Петър Бозаджиев учи право в Бургундския университет и тренира французи на едни от най-трудните бойни спортове - кикбокс, К1 и муай тай. Но всичко това не му пречи да изкушава гражданите на Дижон с шоколадови специалитети. Момчето от Разград живее в сърцето на Бургундия от седем години и извън времето, в което е на лекции и тренировки, е успял да се издигне от мияч на чинии в шеф на десертите и ордьоврите. Тъкмо неговите деликатеси опитват гостите на луксозния "При Септим" ("Сhez Septime"). Заведението е кръстено на героя на великия Луи дьо Фюнес от хитовия филм "Големият ресторант". Причината е проста - собственикът е луд фен на комедийния актьор. "При Септим" имитира не случайно тузарските кръчми на Ривиерата. Главният готвач Тома Сент Андре освен тапии има сериозен стаж из кухните в Сен Тропе. В традиционно национално меню има и много влияния от италианските ширини, но той лично подбира само родни пресни продукти. Именно него Петър успява толкова да очарова с обещаващия си талант - без дори да има образование, че Тома го кани за постоянно в кухнята си.
Историята започва едно лято преди четири години, когато Бозаджиев постъпва в "При Септим" като мияч на чинии. "Най-отвратителната работа, която съм вършил. Много тежък труд", спомня си той. Но не се отказва. След като изтърква порцелана до блясък, издебва всяка свободна минута, за да се обучава. Иска да се застрахова при условие, че не успее да завърши юридическия факултет. Един занаят в повече никога не е излишен. Затова предлага на Тома бартер - срещу слугинажа да го въведе в тайните на кулинарията и горещата кухня в големия ресторант. Тома е трогнат и му казва, че няма нужда да се труди без пари. Един от неговите готвачи излиза в отпуск и Петър го замества. "Ние сме професионалисти, ще ти показваме как стават нещата. Не се притеснявай", казал Тома.
Да си уплашен в началото на подобно място е нещо съвсем нормално. Първата му вечер е кошмарна - единият от готвачите се разболява и остават само трима, което изостря ситуацията на макс, като се има предвид, че на вечер през ресторанта минават над 100 души. "Когато свършихме, не знаех на кой свят съм", връща лентата Петър. Всички обаче много го харесват и са учудени на сръчността му. Тома му казва, че има нещо наум, обажда му се по-късно и му заявява, че обучението продължава.
Преди да му поверят сладките изкушения и студената кухня, Бозаджиев чиракува в продължение на пет месеца всяка събота и неделя. Първоначално си записва детайлите на рецептите и ги чете всяка вечер преди работа, но скоро захвърля бележките. "Нямаше нужда да запомням каквото и да е. Всичко беше логично и ясно. Не се мъчех да разбера защо един продукт си подхожда с друг", разказва той. "Справяш се много добре за човек без образование", шеговито го хвали Тома.
Преди да влезе в голямата кухня, Петър готви само спагети булонезе по купони. Разбира се, като малък се върти постоянно край печката на баба си и майка си. Именно те полагат основата в тематичните му умения. Сега обаче, когато се прибере у дома, изненадва майка си с нови вкусове, а на нея й е трудно да угажда на претенциите му.
Петър вече е специалист да бърка шоколадов мус за 100 човека. "Трябва да си много нежен - работи се спокойно, бавно и с премерени движения. Е, когато имаш 100 яйца и 2 килограма шоколад, е доста трудно да го разбъркваш внимателно", смее се Петър. Сред специалитетите му, на които са радват французите, са и сладкиш с карамелизирани ябълки (рецептата в карето), класическо тирамису или с ягоди и всякакви други засукани неща. "В готвенето напасваш рецептите според хората и според това дали искаш да ги изненадаш. Играеш си с продуктите. Както в живота, когато научиш основните правила, можеш да правиш, каквото поискаш", споделя философията си Бозаджиев.
Все пак животът в кухнята не е песен. Екстремните ситуации са доста. Заради жегата и умората понякога готвачите стават немарливи. Клиентите връщат ястия, защото не са достатъчно топли, не са достатъчно изпечени или пък са твърде изпечени. "Когато всичко е наред, с Тома прекарваме страхотни работни вечери. А когато не е - кухнята се превръща в ад. Докато крещи, единственото, което можеш да направиш, е да продължиш да си вършиш работата. Нещо като в казармата", обяснява Петър.
Френските си колеги запознава и с нашата кулинария. Освен че им предлага на маса някои деликатеси, естествено, съобразени с френския вкус, той подарява на Тома и книга с български рецепти на френски. Така главният готвач модифицира зелевите ни сърми, като използва къдраво зеле и не ги вари или пече, а само ги попарва. "Всеки добър професионалист все някога се изчерпва. Трябва да търсиш нови вдъхновения, да опитваш", казва Бозаджиев и вярва, че някой ден може би ще доведе Тома у нас. Догодина Петър ще завърши Бургундския университет и дори да не се занимава повече професионално с кулинария, знае със сигурност, че готвенето ще остане негова страст и хоби.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
