Колко дълго се чака за гражданство в страните от ЕС?
В различните държави на Европейския съюз пътят до гражданство може да се окаже пътуване през цял един живот. Докато някои говорят за облекчени правила, други страни като Португалия и Унгария затягат режима и удължават срока за натурализация. Зад тези различия стои не просто бюрокрация, а политически и културни разбирания за това кой заслужава да стане част от дадена нация.
За мигрантите, които работят, учат и създават семейства в Европа, времето до гражданство се превръща в личен тест за търпение, принадлежност и вяра, че усилията им ще бъдат признати.
От формалност до изпитание
Да получиш гражданство в страна от ЕС не е просто юридическа стъпка, това е доказателство за доверие и взаимна връзка между човека и държавата, която той е избрал за свой дом. За мнозина от трети страни процесът на натурализация се превръща в дългогодишно изпитание, в което всяка година пребиваване, всеки документ и всеки тест имат значение.
В зависимост от националното законодателство чужденецът може да чака между 5 и 11 години, като всяка държава в ЕС следва собствена логика и темпо. В едни случаи целта е бърза интеграция и икономическо включване, а в други е защита на идентичността и строг контрол върху миграцията. Именно затова в Европа няма универсален модел за гражданство, а има 27 различни версии на понятието „принадлежност“.
5 години за мечтаните Франция и Германия
Германия въведе най-мащабната си реформа в законодателството за гражданство от десетилетия насам, но само част от нея остава в сила. Законът за модернизиране на гражданството (StARModG), който влезе в сила на 27 юни 2024 г., съкрати минималния срок за натурализация от осем на пет години и узакони двойното гражданство като стандартна практика.
Тези две ключови промени остават в сила и към есента на 2025 г., но ускорената процедура за получаване на гражданство след три години беше отменена с парламентарно решение на 8 октомври 2025 г., след критики, че облекченията са довели до „прекалено бърза натурализация без достатъчно интеграция“.
Така пет години законен и непрекъснат престой отново се превърнаха в универсалния германски критерий, валиден за всички кандидати. Новата коалиция в Берлин подчерта, че целта не е рестрикция, а „възстановяване на баланса между достъпност и отговорност“ - израз, използван от вътрешния министър при представянето на поправките.
Франция, от своя страна, запазва класическия си модел за пет години законно пребиваване, владеене на френски език и доказана интеграция в обществото. Кандидатите преминават интервю с представители на префектурата, където се оценяват не само езиковите умения, но и разбирането на републиканските ценности, историята и институциите на страната. В последните години Париж обмисля по-строги изисквания за езиковите нива и гражданските тестове, но без промяна на самия срок.
Разликата между двата подхода е показателна. Докато Германия търси компромис между икономическа нужда и социална стабилност, Франция остава вярна на убеждението, че гражданството е продължение на интеграцията, а не неин заместител. Тези пет години често се възприемат като минимум, но не и гаранция. Законите обикновено изискват престоят да бъде законен, непрекъснат и свързан с реално участие в обществения живот.
7 години под слънцето на Елада
В Гърция чужденецът трябва да е живял законно седем години, преди да има право да кандидатства за гражданство. Принципът е, че този срок дава време на кандидата да докаже своята интеграция в език, обществен живот и лоялност към държавата. Новите кандидати преминават през интервюта и изпити, които проверяват не само знанията по език и история, но и способността да разберат културната рамка на страната.
Кипър прилага подобна политика, макар и в различен контекст. След години, в които островната държава беше известна с програмите си за инвеститори, властите въведоха по-строги изисквания, за да гарантират, че кандидатите имат реална връзка с обществото. Минималният срок е седем години, но за хора с кипърски произход той може да бъде намален.
8 години доверие - финландският модел
Във Финландия натурализацията изисква осем години легален престой, но тук значението на думата „интеграция“ е особено силно. Финландските власти разглеждат не само времето, прекарано в страната, но и степента на социална и икономическа адаптация, вкл. постоянна работа, владеене на езика, редовно плащане на данъци и липса на дългове. Държавата се стреми да приеме онези, които реално са се превърнали в част от обществото, а не просто пребивават формално на нейна територия.
9 години проверка на намеренията
Дания остава сред държавите с най-дългите срокове за натурализация – 9 години легално пребиваване. Страната поддържа изключително строг контрол, като изисква доказателства за владеене на езика, стабилни доходи и добро данъчно досие. Наред с това кандидатите преминават тестове по история и обществознание, а дори и дребни провинения могат да отложат процедурата с години. Датската философия е проста. Гражданството не е право, а награда за тези, които са доказали своята принадлежност.
10 години - границата на търпението
Италия, Испания, Латвия, Словения, Полша и България изискват десет години законен престой, преди чужденецът да може да подаде документи за гражданство. Това е един от най-дългите срокове в Европа.
В Италия и Испания десетилетието е стандарт, но съществуват изключения. Испания например съкращава периода за бежанци и граждани на латиноамерикански държави, Филипините и Португалия, докато Италия дава ускорена процедура при брак с италиански гражданин.
България следва класическия модел. Кандидатът трябва да е живял 10 години, да има постоянен статут на пребиваване, стабилни доходи и доказателства за владеене на български език. Този дълъг период е обясним с желанието на държавите да гарантират, че новите граждани са не просто жители, а хора с реална връзка към националната общност.
11 години за част от нацията на Унгария
Унгария често е посочвана като държавата с най-дългия път до гражданство в Европейския съюз. Срокът от 11 години отразява по-консервативната политика на страната по отношение на миграцията. Властите изискват дългосрочен престой, доказано владеене на езика, участие в обществения живот и безупречно съдебно минало. Идеята е, че само онези, които са изградили трайна връзка с Унгария, могат да станат част от нейната нация.
Континентът на неравните изисквания
Докато някои страни съкращават сроковете, за да привлекат квалифицирани кадри, други въвеждат нови бариери. Германия например облекчава правилата, за да насърчи интеграцията и да отговори на недостига на работна ръка. Португалия, обратно, затяга режима, за да спре бързия приток на нови граждани. Франция обмисля по-високи езикови изисквания, а Малта вече беше санкционирана от Европейския съд заради търговски подход към гражданството.
Тази пъстра картина показва, че ЕС няма обща политика в областта на натурализацията. Всяка държава решава сама какво означава „принадлежност“ и кога един чужденец е заслужил да бъде част от нейната общност.
Специални случаи и изключения
Процедурите за гражданство невинаги следват общия път на пребиваване. В почти всички държави има специални режими, които съкращават срока или го заменят с други критерии.
По произход. Повечето държави от ЕС позволяват получаване на гражданство, ако кандидатът има родител или дядо, роден в съответната страна. Така потомци на италианци, поляци или българи могат да възстановят гражданството си сравнително лесно.
По брак. При брак с гражданин на дадена държава срокът обикновено се съкращава. В Испания например чужденец в брак с испанец може да кандидатства след само една година съвместен живот.
По заслуги или инвестиции. Някои държави предвиждат натурализация за лица, които са направили значими инвестиции или имат изключителни заслуги към страната - учени, спортисти, културни дейци. Тези схеми обаче са под все по-строг надзор от страна на ЕС, който настоява гражданството да не се третира като икономически продукт.
Тенденции и реформи
Последните години бележат засилване на интеграционните изисквания. Все повече държави въвеждат тестове за познания по език, история и политическа система. Целта е не просто пребиваване, а доказателство за реално участие в обществото.
Другата видима тенденция е увеличаването на проверките, в т.ч. данъчни, финансови и криминални. Законодателствата стават по-прецизни, а отказите по формални причини се увеличават.
Паралелно с това обаче се наблюдава и обратна тенденция - облекчения за висококвалифицирани специалисти, инвеститори и студенти от стратегически важни държави. Европа се опитва да привлече нужните кадри, без да жертва принципа на интеграцията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
