Рупите - българският Ерусалим

Рупите - българският Ерусалим | StandartNews.com

20 години храмът на Ванга е магнит за поклонници

"Тази църква я гледам от 1941 година. Тази църква е моят живот, а моят живот е много тъжен и скръбен. Моят живот е тежък и тъмен... Тази църква е моята щерка, моят син и сън за моя живот. Сърцето ми плаче сега, като я гледам...". Думите са изречени от прочутата ни сляпа пророчица Ванга на 14 октомври 1994 г. - деня, в който се сбъдва нейна мечта. На тази дата освещават храма "Света Петка" в местността Рупите. Там още през 1970 г. е построена къщичката й, в която приема и помага на хиляди нуждаещи се и търсещи надежда и спасение хора от цял свят. Ванга е сред най-големите пророци на ХХ век. Неслучайно много я наричат Балканския Нострадамус и българската Майка Тереза. Мести се от Петрич в Рупите заради сън. В него се явява света Петка, която й казва да отиде в Рупите. И й заръчва да построи тук същата църква като предишната - и да я нарече света Петка. Дълбоко вярващата в Бог ясновидка, кръстница на хиляди деца, издига храма - дом на духа, упование за миряните, които тук се докосват до магията на Ванга. Някои от тях дори сравняват Рупите с Ерусалим. На 14 октомври в Рупите отново ще е пълно с народ, който ще отбележи 20-годишнината от освещаването на църквата й.

Пророчицата преодолява доста перипетии, за да постигне мечтата си. Тя силно желае да дари събраните от посетителите средства за изграждането на църква. Най-напред споделя намерението си със своя духовен син Димитър Вълчев и с художника Светлин Русев, който обича като брат. Среща безрезервната им подкрепа и вече нищо не може да я спре. Проектът е одобрен от Неврокопския митрополит Пимен, който присъства на символичната първа копка на 31 май 1992 година. Това обаче съвсем не означава, че на по-късен етап Ванга няма да има люти спорове и битки с представители на Българската православна църква. Най-важното за нея е, че идеята й се приема с огромен ентусиазъм и доверие от поклонниците и близките й. Започва негласна акция по даряване на средства - всеки дава според възможностите си за един от първите храмове, изградени след падането на комунизма през 1989 г.

А времето е сложно - много са на прага на бедността, но даряват пари, за да вградят частица от себе си в църквата на пророчицата. Защото Ванга е светица още приживе, тъй като не спира да дава от себе си за физическия и духовния лек на другите. За съвсем кратко време над 2500 души правят доброволни дарения. Общата сума възлиза на 10 милиона лева (преди деноминацията през 1997-а). 7 милиона са изхарчени за строителството на светата обител, а останалите - за довършителни дейности. Само за 2 години и 5 месеца храмът е готов - от бетон и мрамор, на площ от 250 кв., метра с височина 15 метра. Камбанарията на еднокорабната сграда се издига над западния централен вход, сякаш звукът й идва от небето. Над купола е монтиран кръст.

Вътре могат да влязат едновременно 200 души. Дни преди откриването възниква противоречие между Ванга и представители на БПЦ. Тогавашният Неврокопски митрополит Натанаил (отишъл си от този свят на 16 ноември 2013 г.) отказва да освети църквата, понеже "не всичко е направено по каноните". Пророчицата е огорчена и наранена, но не се отказва да се бори докрай за каузата си. "Каноните, вие ли ги направихте? Що требва още, та ни владика да дойде, ни свещеник, та само масраф и грижи? И на толкова хора да кажем сега - нема! Айде, де! Де-е, де-е! В петък, на 14-и, църквата ке се освети! Що има кусур, ке се оправи после", казва ядосаната Ванга на Натанаил. Тя е категорична, че е късно да се пипа каквото и да било в храма, и то само 2 дни преди откриването му. Тъжна е от упоритостта на владиката. "Ти требва да си от памук по-мек! И от шекер по-благ! Ти си владика! В петък да дойдеш и да я осветиш църквата! Видял ли си ти триста души на ден? Там, на попа - алилуя, алилуя - и айде! А на мене в мозъка ми има триста души на ден!", не спира да говори Ванга. И успява да убеди Натанаил в правотата си.

14 октомври 1994 г. е хубав и слънчев ден. Пророчицата вече е тежко болна, но душата й е изпълнена с радост и щастие. 83-годишната Ванга пристъпва бавно, но уверено към храма, а камбаните бият празнично и звукът им отеква в сърцата на хилядите. Храмът "Света Петка Българска" е осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, архиереи и свещеници. От този ден бялата църква на пророчицата е нейната вяра, сила и дух. Които остават тук и след смъртта на Ванга на 11 август 1996 г. За да помним думите й: "Да укрепите вярата си, да се обичате и да сте добри един към друг, защото без тези три неща няма напредък в нищо". "Господи, даде ми голяма слава, но и голям кръст...", казваше Ванга. И тя го носи през целия си живот с чест, достойнство и отдаденост на другите.

Българи и чужденци честват заедно

Хиляди миряни ще бъдат в манастирския комплекс "Ванга" за празника на 14 октомври. Българи и чужденци ще отбележат 20-годишнината от освещаването на светата обител. Те ще запалят свещи в църквата и на гроба на пророчицата. В момента кипи усилна работа в манастирския комплекс. Лъскат сградите, за да посрещнат многобройните гости. "Всички са добре дошли в Рупите. Вярваме, че Ванга никога няма да бъде забравена, защото подчини живота си в помощ на околните. Понякога тя страдаше, но не спираше да е опора за нуждаещите се", твърдят служителите.

Празничният ден ще започне в 9 часа с литургия в църквата. В 11 часа ще има тържество по случай 20-те години от освещаването на храма. В 15 часа ще бъде раздаден безплатен курбан на всички посетители. "Интересът към това свято място става все по-голям. А на Петковден поклонниците са хиляди. Леля Ванга е свят, осенен човек. Огромна чест е да работя в комплекса на Рупите. Чувствам присъствието й. Ако не беше Ванга, нейният дух, ако не ни помагаше нейната сила, Рупите нямаше да са това, което са сега", твърди управителят Серафим Иванов. "Ванга е храмът и храмът е Ванга - това е истината", категоричен е Светлин Русев.

Представят най-новата книга за пророчицата

Най-новата книга на Жени Костадинова "Ванга и храмът" ще бъде представена на 14 октомври в Рупите. Това е поредната творба на авторката, която отдавна изследва живота на ясновидката. Четивото съдържа важни факти и фотографии за българската Майка Тереза. "Едно свято име ни остана и него мърсим. Ванга и споменът за нея - мъченицата от ХХ век, посветила трудния си живот на нас, българите, водила ни към вярата, обичта и разбирателството. Към доброто и единението. Вместо да я пазим и да се гордеем д нея като с национално богатство, не спряхме да я хулим, да забъркваме името й в грозни сензации, да я анатемосваме", пише на финала Жени Костадинова. Тя смята, че Ванга е трън в очите на църковните служители, тъй като те не могат да преглътнат обичта на хората към нея. "За разлика от тях Ванга оставя следи във Вечността", твърди авторката. За нея пророчицата е велика личност. И пита: "Можем ли най-после да говорим за Ванга обективно? Или след като руснаците направиха за нея 10-сериен игрален филм, ще чакаме македонците да я обявят за своя светица? И тогава ще се сетим!"
"Каквото и да сторим ние - обикновените хора, тя - необикновената, ще остане и след нас. Ще остане завинаги в летописите на историята", вярва.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай