Последни овации за Евтим Евтимов

Последни овации за Евтим Евтимов | StandartNews.com

Стотици почитатели, близки и приятели на Евтим Евтимов си взеха последно сбогом с него на поклонението пред тленните му останки. Траурната церемония започна в 11 часа във фоайето на Народния театър. Един от най-почитаните лирици в националната ни литература почина на 8 юни на 82 след тежко боледуване. Той е автор на стотици стихове, които са любими на поколения българи. Десетки от тях са се превърнали в текстове на някои от най-обичаните български песни.

"Отиде си един от най-нежните поети на България - най-верният ми приятел и съмишленик", сподели композиторът Тончо Русев пред Дарик. И допълни, че е тъгувал много и не знае как да преодолее загубата. Веселин Маринов приема Евтим Евтимов и Тончо Русев като бащи. "Без тях нямаше да имам хитовете си. Давали са ми толкова ценни съвети. На всеки мой концерт винаги съм говорил за тях - искам публиката да знае, че Евтим и Тончо са изключително важни като автори. Обикновено певците обират лаврите". Според него Евтим Евтимов нямаше да е по-малко име от Иван Вазов, ако беше живял в бурните и трудни за България времена след Освобождението и през войните в началото на 20. век. Издателят и критик Иван Гранитски сподели: "Един от жреците на българската поезия, майстор на изящния стих, един от поетите, които определят развитието на поезията ни през последния половин век". И допълни, че Евтимов е човек, зареден с вътрешна светлина, щедрост, благородство на духа. Лирикът винаги е помагал на другите, пишел за събратята си по перо, споделя Гранитски.

Михаил Белчев пък коментира, че е загубил скъп приятел. "Бяхме много близки. Винаги съм разчитал на него, както и той на мен. Важно е да си отговорен, когато пишеш - защото някой изпява думите ти. Поемаш риска или да го възвишиш, или да го свалиш на земята. А ние, които творим поезия, сме длъжни да вдигнем хората малко над земята", допълни Белчев пред БГНЕС.

Сред хората на изкуството, дошли да отдадат почит за последно в Народния театър, бе и Етиен Леви. "Бай Евтим беше уникален човек и всички сме вземали пример от него - как трябва да се отнасяме към труда на колегите си. Той е голям, истински колос, от когото можем само да черпим сила и да се учим. Съжалявам, че си отиде, имаше още какво да научим от него, а имаше и какво още да даде. Но това е търкалото на живота - всеки се ражда и си отива, важното е какво остава след него, а Евтим Евтимов е оставил много", категоричен е музикантът. Неговият колега Красимир Гюлмезов си спомня гостуванията в дома на великия поет. "Невероятна личност. Лоша дума не продума за никого. Толкова пъти сме били по фестивали и конкурси. Няма кой да заеме мястото му - то ще остане празно". Поетът Георги Константинов беше категоричен: Евтим винаги е бил мъж на място. "Неговото "Да" беше "Да", неговото "Не" беше "Не". Каквото беше решил, правеше го", каза той.

Венко Евтимов, синът на поета, сподели: "Надявам се да не бъде забравен. Надявам се, че произведенията му ще имат съдбата на Вазовите стихове. Гордея се с баща ми - изключително чувствителен, строг и справедлив".

За последно сбогом с Евтим Евтимов дойдоха Недялко Йорданов, Васко Жеков, Светлана Тилкова-Алена, професор Юлиан Вучков, зам.-кметът на София по култура Тодор Чобанов, Кристина Белчева, Влади Априлов...

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Ако ти си отидеш

Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка оттам ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
Ако ти си отидеш за миг.

Високо

Високо, високо, високо
Високо застани,
Над завист и обида,
Над дребните сплетни.
Високо, високо, високо
Над завист и обида,
Високо, високо, високо
Високо да те видя.
Високо, високо, високо
Над всичко днес бъди,
Ти обич синеока -
Звездите са звезди.
Високо, високо, високо
Ти, обич синеока,
Звездите са звезди,
Защото са високо!
Да те видя - високо застани.
Да те видя над дребните сплетни.
Да те видя - над всичко днес бъди.
Да те видя.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай