замонашва с името Симеон, а след смъртта си е обявен за светец. Когато починал, Симеон бил погребан в църквата, от дясната страна зад певницата, в мраморна гробница. От нетленното му тяло скоро започнало да изтича благовонно и чудотворно миро. Сава пренесъл тялото му в сръбския Студенецки манастир. След това обаче от гроба в църквата израснала лоза, чиито плодове имат целебна сила. Гроздето помага на бездетни, когато го приемат с вяра, пост и молитва. Гроздовите зърна от лозата имат само по една семка и вършат чудеса с онези, които отиват с вяра при светеца. Пръчки от нея, пренесени и посадени другаде, се прихващат, но увеличават семките в гроздовите зърна и губят своята лековитост.
В манастира всяка есен се приготвят пликчета с плодове и клонки от лозата заедно с молитвеното правило, което нуждаещите се съпрузи трябва да изпълняват. Гроздето се бере след Кръстовден, който по православния календар се пада на 27 септември, и се суши в продължение на 2 седмици, разказват монасите.
Българи плащат данъците на обителта
Хилендарският манастир е основан през XII в. и от създаването си е на четвърто място в атонската йерархия. Той е единственият сръбски манастир в Света гора, но в продължение на три века - от ХVII до началото на ХХ в. - в него са преобладавали български монаси. "Манастирът е такъв, какъвто е игуменът и повечето монаси в него", уточнява отец Йоан от Зографския манастир. Причината Хилендар да попадне в български ръце е фактът, че сърбите не са били в състояние през ХVII в. да плащат налозите му на пашата. "Българите са се наели да му плащат данъка и да го обгрижват. И в интерес на истината сърбите са имали късмет, защото ако го бяха взели гърци, те повече нямаше да го видят. Гърците следват византийската логика: "Което сме го завладели, си е наше", добавя отецът. През 1901 г. сърбите придобиват отново Хилендар, като заплащат дълговете на манастирското братство и го подпомагат финансово. Това става благодарение на политическа договорка между цар Фердинанд и Александър Жочевич.
През 1745 г. в Хилендарския манастир един 23-годишен младеж от Банско приема монашеското име Паисий. По това време игумен на манастира е брат му Лаврентий. Именно в Хилендарската обител Паисий има възможност да се образова и изучи. Започва да пише "История Славяноболгарская", след което отива в Зографския манастир, където я завършва през 1762.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
