Най-хубавият храм в берковските села - „Свети Георги Победоносец", е построен в село Песочница. Това е станало през 1861 – 1862 година. Вдигнали го върху основите на по-стар храм, за който никой не знае от кога е бил.
Църквата има уникална архитектура и заради дългия си живот е свидетел на много събития, ставали в селото. Но и тя последвала съдбата на Песочница – рухвала заедно през годините. Документи за съществуването на селото има от 1560 година. След освобождението имало 315 жители, а през 1946 година - 730 души. Днес са само 24 – 25. Избиратели с постоянен адрес са само 14, останалите са се върнали в родните къщи, но си пазят регистрацията в Берковица и други градове. Западнала е и църквата, след като в нея влизали все по-малко хора. Тъй като гробището се намира на друго място и при погребения и помени не влизали вътре. Днес дори няма свещеник, който да отговаря за нея. Ключът държи кметът Венета Тодорова.
"Отключвам я на големи празници – Богородица, Коледа, Великден
Хората палят свещи, молят се Богу и толкоз", обяснява жената.
През 2014 година десетина ентусиасти решили да ремонтират запустяващия храм. Общината отпуснала 8000 лв., с които доброволци поправили покрива. Важно е било да не тече и да не съсипва стенописите. Общината изпратила и машини, които да разчистят пътя от центъра до църквата. Бил буренясал, обрасъл с храсти и дървета. Ремонтите траяли два месеца. Изгонили свилите гнезда птици и белки от храма, сменили счупените витражи, изчистили иконите и иконостаса от натрупаната патина на времето. Разчистили както вътре, така и отвън. Същата година
за пръв път от близо век в храма имало църковна служба
Събрал се народ от близките села – Мездрея, Бокиловци, Замфирово, Рашовица, Драганица, Слатина, от Берковица и Монтана. Това било на Димитровден. Литургията оглавил тогавашният викарий на видинския митрополит епископ Поликарп. Помагали му отците Петър и Димитър от Берковица. Свещеникът на Вършец Петко Балджиев довел своя църковен хор. Станало голямо и благословено от Бога църковно тържество.
Но ремонтът спрял до тук. За него били нужни 100 000 лв., а толкова пари не можели да съберат. Председателят на настоятелството Борислав Тодоров – Резбаря, заминал на гурбет в Австрия. Друг от инициаторите за възраждането на храма – бвшият кмет Васил, починал, а адвокатът Даниел Каменов се върнал в София.
Храмът е свързан с името на първия председател на учредителното народно събрание – дядо Анто Стогодишни. Като жител на Песочница е участвал в градежа му през 1861 година. Бил избран за депутат, а митрополит Милетий Софийски го предложил за председател на първото Народно събрание. Тогава Анто Цветанов бил на 100 години. Според някои, бил необразаван и затова избрали екзарх Антим Първи. Но историята не е такава. Той ръководил няколко заседания и сам се отказал от този пост. На тази си възраст усетил, че е неспособен за такова високо дело. Преди да стане от председателския стол, предложил депутатите една година да не получават пари за работата си, за да богатее държавата.
А дядо Анто не бил неграмотен. Той е възпитаник на руска духовна семинария, радетел за църковна свобода и национално освобождение.
За него Иван Вазов пише: "Човек, мъдър като Соломона".
Дядо Анто Стогодишни бил избран за депутат и в следващото събрание. Тогава князът му пратил файтон, за да пътува до София с него, но той отказал. Ходил на заседанията на събранието с коня си.
Когато мъдрецът умира на 102 години, съселяните му решават, че той е свят човек и трябва да бъде погребен в двора на храма, който построил. Изпратили го с почести. Днес гробът му е близо до входа, а паметната плоча е реставрирана преди няколко години.
Красивия храм посетил и известният историк проф. Божидар Димитров. Той му дарил икона, която е една от най-новите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
