Люта сръбска ракия в малки шишенца и остри ножове от дамаска стомана на нашенски майстор си дадоха среща на пернишкия площад в събота. За кратко мястото се превърна в панаир на занаятите и то не какъв да е, а трансграничен.
25 български и сръбски занаятчии си подредиха щандове в центъра на Перник, за да покажат продукцията и да споделят опит. Всъщност някои от тях се познават вече. Събрал ги е общ проект от програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България – Сърбия 2014-2020, а изложението в Перник е само част от общите им изяви и стремежът да демонстрират съхранени от миналото занаяти с идеята да продължат традицията и да я предадат на младите.
Панаирът на пернишкия площад е наречен „За да отидете далеч, вървете заедно". Празничната програма откриха кметът на Перник Вяра Церовска и зам. -министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Специален
гост на събитието беше сръбският посланик
у нас Владимир Чургус, който приветства на български език както официалните лица, така и участниците в панаира. На специални щандове свои произведения представиха занаятчии от градската община Пантелей (Ниш, Сърбия) и от Перник, Радомир, Кюстендил, София, Драгоман и радомирското село Извор.
Посетителите на панаира можаха да видят и да си купят ръчно изработени от майсторите бродерии, плетива, дърворезба, стъклопис, кожени и глинени изделия, кошници от царевична шума, бижута, ножове и много
други занаятчийски изделия. По-любопитните имаха възможност да опитат как се изработват те, а много от майсторите продължиха да творят и по време на изложението.
На площада бе разположен информационен пункт, където публиката получи информация за проекти по програмата, сувенири и рекламни материали и билети за томбола, която се разигра в края на събитието. И независимо, че там се извиваше опашка, трябваше да се чака и по щандовете, за да се разгледат предлаганите творения. Галя Иванова от Перник беше изложила красиви витражи и довършваше на площада най-новата си творба. Непосредствено до нея беше и Снежана Джорджевич от Ниш, която в този момент рисуваше с много внимание върху малко юзче за ракия. До тях се приближи още една сръбска майсторка и помоли за пространство да сложи своя гергеф с копринен шал, върху който е започната рисунка.
В началото на редицата бе Слави Шамилоевич с богата колекция от разнообразни стъкленици за ракия, а някои и пълни, до него глинени съдове показваше Драган Миркович. Отрупана с картини маса представяше и
Станче Ракич, която рисува с пръсти
Дарбата си получила сред злощастни събития, но с готовност доверява, че не печели от творбите си, а само дарява положителни емоции на публиката си.
Нощес сънувах, че си обувам шарени вълнени чорапи, сподели жена на средна възраст, докато разглеждаше щанда на Елена Петрова от Радомир. Седемгодишната Ани се спря при кошниците от царевична шума на друга радомирска майсторка. На момиченцето, дошло на панаира с мама и по-малкото си братче, Гергана Божилова показа как се връзват шумките, за да стане плетката по-здрава. Даже пернишката кметица Вяра Церовска опита каква е тайната на тая майстория.
Сред изложителите е и бижутерът Камен Пантелеев, който преди две години разкрил тайната на бижутата на българските боляри. Любими в работата му са старинните технологии за работа със сребро, но докато разгадава тайните на старите майстори, изобретява и нови.
Мъжете спираха при Михаил Кочев заради изисканите ножове от дамаска стомана, подредени редом до няколко бижута. Оказва се, че той е добре познат от интеренет на почитателите на хладни оръжия и с готовност разказва за творениета си. Прави ги като любимо занимание и
вече има 400 униката
защото нито едно от творенията му не повтаря друго. Сам кове стоманата и показа един нож, чието острие е от 126 слоя. Две-три седмици може да му отнеме направата на всеки от образците, а ако реши да изработи меч, може да му е нужен и повече от месец. Тайната на старата дамаска стомана е загубена, каза Михаил и продължи да обяснява на гостите си как работи сега.
В началото на панаира бе щандът на две сестри от радомирското село Извор. И Магдалена, и Елена Боянови от 17 години се занимават с приложно народно творчество. Те правят най-вече народни носии, ризи от кенар, но и много сувенири. До детски костюм със шевици са подредили амулети за здраве, любов и за успешен бизнес и приходи за дома. В торбичките от плат имало билки, но не разкриват какви точно. Само обясняват, че са съобразени с народната традиция , а също така е спазена и обредността при направата им. До тях пък има кърпи за хоро, а на вертикален малък стан от вълнена прежда се ражда най-новото им пано.
Организаторите на панаира обясниха, че повод за него е Денят на европейското сътрудничество, който се празнува в цяла Европа за шеста поредна година през месец септември. Инициативата се координира съвместно от Европейската Комисия, Комитета на регионите и Европейския Парламент и цели да представи постиженията от сътрудничеството между европейските държави и региони. Далите си среща на площада в Перник занаятчии са представители на културна идентичност от двете страни на гранична бразда, но е без значение къде е възникнала тя, важното, че се стимулира нейното развитие и че
традицията се предава на младите
Това и обясни по-рано на обществено обсъждане в Перник зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова, която представи програмата на българското Председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. и приоритетите в ресора на МРРБ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
