В балканския град са родени най-видните български възрожденци
Работейки през последните лета едновременно на разкопките на Перперикон край Кърджали и на Мисионис до Търговище, често минавам през Котленския проход в Стара планина. За мой срам до 2015 г. не бях свървал към центъра му и представата ми за прочутия през Възраждането град се изчерпваше с една неугледна съвременна улица. Това лято реших да отбия към историческото място.
Котел е разположен на историческия старопланински проход Демир Капия, на който през древността са ставали много битки. Предците на днешните му жители се заселват доста по-късно по тези места. Първо сведение за основаното селище откриваме в документи на Никополския санджак от 1486 г., когато то е притежавано като тимар от спахията Муса. По всичко изглежда, че през ХVI-ХVII в. местните християни са със специален статут на дервентджии, т. е. на пазачи на прохода. В Османската империя такива хора се ползвали с редица привилегии.
Това им позволява с времето да замогнат и мнозина от тях да станат джелепи, търговци на добитък и най-вече на овце. Срещу задължения към Високата порта селището получава големи свободи - освобождаване от някои данъци, самоуправление, възможност жителите да си избират тукашен управител. Но най-желаната от християните в тази епоха е забраната в него да се заселват иноверци.
Втората половина на ХVIII и цялото ХIХ столетие са "златният век" на Котел. Той се разраства и достига до 1200 прекрасни къщи. На различни места в страната и особено в Добруджа жителите му гледат почти половин милион овце. Тук редовно пристигат кервани с хиляди каруци, натоварени с вълна, необходима за работилниците за аби и шаяци. А едва ли има някой, който да не е чувал за прочутите котленски килими, тъкани от работливите жени.
Богатството на града обаче привлича нашественици. При кърджалийските размирици в Османската империя
през 1793 г. към него се насочват отрядите на Индже воевода и Кара Фейзи
С помощта на цялото население на Котел и околните села и под ръководството на Божил чорбаджи селището е превърнато в истинска крепост, оградена с 3-метрова каменна стена с 4 порти в нея. Начело на защитниците е смелият котленски воевода Алтанлъ Стоян. Нападателите са прогонени и преследвани, а легендата разказва, че именно тази битка кара Индже да изостави разбойничеството и да стане народен защитник.
Просперитетът на града дава възможност на жителите му да вземат дейно участие в общобългарските борби за самостоятелна църква, за нова просвета и накрая - за освобождението на страната. През 1812 г. тук е открито първото у нас светско българо-гръцко училище. Верни следовници на старите хайдути мнозина котленци през втората половина на ХIХ в. вземат участие в четите, а Васил Левски основава в града комитет. По време на Освободителната война край него се водят боеве и там се намира щаба на Опълчението под началството на ген. Столетов.
Не е случайно, че от Котел произхождат десетки видни българи. Тук е роден Софроний Врачански, направил първия препис на великата история на Паисий Хилендарски. От него са Неофит Бозвели и авторът на "Рибен буквар" Петър Берон, чието сърце е запазено в стъкленица. В специален мавзолей се пазят костите на идеолога на национално-освободителното движение Георги Сава Раковски.
Красивите дървени къщи на Котел често страдали от огъня. При пожарите от 1848 и 1863 г. града оцелява, но е фатална датата 5 юли 1894 г. В горещия летен ден едно дете се опитва да провери дали спирта гори. Фаталният огън лумва светкавично и пламъците поглъщат три четвърти от града. Отблясъците от пожара се виждат чак в Сливен. Оцелява единствено по-отдалечената махала Галата.
Именно натам се запътвам аз, след като достигам центъра на Котел. Местни хора ме упътват и ето, че пред мен като приказка изникват оцелелите къщи на махала "Галата". Днес там са запазени над 110 възрожденски сгради. По-голямата част от тях са от т. нар. "камчийски" вид на един или два етажа, с пищна дърворезба, вити покриви и просторни дворища.
Първо вляво виждам масивна дървена сграда на два етажа, която очевидно не е за живеене. Там научавам, че това е Галатанското училище, построено в 1869 г. Архитектурният стил обаче е подобен на този на жилищните постройки.
Школото по чудо оцелява при чудовищния пожар от 1894 г.,
за да стане днес дом на невероятна експозиция, представяща котленските тъкани. Някои от та са на почти два века, но това не е унищожило невероятния им колорит.
Нямам много време и затова избирам да посетя една от най-интересните къщи на Котел - Кьорпеевата. Тя е издигната през 1872 г. от чорбаджията Радил Кьорпею. Това и днес се вижда от неговите инициали с датата, гравирани върху декорирания камък на великолепната фасада. Веднага ме впечатлява облика на сградата с характерната широка стряха и топлината на обгръщащата я отвсякъде дърво. Влизам през високата порта в каменната стена и се озовавам в дворче, покрито с направени от камък плочи. Във вътрешността на постройката са експонирани всички характерни за котелската къща помещения - гостната, спалнята, моминската стая, лятната кухня. Специално място е отделено за ателието аби и шаяци, предназначено за най-важния от 27- занаята, практикувани в града.
Вече е късен следобед и трябва да поема на път. Излизам от "Галата" и тръгвам на юг покрай възстановената стена на Котел. Мисля си за героичното минало на малкия балкански градец.
Легендата за заселването
Преданието разказва, че след османското нашествие жителите на селцето Новачка останали без дом. Тръгнали да търсят ново място, но загубили конете си. Намерили ги в чудна местност, в която имало тучни ливади, а между скалите извирала бистра вода. Нарекли я "Изворова поляна" и основали там Котел.
Местен чорбаджия създава манастир на остров сред морето
Малцина знаят, че нашумялата напоследък обител "Св. Анастасия" на едноименния остров срещу Бургас е направен със средствата на котленския големец Хаджи Матей. Това се случва през 1802 г. при управлението на енергичния игумен Натанаил от Ганос.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
