Кюстендил. Млад мъж с кон спасявал блокираните в преспите старци от планинските села в община Кочериново, останали без хляб и лекарства. 22-годишният Любен Кастрев рискувал на няколко пъти живота си, но всеки ден изпълнявал мисията си да снабди с най-необходимото блокираните в отдалечените махали на Осоговската планина хора.
"Това беше единственият начин. Ако не беше Любен и кончето му, тези хора нямаше да изкарат зимата", каза пред БТА кметският наместник на кочериновските села Цървище и Фролош, Красимира Мутафчийска. Спасителният отряд се сформирал внезапно в студена и снежна зимна вечер. "Обадиха ми се от махала Горно Шумевци за човек, който паднал в преспите. Спал в снега, три дни бил много зле. Подадох сигнал до телефон 112, но от спасителната служба ми казаха, че не разполагат с техника, с която да стигнат до него.
Тъкмо тръгвах да си прибирам децата от училище, но трябваше да стигна до човека - на 7 км разстояние от селото и толкова обратно", разказа Красимира Мутафчийска. Тя си спомни, че преспите били огромни - повече от метър и нямало начин да се стигне до бедстващия мъж по друг начин, освен пеша. "Не можех да оставя човека да умира. Събрахме се в селото, за да решим какво да направим. Любен беше също тук, помолих го да отидем заедно", разказа кметицата на двете
села.
Момчето заявило, че ще отиде само, с коня си. За няколко часа Любен успял да стигне до бедстващия възрастен мъж, занесъл му храна и лекарства. "Така стана първия път", разказва Мутафчийска. След това паднал големият сняг и нямало ден, в който на телефона й да не се обадят плачещи хора от над 50-те махали в двете села. Не можели да слязат и оставали без хляб с дни. "Всичките хора са възрастни, не мога да ги оставя. Преспите бяха големи - дори и с кон не можеше да се върви. Но Любен пак помогна", посочи кметицата.
Така почти всеки ден младежът изминавал средно по 20 км в планината, заедно с коня си, натоварен с провизии. При последната си доставка успял да премине за 12 часа над 30 км и да обиколи няколко от най-отдалечените махали в района, с 80 хляба на гърба на коня си Дорчо. "Когато се върнах не можех да стъпя. Краката ми бяха измръзнали. Когато отидох да оставя хляба в една от къщите, стопанинът ми даде обувки, преоблече ме. Затопли ме и понеже е билкар - ми намаза краката с мехлем. Така оцелях", разказа пред БТА Любен.
"Помолиха ме, нямаше как да се свърши работа, затова я вършехме с кончето. Горд съм и съм удовлетворен, а хората са доволни", каза младият мъж. Любен живее в селото откакто се е родил. Само е учил в Дупница, но е категоричен, че макар и трудно да се живее - мястото е много хубаво, а хората - много добри. "В града никой на никого не помага", твърди Любен. Притеснителен е и не желае да говори за плановете си, но каза, че мечтае за по-добър живот.
Сега работи по като общ работник при кмета на Цървище и Фролош. Получава за 14 дни при четиричасов работен ден по 42,90 лв. месечно. Живее при родителите си, които имат още четири деца. Всеки ден идва от дома си, на 3 км от Цървище с кончето, за да занесе хляб и на семейството си. "Борим се да оцеляваме по някакъв начин", каза кметицата Мутафчийска. Заради помощта от сътрудника си се надява от общината в Кочериново да му отпуснат заплата за труда, който е положил, за да спаси хората в района.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com