Лечението включва психотерапия, най-трудното е да убедиш пациента, че е болен
Ако мислите повече от 3 часа за моркова на вечеря, може да страдате от орторексия
Прекарвате ли повече от три часа на ден, мислейки какво здравословно ще хапнете довечера? Ако планирате утрешното си меню още от днес, дори когато в него има предимно моркови, възможно е да страдате от една от все по-разпространяващите се болести на нашето време - орторексията.
Подобно на своята посестрима - анорексията, орторексията е хранително разстройство, което за мнозина започва под привидно невинна и дори полезна форма - любов към здравословния начин на живот. При много от съвременните хора обаче страстта да се хранят правилно се раздува до непропорционално големи размери и се превръща в мания.
За първи път понятието "орторексия" използва д-р Стивън Братман през 1997 г., като етимологията му идва от гръцките orthos /верен, правилен/ и orexis /хранене/. Има медици, които
квалифицират този проблем като обсесивно-компулсивно разстройство
като обсесията на болния се фокусира не върху количеството, а върху качеството на храната. При това много често става дума за мними вредни от вещества, които дори медицината приема за полезни. Стига обаче някое гастро гуру на здравословното хранене, каквито има десетки в нета, да спомене нещо негативно за тях в блога си, десетки последователи на "правилната храна" са готови да ги изключат от менюто си. Така първоначално естественият отказ например от прекомерно ядене на червени меса постепенно обхваща млякото, млечните продукти, всичко, което не е "био", и постепенно прераства в хранене единствено със "специални" храни, приготвяни по специален начин.
Как да различим нормалното здравословно хранене от орторексията? Мнозина от хората, които страдат от нея, така и не осъзнават, че са прекрачили някаква граница, отвъд която състоянието им вече е болестно. Подобно на анорексиците, които непрестанно се смятат за дебели, орторексиците пък непрекъснато откриват нови и нови вредности в обичайното меню. Чувстват се виновни, когато "прегрешат" с парче луканка или блокче шоколад, и се наказват с още по-жестоки диети, за да компенсират извършеното.
Д-р Братман е разработил цял въпросник, който може да послужи за индикация имате ли проблем с правилното хранене. Ако отговорите с "да" на повече от три въпроса, то вероятно имате сериозен проблем, отиващ отвъд здравословния начин на живот. Дори и само три верни отговора може да ви наведат на мисълта, че състоянието ви започва да клони към орторексия.
Първият от въпросите е свързан с това колко време мислите и планирате здравословното си меню. Ако още от вчера съзнанието ви е работило върху днешното блюдо от киноа, или сте отделили три часа в планиране на соевата вечеря,
червената лампичка би трябвало да светне
Същото важи и ако за вас качеството на храната, която приемате, е станало за вас по-важно от удоволствието от храненето. Когато качеството на диетата ви превишава качеството ви на живот, значи обсесията по здравословното преминава границата. Между другото, един от индикаторите за проблем може да бъде и това, че вече гледате отвисоко на онези, които не се хранят като вас. Друг въпрос е свързан с това дали диетата ви отдалечава от семейството и приятелите, макар че това невинаги е индикация за проблеми. Дори и само по простата причина, че манията по здравословното хранене може да е част и от живота на партньора ви или на най-близките ви приятели. Да не говорим, че вече има цели сайтове, позволяващи дори да се чифтосате единствено на принципа "мразя глутен". Ако обаче установите, че все по-голяма част от живота ви се върти около здравословната храна или стигнете дотам да си записвате всяко нещо, което хапнете, значи имате повод за притеснение. Както и ако се чувствате виновни, ако сте яли от "лошата храна".
Между орторексията и анорексията има близост, но доктор Братман посочва, че съществуват и значителни различия. Докато анорексиците продължават да смятат себе си за дебели, колкото и тегло да са свалили, хората с орторексия съзнават, че слабеят, но отдават това на "правилното" хранене. Здравословните последици и от двете обаче са приблизително еднакви - освен загуба на тегло възможно е спиране на менструалния цикъл, развиване на остеопороза, ниски нива на тестостерон при мъжете. Да не говорим за изтощаващото свиване на личностните интереси и тяхното ограничаване само около храната, както и за поразяването на способността за критично мислене, която разделя "здравото" от "болното" хранене. Между другото, възможно е и орторексията да "маскира" анорексия, но това може да бъде установено едва след разговор с терапевт. Затова и е задължително лечението задължително да включва психотерапия, а не само участие на диетолог. Тук най-големият проблем е да бъде убеден болният, че наистина е болен, тъй като в неговите представи стремежът да се храни здравословно не е болест, независимо дали е прекрачил границите. Трудното е човекът да бъде убеден, че
страда от вид психоза
която трябва да бъде лекувана. В допълнение на убеждението му, че той и неговият начин на хранене са "правилните" е и фактът, че вече съществува цяла една култура, изградена върху здравословното хранене, и той се чувства не изолиран, а част от по-голяма общност. В един момент обаче орторексията започва да превзема все повече аспекти от личността на болния и той дори започва да преценява околните от гледна точка на здравословния според него начин на живот, както и да се опитва да установи контрол върху все повече неща, включително върху поведението на самите околни. В такива ситуации лечението е много бавно и сложно, защото лекарят трябва да се бори не с аргументи, а с внушения на подсъзнателно ниво.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
