От какво се страхуват децата, как се гради емоционален интелект, играта може ли да помогне да бъде добри родители? Тези въпроси зададохме на д-р Неделя Щонова, автор и водещ на предаването "Духът на здравето", което се излъчва всяка неделя от 8 часа сутринта по btV. Тя беше и модератор на семинара "Родителството като игра", където предписания за възпитанието даде един от най-добрите специалисти във възпитанието на децата - д-р Лари Коен. Основната му идея е, че играта е чудесен начин за контакт с нашето дете и може да се използва като мощен инструмент за общуване, възпитание, преодоляване на трудности, страхове, за изграждане на добра самооценка и изработване на поведенчески стратегии за справяне с трудното детство.
По въпроса за наказанието, Коен е ясен: "Не мисля, че наказанието е нещо, което работи дългосрочно. То действа в момента, незабавно, но върши работата си през механизма на страха. Детето се страхува, то замръзва в страхова хипноза и може и да изпълни заръката, но в този момент, то не се свързва със своята дълбоко осъзната вътрешна същност. И когато минат 5-10 години и няма да сте до него, за да го стреснете с наказание, тогава какво ще го води?! И обратно, ако ние учим нашите деца на добродетелност чрез любов и нежност, лека-полека децата започват да изграждат това в себе си, започват да го втъкават в същността си и го носят със себе си органично. Знаем, че колкото по-екстремно е наказанието, толкова по-тежки са емоционалните последици. Ако седнем и си поговорим с детето кротко, любвеобилно и му покажем кое е правилно и какво има значение, то би оценило това много по-високо. И би останало с пощадено достойнство", казва специалистът.
Има страхове, за които не си даваме сметка, че децата изпитват. Те все още се стряскат от Баба Яга, Кумчо Вълчо, Торбалан, от духове, от тъмното, от страшни измислени образи, от самотата, понякога от лекари, зъболекари и медицинските сестри. Д-р Щонова добавя, че много характерен страх е дали мама и татко са наоколо. Децата са много уязвими на тема раздяла с родител. Има деца, които се боят от клоуни, защото те крият лицето си. А децата инстинктивно усещат, че хубавите хора са открити. "Нека родителите да не се страхуваме, ако децата ни понякога правят глупости. В крайна сметка глупости правят само умните хора. Всъщност това издава назряващ интелект.", смята Щонова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
