Липа била последната столица на България

Наследникът на Иван Шишман намира убежище в Банат

Липа била последната столица на България | StandartNews.com

Докато през декември 2013 г. изнасям лекция в румънския град Тимишоара, ми се обажда моят приятел проф. Пламен Павлов. Той възбудено ми говори, че в областта Банат се намирам съвсем наблизо до една почти неизвестна на науката историческа светиня. Става дума за последната крепост, управлявана от легитимен средновековен български цар. Тъй като и двамата детайлно се занимаваме с тази епоха, аз бързо си припомням драматичните събития от края на ХIV в.

Най-мрачните години от историята на България - апокалиптичното турско нашествие. През 1393 г. пада столицата Търновград и цар Иван Шишман с малък отряд се оттегля в последния си град - Никопол на Дунав. Той се брани отчаяно, но на 3 юни 1395 г. е пленен от султан Баязид и екзекутиран пред стените на града. Вместо да го наследи в борбата, престолонаследникът Александър приема исляма и става васал на падишаха. Срама обаче измива вторият син на Иван Шишман.

Той носи странното име Фружин. Фактически не се знае нищо за живота му преди падането на българската държава. След превземането на Никопол емигрира в Унгария. Появява се на историческата сцена през 1408-1413 г., когато в Османската империя избухват междуособици. Заедно с братовчед си Константин, Фружин оглавява първото въстание на българите срещу османската власт. Именно той води унгарските отряди в помощ на Иван-Срацимировия син, който се заема да отвоюва родния Видин и българските земи до Ниш и Пирот. По-късно двамата си поставят за цел и освобождаването на земите на Търновското царство.

За съжаление бунтът е потушен, но това не намалява решителността на сина на Иван Шишман. В 1426 г. той участва в прочутия поход на видния унгарски пълководец Пипо Спано срещу турците на юг от Дунав. В разразилата се битка

християните разгромяват непобедимите османски орди, които дават 15 000 жертви

Фружин се проявява като герой и затова след смъртта на Спано през същата година унгарският крал Сигизмунд дава неговото имение Липа на българина.

По-късно той получава и други дарения, но именно Липа край днешния град Липова в областта Банат остава столица на владенията му. Там Фружин продължава да крои планове за освобождението на България. Като доверено лице на краля той е пращан на дипломатически мисии, целящи да създадат широк антиосмански съюз. А един документ от 6 септември 1444 г. показва, че българинът продава своето имение Файдаш. Целта е една - да подготви отряд за решителната схватка с османците при великия кръстоносен поход, воден от полско-унгарския крал Владислав I Ягело и трансилванския воевода Янош Хуняди.

На 10 ноември 1444 г. християните са разгромени край Варна, а кралят - убит. Точната съдба на Фружин не е известна, но в 1446 г. Липа и другите имения са му отнети от прекия му сюзерен Янош Хуняди. Вероятно унгарецът опитва да прехвърли върху него вината за загубата край Варна. Оттук насетне данните за Фружин се губят, като се изключи споменаването на един княз Фружин в района на Пирот в 1454 г. Свързването му обаче със сина на Иван Шишман си остава спорно.

Без съмнение до края на живота си Фружин е последователен борец за българската свобода. Макар унгарски благородник той е отбелязан като "Господар на Загора (България - б. а.)", Фружин Асен или просто син на Шишман. Ето защо възможността да посетя Липова при това пътуване в Румъния ме изпълва с възторг.

С моя водач Тудор Ангел тръгваме в ранно утро от българското село Стар Бешенов. Неколкодневните мъгли най-сетне се пръскат и огрява слънце. След два часа минаваме град Арад, където спираме за малко. После по живописната долина на река Муреш достигаме Липова. Там ни чакат местни българи, които не са и чували за сина на Иван Шишман, но ми помагат в търсенията на неговата крепост. Те ме водят в самия край на съвременния град, където на висок хълм се издигат величествени руини. Това е прекрасният средновековен замък "Шоймош" или "сокол" на унгарски език. С мъка се изкатерваме до него, но определено си струва. Почти недокоснат от реставраторите, той е пример за крепост от ХIV-ХV в.

Връщайки се в България, съм убеден, че е открита твърдината на Фружин. Когато навлизам в изворите, обаче в мен се зараждат съмнения. Липа е издигнат от крал Бела IV в 1245 г. на мястото на унищожено от монголите укрепление. В 1440 г. той добива статут на свободен град. Документите ясно отделят цитаделата му, която е обособена като отделен замък. След като в 1426 г. тя е отстъпена на Фружин, през 1446 г. заедно със замъка Шоймош е дадена на Хуняди.

И тук в главата ми просветва - значи край Липова има два замъка. Дори в румънските пътеводители, когато се говори за този средновековен град, винаги излизат снимки на чудния Шоймош. А аз намирам документ, който свидетелства, че преди Хуниади да вземе двата замъка в 1446 г.

крепостта на Сокола е била притежание на друго благородническо семейство

- фамилията Орзаги.

След напрегнато сърфиране попадам на решаващ факт. Обикновени туристи също се усъмняват, че средновековна Липа е Шоймош. И ето, че в една гора на 3 км югозападно от днешния град те намират запазените до 3-4 м останки от градската цитадела. На публикуваната в интернет снимка съзирам характерен средновековен градеж, какъвто се вижда и в българските крепости от ХIII-ХIV в.

Явно това е замъкът на Фружин - последната столица на България. Споделям вълнението си с българите от Банат и те са не по-малко въодушевени. Започваме кампания, която трябва до доведе до разкопки и поставяне на паметник. А изворите говорят, че Фружин строи там и голяма православна църква - последен духовен център на нашата патриаршия. Дали е така ще покаже археологията.

Из дарствената грамота на крал Сигизмунд

В документа ясно се казва, че на сина на цар Шишман се дарява Липово. Това е, защото той "в немалко наши и нашите кралства твърде тежки и успешни походи както против турците, така и против други наши и на Христовия кръст неприятели... е излагал себе си и своите блага на множество смъртни опасности".

 Арад също въстава срещу Чаушеску

Банатският град Арад е създаден заедно с Липа в началото на ХIII в. По време на революцията от 1849 г. тук унгарският национален герой Лайош Кошут чете известната си прокламация. Заедно с Тимишоара през 1989 г. Арад пръв започва атаката срещу Николае Чаушеску и дава свидни жертви.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай