Париж. Ядрената енергетика разделя българите, съобщава френският в. "Фигаро" в материал за предстоящия референдум.
Домът на енергетика, внушителна мраморна сграда, оградена от българското знаме и това на ЕС, се намира по средата на главната улица в Козлодуй, малък град на брега на Дунав, който от 1974 г. е приел първата българска ядрена централа. Тук трудно може да се намери противник на ядрената енергетика - съдбата на 14 000 души е тясно свързана с тази централа, която във времената на най-големия си блясък работеше с шест реактора, всички съветско производство.
Преценени като остарели, четири реактора бяха затворени в първото десетилетие на новия век по искане на ЕС. Това решение и досега се възприема тук като "несправедливост" и дори "предателство" от тогавашното българско правителство. В Козлодуй ядрената енергетика се родее също с патриотизма. "Какво бихме правили без ядрената енергетика?", пита се учителката Неда Вътева, чийто съпруг работи в централата.
Рисковете? "Това е като да питаш рибаря дали стоката му е прясна", шегува се Румен Христов, един от главните инженери на Козлодуй. Подобно на своите съграждани, този 46-годишен мъж, който завършил в бившия СССР, ще гласува с "да" на референдума в неделя за строежа на втора ядрена централа в Белене, малко по-надолу по течението на реката. "Тук ние знаем, че тази енергетика е синоним на развитие и просперитет", допълва Христов.
Жителите на Козлодуй живеят, както казва Неда Вътева, в нещо като "ядрен оазис". Кредити на преференциални лихви, детски ясли и ултрамодерни спортни съоръжения...В страна, в която средната работна заплата е едва 150 евро, богатството на Козлодуй учудва. Успехът предостави сериозен аргумент на защитниците на проекта Белене. "Искаме България да стане страна с високи технологии, а не черната дупка на Европа", заяви Румен Овчаров от опозиционната социалистическа партия. Единствено благодарение на усилията на неговите съпартийци, които събраха над 500 000 подписа в подкрепа на Белене, правителството на консерватора Бойко Борисов се съгласи с голяма неохота да организира референдума. "Безполезен референдум за мъртъв и погребан от 1986 г. проект", отсече българският премиер, който обяви още през март 2012 г. решението си да се откаже окончателно от строежа на Белене.
Официално отказът беше мотивиран от цената, нараснала от 4 на 10 милиарда евро, но също и от оттеглянето на западни партньори. Руската държавна компания Атомстройекспрот остана единствения господар на борда, което според икономиста Красен Станчев обяснява "плама", с който бившите комунисти от БСП защитават проекта. Противниците на Белене подчертават геополитическите последици за страната, която вече е почти изцяло зависима от Москва за доставките на газ и петрол. Еколозите от своя страна припомнят, че регионът е изложен на големи сеизмични рискове.
"Достатъчно причини за продължаване развитието на Козлодуй!", пали се Светла Мондачка, директорка на гимназия "Игор Курчатов", където от три поколения насам се обучават бъдещите ядрени инженери в България. Такова е мнението и на правителството, което обеща да премести в Козлодуй един от реакторите, предвидени за Белене. Подобно на много свои колеги, Светла е разочарована от "политизирането" на референдума, който изглежда най-вече като загрявка преди парламентарните избори през лятото. "Ядрената енергетика е прекалено важна, за да се оставя на политиците", счита тя.
