Призрак броди в Ючбунар

Дух на момиченце в два часа след полунощ в квартала на Смирненски и Димитров

Призрак броди в Ючбунар | StandartNews.com

Призрак на гаврошче, излязло като от стихотворението на Смирненски, се мярка в стария столичен квартал Ючбунар. Жителите там сигнализираха, че в уличките над Женския пазар броди окаяно безплътно момиче и надзърта в хорските домове. Преди три месеца детето се явило в 2 часа след полунощ за ужас на една възрастна жена. Тя се стреснала до смърт, когато го видяла в двора на къщата си. По нейно описание момичето било с дълга коса и стояло полуголо.

 

Нейни комшии пък разказвали, че често се будили от детско хлипане. В района върви мълва за друга пенсионерка, която съзряла странна фосфоресцираща фигура в стаята си. В първия момент помислила, че покойният й съпруг решил да я навести. Като се окопитила, различила, че привидението е ниско на ръст и е по-скоро с детска фигура.
Паранормалната активност продължила с пълна сила и след Нова година. Тогава призрачният гост се явил в още две къщи, в преки, успоредни на "Опълченска".

 

Неканен гост

 

"Накрая май ще се окаже, че доста хора от квартала са виждали детето, но явно ги е срам да си кажат", убеден е 26-годишен очевидец. С уговорката да не пишем името му, той разказа за своята среща с призрака. "Гледах някакъв филм на компютъра и съм задремал. Събудиха ме странна светлина и трополене. Помислих, че идва от лаптопа, но батерията му бе паднала. По едно време гледам фигура на малко момиченце. Търкам очите - стои си. Отвън влизаше достатъчно светлина, а и то имаше собствена такава. Беше с дълга коса и рокля до под колената. Детето се обърна и сякаш се изненада от мен, че го виждам. Направи някаква ужасена физиономия и в тоз момент хукна да бяга. Но през стената ли мина, във въздуха ли се изпари, не мога да ви кажа - настръхвам само като се сетя", сподели развълнуван очевидецът. На сутринта мозъкът му диктувал, че по-скоро е сънувал, отказвайки да повярва на очевидното. Всичко се променило, след като наскоро младият мъж се засякъл в близкото кафене с негов бивш съученик. Той също живеел наблизо. От дума на дума той му разказал, че миналата нощ е виждал призрак на дете, но още не бил сигурен дали не е сънувал.

 

Между световете

 

Според обяснението на спиритуалисти призраците са души, които не могат да намерят пътя към Отвъдното. Понякога тук ги задържа силен гняв или нещо недоизказано, несвършено приживе, което е като котва за тях. Душите на децата, загинали от болест, често оставали в домовете с майките си, неосъзнавайки какво се е случило с тях. По-възрастните жители на Ючбунар (Три кладенци - от тур. ез.) разказаха, че навремето това е било първото гето на столицата. В него доста клетници загинали от болести, мизерия, кланета и какво ли още не. По странна ирония на съдбата бедняшкият квартал започвал от едно нощно заведение, любимо днес на повечето богаташи. Районът на най-голямата мизерия се простирал приблизително в територията, заключена между днешните булеварди "Александър Стамболийски", "Христо Ботев" и "Сливница". А на запад е стигал почти до центъра по улица "Пиротска". Архитектът и писател Чавдар Мутафов нарича Ючбунар "град в града", както и Република на мъченици, където въздухът е наситен с "изпаренията на глада, евтината любов и болничното легло". Както и днес, така и тогава, социалното дъно се формирало от имигранти, бежанци, безработни и малко дребни занаятчии. След 1898 година там се премества и еврейското гето.

 

Братчетата на Гаврош

 

В следващите две десетилетия в бедняшкия квартал се формират емблемите на пролетарската революция. На улица "Опълченска" 66 все още може да се види позападнала къщата на вожда на БКП Георги Димитров. Бягайки от Кукуш по време на Балканската война, родът на Христо Смирненски също намира спасение в работническия квартал на столицата. Великият поет заживява на ул. "Отец Паисий" 87. По-късно се мести в друга сграда под наем, намираща се в пряка над "Опълченска". Смъртта, беднотията и социалната несправедливост на Ючбунар намира силен отзвук в творчеството на Христо Смирненски в стихотворения като "Братчетата на Гаврош".
По-възрастните жители коментираха, че гладът и болестите навремето са взели доста жертви. В случая една заупокойна молитва в близката църква "Свети Николай Софийски" щяла да преведе доста изгубени души в Отвъдното.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай