Неолитният младеж Крумчо, феноменът от Димитровград, всъщност се е пръкнал през Средновековието. Находката на доцент Борис Борисов от Великотърновския университет, открита през 2010-а, направи истински бум в класацията на "Стандарт" "Чудесата на България". В първия етап Крумчо беше избран за най-интересен обект, във втората част на онлайн гласуването попадна в челната тройка и продължава за голямата финална битка.
Крумчо от неолита се появил за учудване на археолозите в местността Кар дере, докато проучвали средновековен номадски жилищен квартал между селата Крум и Добрич. Разкопките на екипа на доц. Борис Борисов са спешни и спасителни, а времето е ограничено заради факта, че интересното архаично трасе попада на пътя, откъдето трябва да мине модерната автомагистрала "Марица". Докато експертите анализирали разкритите четири жилищни помещения, три стопански постройки и няколкото сметни ями от втората половина на XII век и умували върху предназначените на странни ровове, с които 8-декаровият терен бил осеян, досущ като платото Наска, се появило неолитно петно. Доц. Борисов не е специалист по неолита и още щом станало ясно, че ще се дълбае в пласт от 6000 г. пр. Христа, кани н.с. Веселина Вандова от кюстендилския музей, която работи в неолита. В крайна сметка екипът открива култово-гробищен комплекс от Новокаменната епоха. Доц. Борисов определя некропола като кулминацията на експедицията между димитровградските села, тъй като до този момент подобна находка не е известена на територията на целия Балкански полуостров.
При разкопките попадат на скелет на дете с изключително добре запазени зъби. Той е в поза "хокер" - ръцете и коленете са свити, тя символизира идването на човека на този свят от утробата на майката.
Заради интересната находка спешно е повикан и антропологът проф. Цветан Минков, идват и специалисти от музея в Димитровград, където евентуално находката ще бъде експонирана. Трудната задача е пренасянето на скелета, тъй като костите са много рехави и при допир стават почти на прах. Решението е човешките останки да бъдат изкопани заедно с пръстта около тях. Откритото погребение отпреди 8 хилядолетия край село Крум още веднъж потвърждава тезата, че българите са наследници на живелите тук от древността траки.
Археологическите проучвания сочат, че в периода 10-8 хиляди години преди Христа в днешните български земи е живяло население, препитавало се с лов и събирателство, а към 7200 г. пр. Хр. преминало постепенно към земеделие и скотовъдство. Всичко това означава, че културата по нашите земи предшества шумерската.
Така Крумчо всъщност "подпира" тезата на специалиста по генетика проф. Иво Кременски, който доказва, че съвременните българи са в 22 процента наследници на местните, живели по нашите земи преди 7800 години.
Половин година по-късно при огледа в музея на останките на Крумчо международно признатият антрополог проф. Йордан Иванов е категоричен - момчето е било на възраст 14-16 и е станало жертва на убийство в гръб. Доказателство за това е откритото от професора забито под лявата лопатка на младежа сечиво с остър връх.
Към края на разкопките екипът на доц. Борисов открива още четири скелета на индивиди от неолита, всички в т. нар. "хокерно" положение. Намерени са и множество керамични съдове, счупени на парчета, характерно за погребенията в онези времена.
Едно от предположенията е за семейна гробница. През онази епоха труповете са били погребвани под пода на къщата - живи и мъртви са били под един покрив. А тук уникалното е отделният обреден комплекс, който може би се намира в края на селището. Но остана под хилядите тона бетон на новия аутобан.
10 бона за преместването
За преместването на уникалния Крумчо от мястото, където е намерен в Кар дере, до днешното му убежище в зала "Археология" на историческия музей в Димитровград общината е похарчила 10 000 лв. от бюджета си. Част от сумата е отишла и за реставрацията и консервирането на експоната.
Крумчо вече е изложен в специален стъклен саркофаг. Той е национална звезда и все повече хора искат да го видят. Музейните работници се надяват, че скоро ще имат средства отново да го реставрират и консервират - това се прави на всеки четири години за удължаване на живота на подобни ценни експонати.
По стъпките на археолозите
Ако се чудите къде да прекарате уикенда си, ако ви се иска да съчетаете впечатления от старо време покрай древните културно-исторически паметници, архитектура от по-ново време, СПА туризъм и клубни забави, то вашето място е Хасково и областта. Крайъгълните камъни на пътешествието ви са Глухите камъни и неолитният човек от Кар дере, който се намира в историческия музей в Димитровград - те бяха избрани като интересни дестинации в Топ 10 и за последната фаза в надпреварата на "Чудесата на България".
Макар два дни да не стигат за обиколка на атрактивните места в региона, с добре организирана програма ще успеете да мините маршрута от Минерални бани през Димитровград и Хасково до Любимец.
Хасковските минерални бани се намират на около 25 км от областния град. В центъра на селището доц. Красимир Лещаков разкопа древна къпалня, част от светилище, популярно от десетилетия сред местните като Богородичната стъпка. Според легендата Стъпката е оставена от Божията майка при гоненията й с младенеца на ръце. Тя стъпила в една от скалите с босите си крака и в един от отпечатъците на нозете й бликнал извор. С водата от него Богородица изкъпала детето си. Понеже стъпките са в изключително здрави вулканични скали, хората приемат следите като доказателство за майчината сила, когато трябва да защити детето си. Според учените обаче отпечатъкът трябва да се тълкува в контекста на обредността на минералната вода. Четири са основните функции на светилището, смята археологът Красимир Лещаков.
Те са свързани с минералната вода, с лечебната сила на скалата, с монетите, които са хвърляни във водата, и с конците, връзвани на дърво в близост. Това са ритуали за "зарязване" на болестите и за здраве. Има безспорни доказателства, че обектът се е ползвал от траки, римляни, мюсюлмани и християни. При по-внимателно вглеждане, макар и вече с доста заличени контури, се вижда и Стъпката, отговаряща на крак с номер на обувката 42. Тръгвайки си от мистичното място, не забравяйте да вържете кончето от дрехата си на дръвчето край къпалнята, за да се отървете от болежките си.
Докато сте в този район, можете да се отбиете и до връх Асара, на няколко километра от баните - на 610 метра надморска височина в близост до село Ангел войвода. Околността отдавна е известна на учените с тракийския култов комплекс, обявен за национален паметник.
На това място може да се види и древен календар, издялан в камъните от ранно тракийско време - XVI-XVII в. пр. Хр. Става дума за измерване на точното положение на Слънцето при голямото и малкото слънцестоене, т е. при пролетно и есенно равноденствие.
За да видите съоръжението обаче, със сигурност ще трябва да се сближите с някого от местните, за да ви заведе до усойното място. Затова и се подгответе с чифт гумени ботуши.
Със сигурност нощувката ви трябва да е в Баните. Тук може да се отдадете на релакс в уникалната минерална вода, която има аналог в Европа единствено с тази в Карлови вари. В местния хотел "България" СПА уикендът е на цена от 40 лв. на човек. Вечерта може да вдигнете наздравица в ресторанта, където е единствената инсталация в региона за жива бира. Може да се позабавлявате в друга от култовите кръчми на Баните - "Пиратска среща". Там ще ви посрещне винаги усмихнатата шефка Радка, ще ви нагости на символични цени и ще ви поведе към хорото.
Димитровград е на двайсетина километра и на втория ден от тура трябва да станете рано. Прекият път не е най-добрият вариант, особено ако сте с нежната си половинка и сте романтично настроени. Лека отбивка към село Каснаково, което е горе-долу на половината път между Баните и Димитровград, ще ви потопи в легендата за любовта и верността между римлянина от тракийски произход Тит Флавий и съпругата му Клавдия Монтана.
Тя е свързана с единственото добре запазено в България Светилище на нимфите и Афродита, което е край Каснаково. Градено е през ?? ? ?V в. и е малка част от голямото имение. Свръхестествените лечебни свойства на водата от извора обаче са си пробили път сред суеверните поклонници християни. За това от незапомнени времена тук всяка година на Спасовден се събират хора от близо и далеч, за да се помолят за здраве и плодородие. Малко по-нагоре на хълма над изворите неотдавна беше разкопан и мавзолей на собственика на имението.
Следващата спирка е Димитровград. В местния музей в зала "Археология" като уникат в стъклен ковчег е поставено праисторическо чудо Крумчо - скелетът на неолитния човек беше открит през 2009 г. при спасителни археологически разкопки на средновековно селище в местността Кар дере край димитровградското село Крум, от където е и прозвището му.
Не подминавайте и единствената музейна зала в България, посветена на бригадирското движение с експонати от времето 1946-1988 г. - отличия, награди за високи трудови успехи, знамена, карти, схеми, данни за производствени резултати. След това не бързайте да седнете в някое от многобройните ресторантчета, а по-добре хапнете на крак, защото така ще имате възможност да се разходите из централната част на градчето, което е на път да бъде обявено за 25-я културен маршрут на "Атриум" като музей на соцархитектурата.
Съвсем скоро по една от централните улици - "Христо Смирненски", в оригиналния си цвят от преди 40 години бяха възстановени монументалните пана на Атанас Яранов, разположени върху фасадите на шест жилищни блока. На изпроводяк може да разгледате и дома на поета Пеньо Пенев. Стаята му е съхранена в автентичния си вид. Пазят се и негови ръкописи като този, в който описва точното място, където желае да бъде вечното му жилище. "Искам да бъда погребан на най-високото място в града, за да мога да го виждам и от гроба." През 1969 година тленните останки на поета са преместени именно на описаното от него място - днешния парк "Пеньо Пенев", който се намира на излизане от Димитровград и ви е по пътя към Хасково.
Поемайки към Хасково, отново си заслужава да забавите скоростта, за да се отбиете в Крепост. В селото мечтаят то да бъде включено в списъка на "Чудесата на България" с галерията си на открито. Неслучайно ще кандидатстват с нея за "Гинес". На фасадите на 28 сгради в селото художниците Панчо и Христо Паневи са рисували като дарение за родното си място.
В Хасково ще видите най-високия монумент в света на Богородица - 32-метровата статуя се извисява встрани от централната градска част на хълм Младежки. Хапнете в ресторанта на хотел "Родопи" и няма да съжалявате - домашни манджи, капама и ужасно вкусният родопски колак са на съвсем човешки цени.
Ако решите да нощувате в Хасково, отбийте се в прочутия джаз клуб
"Ралица" - минимузей с десетки картини, предмети и снимки.
Задължително е и село Александрово - на 18 км от областния град. Там се намира музейният център "Тракийско изкуство в Източните Родопи", в който е репликата на уникалната тракийска гробница, открита през 2001 г. от Георги Китов. Некрополът е с 10-метров коридор, предверие и кръгла погребална камера. В него има останки от разрушено ритуално легло. Най-ценни са стенописите, които са свързани с две сцени - лов на глигани и пиршество. Тяхната уникалност е в това, че фигурите са напълно реалистични. Сред най-интересните експонати са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации, датирани от 4500-4000 г. пр. Хр. Със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от село Хотница те са най-старото обработено злато в света.
Поемайки към любимешкото село Малко Градище, край което се намира местността Глухите камъни, може да се отбиете и в уникалното село Йерусалимово. То е едно от трите населени места в целия свят, съименници на светия град Йерусалим. На влизане ще видите чудодейната скала, с която са свързани част от страховитите легенди наоколо. От 2000 година символ на селото е издигащият се до самия му вход огромен метален кръст, поставен в знак на дружбата между българското селце и свещения град Йерусалим.
Улица "Палестина" пък ще ви отведе право в местната църква "Свети Димитър" от 1837 г., която е от най-подредените и добре поддържани селски храмове. Тук се пазят и много дарове от посланиците на Палестина. Един от най-ценните е Разпятие с вградени в него миро, тамян, светена вода и пръст от Божи гроб. В червено кадифено ковчеже йерусалимци пазят подарените им кръст, Тайната вечеря и Витлеемската звезда, изработени от седеф.
Най-голямото чудо на Йерусалимово обаче са местните хора. Сладкодумни и много любезни, всеки ден по обяд се събират в местната кръчма. Покрай разказите им за вили и самодиви, за чудодейния босилек от Божи гроб, донесен преди столетие от предците им, който и днес е за тях реликва, час време в компанията им минава като миг. Мистичните разказа на йерусалимци само ще ви подготвят за изживяванията в местността Глухите камъни. Местността обаче е труднодостъпна. Комплексът включва стотици скални ниши, както и многобройни изсичания - помещения, стълби, щерна, улеи и площадки. Установени са следи от активната човешка дейност от халколита и бронзовата епоха до късното Средновековие. Една от най-големите находки е представителна църква, базиликален тип от ранновизантийската епоха, която след преустройство е функционирала и през Средновековието.
Екипът на археолога Георги Нехризов се натъкна при разкопките през това лято и на миниатюрен фрагмент от долния ляв ъгъл на изработена от качествен бял мрамор плочка. Находката е с размери 12х14х4, 5 см, но е изключително интересна за учените. Фрагментът от оброчна плоча доказва, че в комплекса Глухите камъни край Любимец категорично е имало антично светилище. Плочката вероятно е била част от рамката, която е ограждала фигурата на божество. Изображението е било във висок релеф. От човешката фигура археолозите обаче са разкрили запазен само част от десния крак, изнесен напред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
