София. Потомствените учени в България са рядкост. В този смисъл Димитър Овчаров ни остави двойно интелектуално наследство - научните си трудове и син, който е продължил делото на живота му.
Роденият на 28 април 1931 г. Димитър Овчаров завършва II софийска мъжка гимназия, а след това - специалност история с профил археология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи последователно в музея на Велико Търново като уредник и в този на Търговище като директор. Бил е научен сътрудник и във Военния музей, след което започва работа в Археологическия институт на БАН. Там защитава дисертация на тема "Ранновизантийско крепостно строителство по българските земи V-VII век" и докторска дисертация на тема: "Средновековните рисунки графити от българските земи - извор за историята, материалната и духовната култура".
Професор Димитър Овчаров е изследвал доста праисторически и антични паметници, но основните му интереси са в средновековната византийска и българска археология и най-вече - културата на древните българи до и след установяването им на Балканския полуостров и по-специално върху тяхното изкуство и религия.
През 1153 г. знаменитият арабски пътешественик Мохамед Ал-Идриси завършва книгата си "Развлечение на копнеещия да преброди страните", в която подробно описва и днешните български земи. На три места арабинът споменава тайнствения Мисионис - многолюден и цветущ град, разположен в подножието на планина, основан в древни времена.
Този град е търсен още от основоположника на българската археология
- чеха Карел Шкорпил, който допуска, че е на 7 км западно от град Търговище.
През 1962 г. Димитър Овчаров започва археологически разкопки на изявеното възвишение със странното име Крумово кале, намиращо се в самия край на този проход. Резултатите са зашеметяващи. Професор Овчаров открива мощна крепост от V-VI век със запазени стени, високи до 3-4 метра. Във вътрешната част е открита огромна църква с кръщелня, стражеви помещения, жилищни сгради. Склоновете на хълма са били покрити с квартали, които археолозите проучват частично. В един от кварталите е разположен втори голям християнски храм от типа на базиликата. Големият град се е простирал и в низината, където река Врана излиза от планината и навлиза в Дунавската равнина. Смята се, че градът е възникнал още в античността и е продължил да съществува чак до османското нашествие в края на ХIV. В околността се намират мраморни колони от монументални сгради, антична каменна пластика, изобилна римска керамика, средновековни некрополи. През 1972 г. разкопките са прекратени, но вече е ясно, че става въпрос за голям античен и средновековен център. При тяхното подновяване през 2004 г. стана окончателно ясно, че именно това е легендарният Мисионис -
един от първите центрове на християнството в нашите земи
Проф. Овчаров е обнародвал над 250 научни труда (статии, студии и монографии), сред които се открояват изследванията в книгите: "Византийски и български крепости V-Х в." (1982),
"Български средновековни рисунки-графити" (1982), "Човек и добре да живее, умира..." (1992), "Прабългарската религия. Произход и същност" (1997; 2-ро изд. 2000), "Въведение в прабългарската култура" (2002), "Омуртаг кана сюбиги от бога владетел на българите"(2002), "Първопрестолна Плиска" (2003), "Петнадесет съкровища от българските земи" (2003),"Велики Преслав. Градът на цар Симеон" (2004), "Одухотворената глина. Художествената керамика в българските земи" (2005). Съавтор и на монографиите "Паметници на ранновизантийското изкуство в България IV-VII век" (1978), "Стари български столици - Плиска, Велики Преслав, Търновград" (1980), "Големият царски дворец във Велики Преслав Т. I. Преславската патриаршия през X век" (1982).
И въпреки че Димитър Овчаров извършва археологически разкопки на над 15 обекта в България, измежду които най-много труд е хвърлил във Велики Преслав, той намира време и да преподава курсове по обща археология, древнобългарска култура и религия и ранносредновековно изкуство в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Славянския университет, в Нов български университет, в Националната художествена галерия. В продължение на десет години (1983-1993) е бил ръководител на Секцията по средновековна археология в Археологическия институт на БАН. Повече от 20 г. е редактор в сп. "Археология" и негов главен редактор през 1993-2001 г. През 1992-1993 г. е директор на Националния археологически институт, откъдето е отстранен по закона "Панев".
Само че днес малцина си спомнят кой беше този Панев. Докато проф. Димитър Овчаров ще продължава да живее и с трудовете си, и в спомените на поколения археолози.
Почивай в мир, професоре!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
