Игуменът на Рилския манастир се противил срещу премахването на гробницата на Борис III, осъдили го на затвор и заточение
На 20 ноември 1944 г. за игумен на Рилския манастир е избран архимандрит Калистрат. Според някои негови съвременници той е един от най-достойните игумени на Рилската света обител. Безспорно за това много му помага неговото добро и всестранно образование - право, икономика, българска и славянска филология, богословие. Перфектното владеене на два западни езика - френски и италиански, му дава възможност да поддържа връзка с много хора в чужбина, откъдето внася и оборудване за манастирските предприятия.
Калистрат е роден на 28 ноември 1891 г. в дупнишкото село Бобошево, в дома на Васил Наков Атанасов и Екатерина Рамкова, с името Никола Васев Наков. Майката на Никола - Екатерина, произхожда от виден род в Бобошево, а баща му - Васил, е лидер на Прогресивно-либералната партия в Дупнишка околия. Като произхождащ от богато търговско семейство, Никола Наков получава много добро образование. В София завършва Първа софийска мъжка гимназия.
Продължава образованието си в град Лиеж, Белгия, където постъпва в търговския отдел на Правния факултет
След първата учебна година е мобилизиран в ШЗО - София, и участва в Първата световна война, като достига до военен чин поручик.
След като се уволнява, Никола Наков започва да се занимава с търговия. Първоначално тъгува на едро и дребно с вина, а през 1923 г. започва търговия с тютюн като закупчик към холандското дружество "Холтаб" със седалище в Пловдив.
През 1919 г. сключва брак с Радка Василева Доскова, учителка в София. На 10.05.1920 г. се ражда единственият им син - Васил Николов Наков, който впоследствие завършва военно училище. През лятото на 1942 г. загива при експлозия по време на военно учение.
С политическа дейност Никола Наков се занимава от 1920 г., когато става член на Прогресивно-либералната партия и на следващата 1921 г. - председател на местното й бюро в село Бобошево. След влизането на народно-либералната партия през 1923 г. в Демократическия сговор, членува и в него, а след разцепването му през 1926 г. е привърженик на цанковисткото крило.
На 27.08.1927 г. умира неговата съпруга Радка Доскова. Тази загуба му се отразява много тежко.
През 1934 г. постъпва като послушник в Рилския манастир и е приет да следва в Богословския факултет при СУ "Св. Кл. Охридски". На 13. 03. 1938 г. е постриган за монах в Рилския манастир с името Калистрат.
През юли 1943 г. е въведен в архимандритско достойнство. Назначен е за главен иконом на манастира още през 1939 г. и на този пост остава до 20 ноември 1944 г., когато е избран за игумен на Рилския манастир. По негово време е построен голям тютюнев склад в град Дупница - "Метоха", извършена е комасация на манастирските земи, изграден е модерен птичарник в метоха "Пчелино", построен и оборудван е гатерът "Вели лак", изградена е химическата фабрика "Горхим", построен е път в района на Рилския манастир, извършват се големи ремонти. Тогава се създават потребителската кооперация "Св. Иван Рилски" и кооперация за издаването на книги, изгражда се електрическа мелница, построяват се две големи здания с много стаи, в които поклонниците на манастира отсядат безплатно.
Не само в материално и стопанско направление се издига Рилският манастир, но и в духовно и нравствено отношение. Монасите под негово ръководство водят строг аскетичен живот. За голяма част от тях протойерей Евстати Янков от град Чепеларе (наречен българския отец Йоан Кронщатски) свидетелства, че притежават дар прозорливост, с какъвто се отличава и самият отец Калистрат. До днес по-възрастните жители на град Чепеларе, където от 1938 до 1948 г. архимандрит Калистрат често гостува, си спомнят за него като за
"монаха, който можел да чете мисли и никой не можел да го излъже за нищо"
Прочуто е гостоприемството на рилския игумен и монасите. Всеки може да остане в манастира безплатно колкото желае, а на големи празници се приготвят огромни количества храна за дошлите богомолци. Самият архимандрит Калистрат лично проверява дали всички са доволни и имат ли нужда от нещо. Посреща всекиго с бащинска загриженост, нежност, гальовност и все ще каже по някоя хубава дума. За семинаристите и студентите богослови е като баща. Особени грижи рилският игумен полага за бедните хора. Една жена от Бобошево разказва: "Ние нямахме нищо в къщи, бяхме страшно бедни. Сеехме тютюн на изполица. Отивахме при по-богатите и наемахме от тях земя, а после те ни вземаха половината от произведената реколта. Като научи архимандрит Калистрат, лично ни даде една нива от 6 декара с много хубава почва, та да сеем там тютюн, а на него - колкото му дадем. Благодарение на помощта му успяхме да спечелим достатъчно средства, за да преживяваме като всички останали хора".
След смъртта на цар Борис ІІІ на 28 август 1943 г. и полагането на саркофага му в Рилския манастир, архимандрит Калистрат установява тесни връзки с царица Йоанна и княз Кирил.
Новата "народна власт", установена в България след 9 септември 1944 г., не одобрява дейността на архимандрит Калистрат. Тя не може да остави безнаказани противопоставянето му на премахването на гробницата и изваждането от нея на тялото на цар Борис ІІІ, както и неговото
открито изобличаване на несправедливо издадените смъртни присъди от Народния съд
Новите управници са гневни и заради публичното му обявяване против национализацията на манастирските имоти, казвайки, че национализацията е беззаконие и грабеж.
На 29. 07. 1948 г. архимандрит Калистрат Наков е арестуван и закаран в Софийския централен затвор, където е подложен в продължение на 6 месеца на известната съветска система за непрекъснат арест и глад. Софийският областен съд с председател Р. Дончев на 29 юни 1949 г. го осъжда да изтърпи 10 години строг тъмничен затвор, да заплати 350 000 лева и го лишава от граждански права за срок от 15 години. През 1951 г. е изпратен да излежи присъдата си в Шуменския окръжен затвор, но през 1952 г. е помилван и е изпратен на заточение в Бачковския манастир.
Там отец Калистрат се явява като Божи пратеник за осиротелите след мъченическата смърт на протойерей Евстати Янков чепеларски християни. Те, а и много други религиозни хора от страната - монаси, монахини, богослови, семинаристи, обикновени миряни, бивши затворници - непрестанно го посещават и беседват с него. Едни утешава, други изцерява с молитвите си (дори някои болни от рак), трети наставлява по пътя на духовния живот. Подпомага бедни и нуждаещи се с оскъдните си средства. На всички прави силно впечатление огромното му смирение и в същото време неговото трезво преценяване на действителността, изобличавайки без страх виновните за трагичното положение на Православната църква по това време. За прекараното време в затвора почти не говори, само понякога казва: "Това, което съм го направил, съм го направил съвсем съзнателно, предугаждайки онзи трънлив път към мойта лична голгота, към която тръгвам."
В началото на 1959 г. се разболява от пневмония и на 23 януари, след изповед и приемане на свето причастие, праведната душа на архимандрит Калистрат отлита в небесните селения, където няма никаква болка и печал.
В една своя беседа отец Калистрат казва: "Нашият живот и нашият свят могат да бъдат оприличени на една тъмна и мрачна пещера, в която от нийде не влиза светлина. Но въпреки това в тази тъмна пещера Бог е оставил един процеп, през който се просмуква съвсем тънък лъч слънчева светлина. Малцина са хората, които имат щастието да видят този лъч светлина. Но когато те веднъж го зърнат, изпитват такава силна радост, такава силна утеха, че решават да пожертват целия си живот, но да напуснат тази мрачна пещера и да отидат там, откъдето идва този лъч светлина." Явно и архимандрит Калистрат Наков е един от тези Божии угодници, успяващи да зърнат тънкия лъч духовна светлина, идващ от Царството небесно и каращ ги да пожертват всичко, за да могат един ден да пребъдват с Бога.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
