Продават най-скъпоценната монета от убиеца на Цезар

Златният "Ид мар" излиза на търг в Швейцария

Продават най-скъпоценната монета от убиеца на Цезар | StandartNews.com
  • Британският музей се разделя със Светия граал в нумизматиката
  • Златният "Ид мар" излиза на търг в Швейцария 

 

Някои я определят като Светия граал в нумизматиката, за други тя е просто инвестиция, за трети е кървавата пара, сечена във възхвала на най-драматичната сцена от римската история.

Една от най-известните монети на древния свят "Ид Мар" (Eid Mar), в нейния златен вариант (ауреус) ще бъде продадена на търг в Швейцария в края на май.

Ценното парче метал е изсечено по нареждане на Марк Юний Брут, влязъл в историята като предателя, организирал убийството на Юлий Цезар на 15 март 44 г. пр.н.е.

За един пробит ауреус

Изключително рядката златна монета е изложена в Британския музей през последните десет години, взета под наем от частен колекционер, чието име се пази в тайна. Не за първи път този същият "Ид Мар" влиза в прочутия музей. През 1932 г. е внесен там от експерта нумизмат Оскар Равел. Гипсова отливка на монетата, направена по онова време, се пази в Британския музей и днес. На видно място ценният предмет е стоял и по време на изложбата "Шекспир: Да поставиш света на сцената" (Shakespeare: Staging the World) за Олимпийските игри в Лондон през 2012 година.

В допълнение към ауреуса "Ид мар" в Британския музей, съществуват още два златни варианта, останали от древността - един в колекцията на "Дойче Бундесбанк" (централната банка на Германия) и друг, който бе продаден за рекордните за римска монета 4,2 млн. долара на нумизматичен търг през 2020 година.

Ауреусът "Ид Мар" е по-ценният вариант, а по-лекият (около 2 грама) и изсечен от сребро денарий е по-разпространен, но също е много скъп и лелеян от нумизматите по света.

От едната страна на монетата е изобразен портрет на Брут с латинския надпис BRVT IMP, което го обозначава като всепризнат военен победител. На обратната страна има два кинжала, представляващи Брут и Касий, както и пилос (на лат. Пилеус), известен като "шапката на свободата" (символ на освободените от робство в древен Рим). Този конкретен ауреус е свръхценен и заради друга негова особеност. Той е с пробит точно над главата на Брут отвор, за да бъде носен на шията. При това има голяма вероятност с него да се е кичил високопоставен участник в заговора срещу Цезар, дори може би някой от сенаторите лично пронизвали диктатора.

Монетата предварително се оценява на около 750 000 швейцарски франка, което се равнява на близо 820 000 долара, но според експертите на търга вероятно ще се стигне до по-висока стойност. И няма начин да не се случи, защото без съмнение това е една от най-интригуващите монети, появили се на пазара. Не просто парче ценен метал, а и почти фантастична част от историята, невероятен документ, оцелял повече от 2000 години, за да ни върне към едно от най-драматичните събития на древността.

"И ти ли, Бруте?"

Всички вече знаят, че "И ти ли, Бруте?" (Et tu, Brute?) не е последното нещо на света, което Цезар е изрекъл, а само реплика, блестящо използвана от Уилям Шекспир в неговата пиеса "Юлий Цезар". Няма доказателства, че великият пълководец е произнесъл нещо, умирайки пронизан от камите на предателите.

Век и половина след знаменателното събитие римският историк Светоний твърди, че Цезар не е казал нищо, но имало свидетели за противното.

Според тях последните думи на диктатора Kai su, teknon (от гръцкото ), които се превеждат като "И ти, дете" или "И ти, младежо", били насочени към Брут. Има версия, че teknon е обидно обръщение към дете или младеж, т.е. на чист български може да звучи, да речем: И ти ли, пикльо? А иначе и у Шекспир това не е последната реплика на героя, там той умира, изричайки: "Смърт, тогава идвай!" (според превода на Валери Петров).

Друг римски историк, Плутарх, пише, че след убийството Брут пристъпва напред, за да каже нещо на своите съзаклятници сенатори, но те бягат от сградата. Брут и неговите придружители минават през Капитолия и обявяват: "Римляни, ние сме отново свободни!", но жителите на Вечния град им отговарят с тишина.

Убийство на тиранин или грозно предателство?

Убийството на Гай Юлий Цезар, извършено на мартенските иди (15 март) през 44 г. пр.н.е., е резултат от заговор, ръководен от Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин. Прави впечатление, че Брут се заема с грозната задача, въпреки че е син на дългогодишната любовница на Цезар, Сервилия, а е и един от близките на пълководеца хора. В историята до днес на него е отредена съдбата на противоречива личност - от една страна поборник за свобода, а от друга - най-гнусния от предателите.

Брут е роден около 85 г. пр.н.е., дете на съюза между две от най-изтъкнатите фамилии в древен Рим - Юниите, от които е баща му Марк Юний Брут Старши, и Сервилите - родът на майка му.

Бил ли е незаконен син на Цезар?

Брут става протеже на известен сенатор и защитник на републиката Катон Младши, жени се за дъщеря му Порция. Като квестор (служител на хазната) в провинциите Брут трупа богатство чрез големи лихви по отпускани от него заеми и изнудване на длъжниците при използване на армията.

Когато диктаторът Юлий Цезар прекосява Рубикон на 10 януари 49 г. пр.н.е. и потопява републиката в гражданска война, Брут е изправен пред дилема: дали да подкрепи своя приятел (и любовник на майка си) Цезар или републиканската кауза, въплътена от неговия благодетел Катон, но в момента олицетворявана от убиеца на баща му, Помпей.

Ненавиждайки Помпей, Брут все пак избира да застане на страната негова страна и се присъединява към републиканците в изгнание в Гърция в средата на 49 г. пр.н.е.

След поражението на Помпей при Фарсала през следващата година, Брут е помилван от Цезар. Подкрепя го и след това, и печели много силни позиции в редиците на диктатора, което предизвика слухове, че Брут всъщност е незаконен син на Цезар.

Апетитът на Цезар към власт обаче кара Брут да изпитва опасения за съдбата на любимата си република. Когато неговият приятел Гай Касий Лонгин го кани да се присъедини към заговор срещу Юлий Цезар, Брут с приема охотно и става един от главните съзаклятници.

Битката срещу траките го прави император

На мартенските иди (15 март) 44 г. пр.н.е. в Сената има сесия, на която Юлий Цезар трябва да изложи планове за предстоящо нахлуване в Партия. Сенаторите заговорници, водени от Брут и Касий, обграждат Цезар и в яростна кървава сцена го пронизват много пъти до смърт (все още се спори колко са били убийците, колко пъти всеки от тях е намушкал диктатора и колко от тях също са пострадали в мелетоЕ). Те разбира се очакват да бъдат приветствани като освободители, но римляните са ужасени от убийството на Цезар и дори настояват извършителите да бъдат наказани.

Брут напуска Рим през април, едва избягвайки линч от тълпата. Той отива при Касий в Македония, където изграждат своя републиканска база, за да поведат война срещу легионите на наследилите Цезар, Марк Антоний и Октавиан. Успешна кампания срещу едни от най-непокорните траки - бесите, му печели титлата император (imperator - най-високата военна длъжност в републикански Рим). Тогава започва да сече монети, за да плаща на нарастващата си армия.

Наследството на Брут върху злато и сребро

Ранното монетосечене, започнато от Брут, следва традиционни теми, но в последния етап, когато се произвеждат "Ид Мар"-и в средата на 42 г. пр.н.е., е нарушено старо републиканско табу. Брут поставя собствения си портрет на лицевата страна, съчетан с пилоса между кинжалите, използвани за екзекуцията на Цезар. Иронията тук е осезаема. По-рано Юлий Цезар сече лика си върху монети, тревожейки опонентите си, че се стреми да стане цар на Рим. Брут следва лошия пример, като възхвалява със свой портрет предателството срещу Цезар на емблематичната обратна страна.

Този тематичен избор сякаш се превръща в последен отчаян акт на неподчинение, в момента когато армиите на враждуващите фракции се срещат в последен сблъсък в Северна Гърция - Брут и Касий срещу Марк Антоний и Октавиан.

А финалният обрат на съдбата е, че Брут използва същата кама, която е забил в Цезар, за да отнеме собствения си живот след окончателното поражение на неговите и на Касий войски във втората битка при Филипи на 23 октомври 42 г. пр.н.е.

Денариите и особено ауреусите "Ид Мар" са редки днес, не само заради отдалечеността във времето, но и защото те са събрани и претопени нарочно от победителите Марк Антоний и Октавиан.

Независимо дали е ауреус (златна) или денарий (сребърна), "Ид Мар" несъмнено е най-важната от всички древни монети - единствената от времето на Рим със специфична дата (макар и само ден от месец), и уникалната, която открито възхвалява убийство. Факти, които вдигат стойността им с всеки изминал век.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай