За протестите са важни две неща: масата и онези индивидуалности, които изпъкват, за да вдъхновят останалите. Цялата енергия на бунтовете от 97-а сякаш се оказа разочарована - днес героите отпреди 16 години чувстват смесица от радост, че са участвали, но и униние, че все пак политическият статус е останал приблизително същият. Ставащото по улиците в момента би трябвало да се поучи и провери събитията от историята; да схване грешките, за да не ги допусне. Ето три от лицата на бившите големи бунтове.
Актрисата: Хвърлиха ни на жаравата
Албена Чакърова бе лицето на сините митинги през Виденовата зима
- Г-жо Чакърова, какво мислите за сегашните протести?
- Те са истински. Проблемът е обаче, че не формират своя лидер. Младите хора, нашето студентство, без което не може нито една революция, отсъства.
- Да се върнем 16 години назад, през 1997 г., площадът пред храм-паметника "Свети Александър Невски" е почернял от народ. А от импровизираната сцена всяка вечер говорихте вие. Как попаднахте там?
- Покойният Радко Дишлиев, Бог да го прости, трябваше да бъде водещ. Но нещо се случи. Не дойде. Настана суматоха. Тогава Михаил Йончев, който трябваше да пее, ме видя и каза: Албена Чакърова е тук." Така се случи. Хубавите неща така стават.
- Вие намирате това за едно от хубавите неща в живота ви?
- Да. Едно от най-красивите. Беше много зареждащо. Хората излъчваха гигантска положителна енергия. Те искаха нещо различно. Не крещяха, не бяха лумпени. Настояваха един строй да си отиде и да дойде друг. Промяна. Но ето вече 20 години се въртим в кръг или по-точно стоим на едно място.
- Казвате, че енергията от тогава ви зарежда до ден днешен?
- Да. Хората идваха при мен, пращаха ми бележки, трамвайни билети със записки, четях стиховете им. Запазила съм голяма част от архива на тия митинги, но когато предложих на властите да направим документална книга, която да разкаже как е минал протестът, те отказаха.
- Това е вашето разочарование. Излъгани ли бяхте вие и хората, които бяха там?
- Не знам кой е бил излъган, но тогава като че получихме малко повече свобода, надежда. Хората се съвзеха, имаше добри решения, имаше и грешки... И все пак сянката на онези, които държат парите, си остана.
- Какви бяха личните ви облаги след синята победа?
- Тръгнах на протест, защото имах в хладилника глава лук и буркан люти чушки. И две деца. Все пак тази промяна ми донесе работно място. Започнах в Мобилтел като куриер. За пет години успях да се развия, но след като разбраха, че съм от другата страна, приказката свърши. Всяка нова власт се опитва чрез реваншистки методи да смачкат интелигенцията. А за мен единственото конвертируемо нещо в тази държава в момента е културата.
- Струва ли си човек да води всичките тези битки?
- Вече съм на 45. Животът ми, моя и на моето поколение, мина в разни борби, за съжаление напълно безсмислени. Защото ни хвърлиха в жаравата - нас, които сме между 35 до 50. Просто не съществуваме. Забити сме в ъгъла. Вместо на тази възраст да бъдем във вихъра на танца. Имаме по една или две дипломи за висшисти, а ни управляват хора, които нямат и основно образование.
Йоло Денев - последният политзатворник
Колко жалко, че в Гинес няма категория, наречена примерно "най-дълго присъствие на протести". Тогава България безспорно щеше да има своя достоен победител. Защото няма митинг от 1989-а насам, който да не е предвождан от нисичкия на ръст, но с гигантска енергия патриот и общественик Йоло Денев. Вече 23 години съм на улицата, казва пратеникът на всевишния бог Тангра. Същото е и с изборите. Някога скромният аграрикономист и историк от село Тлачене е водил тежки битки за президент, кмет на София, за парламента.
На 1 юли 1990 г. Йоло Денев създава Българската демократическа партия, който става трън в очите на всички управляващи. Защото начело на нея стои националист, патриот и роден лидер. Освен това добър поет, писател (25 книги), редактор на вестник, народен трибун. Някои смятат, че той не е съвсем в ред, други го намират за по-нормален от нормалните. (Днес свестните считат за луди.) Медийните му изяви имат силата на събуден вулкан и дълго се коментират. Точно Йоло Денев нарече водещите Иван и Андрей дует "Ритон" и обяви намерението си да прати една депутатка, ясно коя, на курс за отслабване. Но това е нищо. Сериозното предупреждение е следното - ако не направим революция, ще доведе синът на Бин Ладен да хвърли една бомба. За бащата пък се знае, че се е подвизавал някъде по Смоленско.
Йоло Денев не крие, че в някои отношения е достатъчно радикален. Той е за пълна национализация. Всичко държавно - за пенсии от 600 лева и заплати от 1200. Много българи биха приветствали подобна програма, но интересно защо, когато стане въпрос да гласуват за автора й, се въздържат. Затова няма избори, в които той да не е регистрирал значим успех.
Пророкът, пратеник на Тангра, е единственият политически затворник в най-новата (демократична) история на България. Лежа шест месеца редом с бандити, изнасилвачи и убийци. Причината: закъсня с връщането на 300 000 лева, които му бяха дадени заради едни избори. Докато едни забогатяват от субсидии, г-н Денев заради тях попадна зад решетките. Парадокс, който още веднъж говори за неговата честност.
Йоло Денев действително е най-професионалният български протестиращ. Често можем да го видим разрошен, изтерзан, в лапите на полицията, която никога не е била любезна към него. Тогава всички го жалят и благославят. Един път обаче му завидяха. Пак беше протест, а той, Йоло Денев, бе между две красиви полуголи украинки. Разбира се, с дрехи. На него Тангра му е забранил да се съблича.
Железният маг Тони
За истинския артист свeтът е сцена. Зоната на протестите - също. Наскоро на един митинг находчиво се бяха сетили да поканят известния маг Тони. Сполучливият му номер показваше метаморфозата на някои от родните политици. Пред очите на всички сакото му ставаше червено, синьо, жълто. Точно така някои народни избраници се обагриха с всички идеологически цветове на дъгата. Публиката искрено се радваше, от една страна, на номера, от друга - на елегантния, с тънък изискан мустак и холивудски алаброс артист.
Фокусникът с артистичното име Тони знае сигурно стотици номера. Животът му е минал на професионалната сцена. Носител е на гран при за илюзионно изкуство, безспорно признание на гилдията. Колегите му обаче познават и други негови таланти. Той е един от най-сполучливите имитатори на Тодор Живков, най-добре изпълнява песните на Том Джоунс и е най-доброто конферансие сред маговете.
В ранните години на българската демокрация появата му сред митингуващите бе истински празник. Всеки негов фокус и артистичен трик бе съпроводен с бурни ръкопляскания. Не лисваше и някой друг влажен женски поглед, въпреки че при него подобни не минават. За него протестът може и да е сцена, но не и място за свалки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
