Краят на пенито вдига цените

60% от паричките събират прах в буркани и касички, хората не ги искат като ресто, казват от Федералния резерв

Краят на пенито вдига цените | StandartNews.com

Заради поскъпването на мед и цинк производството на монета от 1 цент струва близо 4 цента на американския данъкоплатец

 

Една епоха си отива, възкликна светът след като в началото на февруари американският президент Доналд Тръмп заяви, че е наредил да бъде спряно изсичането на нови монети от 1 цент. Три месеца по-късно Министерство на финансите в САЩ официално обяви, че спира пускането на нови монети от този вид. 
Монетният двор на САЩ е поръчал последната партида заготовки, използвани за изсичането на монетите, които се секат от 230 г., а Министерство на финансите спира пускането им в обращение от началото на следващата година.
Така, след почти толкова дълго съществуване, колкото и самата държава САЩ, за дата на чието създаване се отбелязва 4 юли 1776 г., монетата от 1 цент, известна още като пени, отива в историята. Тя обаче ще остане законно платежно средство и ще се използва още известно време.
В момента в обращение са около 114 милиарда монети от 1 цент, но според Министерството на финансите на САЩ те са „крайно недостатъчно използвани“. Много хора дори не ги вземат като ресто, а ги оставят на касите в магазините. Съхраняват ги в касички, в буркани, в чекмеджета или на друго забравено място, където само събират прах. Експерти изчисляват, че всички тези пенита могат да запълнят куб с височина около 13 етажа. Около 60% от монетите в активно обращение, равняващи се на около 14 млрд. долара, стоят в буркани за монети, твърдят от Федералния резерв.

За повече от два века съществуване репутацията на пенито се е променила, пише Wall Street Journal. Някога то е било символ на пестеливост, практичност и дори на късмет. Но напоследък монетата от 1 цент символизира разточителните държавни разходи.
Изсичането на едно пени  струва на хазната почти 4 цента, което значи правителствени разходи за десетки милиони долари всяка година.

Повратна точка за монетите от 1 цент настъпва през 2006 г. заради поскъпването на медта и цинка, от сплавта на които са направени. Тогава разходите за производството им надхвърлят стойността. Повишаването става все по-значително през последните години. Ако през 2016 г. производството на една монета е струвало 1,5 цента, то през 2024 г. тя струва на САЩ 3,7 цента заради скока в цените на металите. Ръстът с цели 20% привлича вниманието на ръководената доскоро от Илон Мъск служба за административна ефективност, откъдето заявяват през януари, че направата на всяка монета на цена над 3 цента е струвало на данъкоплатците в САЩ около 179 млн. долара през 2023 г.

Почти веднага реагира и Тръмп: "Това е толкова разточително! Наредих на министъра на финансите на САЩ да спре издаването на нови монети", заявява президентът.
Този акт се подкрепя както от Републиканската, така и от Демократическата партия. Очаква се спирането на най-малката американска монета да спести на хазната 56 милиона долара годишно. 
Какво обаче ще стане с десетките хора, кръстени на медно-цинковата монета? Скоро имената им ще символизират една отминала епоха.

„Сега стана неловко“, казва Пени Лий, президент и главен изпълнителен директор на базираната във Вашингтон търговска организация Financial Technology Association. „Предполагам, че няма кого да обвинявам освен себе си заради факта, че работя за финтех индустрията. Надявам се, че хората няма да ме пенсионират!“

Вместо 1, закръглят на 5

От Националната федерация на търговците на дребно, която представлява повечето големи вериги магазини в САЩ, както и хиляди малки търговци на дребно, заявиха, че очакват нейните членове да използват пенито дори след спирането на производството му. Но много от тях ще закръглят паричните транзакции до най-близката стойност когато запасите от монети в банките започнат да се изчерпват.
„Основната цел на търговците на дребно е да обслужват клиентите си и да направят този преход възможно най-безпроблемен“, казва Дилън Джион, старши директор за връзки с правителството на NRF.

Големият брой монети в обращение означава, че търговците на дребно няма да се нуждаят от тях за известно време. Но в крайна сметка магазините няма да могат да получават нови и ще започнат да закръглят транзакциите нагоре или надолу до най-близката стойност от 5 цента. Решението кога да се направи това ще зависи от всеки търговец, а не от официалната държавна политика.

Закръгляне ще има само при плащания в брой. Електронните транзакции, като например покупките с кредитни и дебитни карти, ще продължат да се закръглят до стотинка. 
Ако клиентът иска да използва монети, за да плати, повечето търговци на дребно вероятно ще му разрешат това. „В търговията на дребно има една поговорка: Никога не губи клиент заради едно пени. Никога не съм се замислял за нея в този смисъл, но сега тя важи с още по-голяма сила. Мисля, че ако някой иска да плаща с монети, повечето търговци на дребно ще предпочетат да направят тези клиенти щастливи“, коментират експертите.
Дори в страни като Канада, където производството на пени е прекратено през 2012 г., монетата остава законно платежно средство. Министерството на финансите на Канада заявява, че пенито запазва стойността си за разплащания „за неопределено време“. 

„Ако погледнем какво показва опитът в Канада, през първата година след като спряха да произвеждат монети нямаше промяна в транзакциите“, коментира пред CNN Джеф Ленард, говорител на Националната асоциация на магазините за бързооборотни стоки. Тези търговски обекти извършват повече транзакции в брой от всяка друга група - около 32 млн. на ден, или около 20% от общия брой покупки на клиентите им.

От Филаделфия до Марс

Един цент се ражда в резултат от приемането на Закона за изсичането на монети от 1792 г., с който се създава монетен двор във Филаделфия. Така започва произвеждането на национални монети, които да заменят тези на отделните щати. През март следващата година 11 178 медни центове влизат в обращение.

За САЩ монетите се превръщат в символ на новата демокрация. Образът на жена с развети коси върху монетата символизира свободата. На монетите дълго време не е имало образи на президенти, за разлика от Великобритания, където ликовете на монарсите се изсичат върху валутите.

Едва през 1909 г. изображението на президента Линкълн се поставя върху пенито по случай 100-годишнината от рождението му. Сега в Президентската библиотека и музей „Ейбрахам Линкълн“ монета от 1 цент е вградена в пода. Често върху нея се поставя още една монета, за да могат децата да я открият при посещението си. Доброволци я заменят за следващото дете.
През годините пенито пътува и по света. През 2012 г. историческа монета от 1909 г. отлита на Марс заедно с марсохода на НАСА Curiosity.

Вижда ли се краят и на никъла?

Подобно на пенито монетата от 5 цента, наречена никъл, също не е изгодна за правителството. От Монетния двор заявиха, че изсичането й струва почти 14 цента. Марк Уелър, лобист във Вашингтон и изпълнителен директор на Americans for Common Cents – група, подкрепяща монетите – вярва, че правителството първо трябва да реши проблема с високата цена на монетите от 5 цента. Повече монети с тази стойност ще бъдат нужни когато пенито си отиде. „Фокусирането само върху монетата от 1 цент води до загуба на повече пари за правителството“, казва Уелър.


Нумизмати броят милиони

Нумизмати са готови да платят милиони за ценни и редки монети от 1 цент. 
През 2012 г. медно пени от 1793 г. беше продадено на търг в САЩ за 1,38 милиона долара, предаде АП. Наддаването бе във Флорида в рамките на изложението на монети и на годишната конференция на нумизматичното дружество на щата. Монетата датира от годината, в която САЩ са започнали да секат собствени пари. Тя е достигнала толкова висока сума на търга, защото е била в много добро състояние.

Малко след това едноцентова монета бе продадена отново на търг за 1,15 милиона долара. Купувачът е пожелал да остане анонимен. Ценната монета е от 1792 година и историята й е доста необичайна. Тя е една от първите, изсечени в Монетния двор на САЩ и е част от експериментална серия, която не е пусната в масово производство.  Първоначално са планирали да отсекат монетата изцяло от сребро, но тя е била прекалено тежка и обемна за всекидневните разплащания. Паричката има и особеност – на нея е изписано “Свободата е майката на науката и промишлеността“, вместо познатия надпис “In God we trust“. Според представители на аукционната къща “Херитидж“, която провела търга, до наши дни са оцелели не повече от 14 подобни монети. Година по-рано друга монета беше реализирана на търг почти за три милиона долара. 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай