Душата му остава с нас, казаха приятелите и почитателите на маестрото
Камъни сред белите цветя върху затворения ковчег на Валери Петров изненадаха днес повечето от стотиците, дошли да се простят с великия маестро на словото и добротата. Късчетата от планината бяха поставени, както повелява стара еврейска традиция - за да се знае, че поетът е от титаните на земята и за да не бъде разпилян духът му в пустинята. Появиха се и няколко букета от синя тинтява - била от любимите на Валери, който никога не е казал крива дума на никого през 94-годишния си живот. Жените, които ги донесоха, ги брали днес в ранни зори в полите на Витоша.
За да поднесат последните си цветя и да се сбогуват с него, пред Народния театър застанаха политици, артисти, дипломати, журналисти. Сред първите, които сведоха глава, беше служебният министър-председател Георги Близнашки. "Той беше изключително деликатен човек. Но съумяваше да отстои гледната си точка - с добри думи, но настоятелно и категорично. Истинска личност. Разделяме се с един от колосите на българската и на световната култура", не се поколеба професорът. Той цитира любимия си стих: "Когато бях малък, имах голяма мечта - часовник. Сега голям съм и си купих часовник, но си нямам мечта". "Обикновено така се случва в живота - радваме се на всичко малко в началото, мечтаем за дребните радости. Накрая постигаме всичко, подреждаме живота, но я няма радостта от очакването, от надеждата за нещо по-хубаво и по-добро", завърши Близнашки. "Човечност и интелигентност - това беше Валери Петров", беше лаконичен лидерът на БСП Михаил Миков.
Членовете на многобройната фамилия приемаха съболезнованията с тиха скръб. Особено безутешна беше д-р Ева Меворах, сестрата на Валери, с която те живееха заедно от дълги години. Дъщерята Бояна Петрова и зетят Иво Хаджимишев подкрепяха леля си. Ани, внучката на феноменалния преводач на Шекспир, геройски издържа печалната церемония въпреки напредналата си бременност. Правнучките също бяха тук.
Десетки хора чакаха на втора опашка, за да напишат прощалните си думи за Валери. Антон Дончев обаче беше категоричен: "Изпращаме физическото тяло на Валери. Той остави душата си на нас - защото ни я раздаде приживе. За 80 години той отгледа цвете - валериевка ли да го наречем, петровка ли да го наречем - и пося във всяка къща семена от него. Затова то цъфти навсякъде. Ние, неговите приятели, мъчително ще преглътнем отсъствието му. Всяка година 10-15 души се събирахме в станцията на съюза на писателите за по 20 дни. От сутрин до вечер бяхме заедно. Той прочете първата ми книга на ръкопис, преди да бъде отпечатана. Но никога не се изразяваше гръмогласно. Валери е неизтребим, нищо не може да се направи срещу него -
той и книгите му са като пеперудите на България
Трагедията е, че в момента пространството е трагично затлачено. Всички ние замърсяваме морето, в което се хранят рибите на духа."
Сергей Станишев призна, че редовно чете приказките на Валери Петров на децата си.
"От всеки разговор с него човек излизаше просветлен и по-добър. Защото той излъчваше благост и светлина - с гласа си, с начина на говорене, да не говорим за творчеството му. То ни учи на основните ценности като почтеност и приятелство. Валери остава с нас - чрез изкуството си, което продължава да вдъхновява поколения българи". Станишев се похвали, че има великолепните преводи на Шекспир с лично посвещение от Валери. "Филмите по негови сценарии са толкова цветни и деликатни. Няма друг като него. Няма и да има."
"Валери до вчера беше във времето, от днес е във вечността. Тя го хареса. До вчера той ни пазеше с цялата си беззащитност - тук на земята. От днес вече ще бди над нас като ангел от небето. Обожаваше и признаваше единствен подарък - книгата. Последната, която му поднесох, открих от антиквар - беше на старобългарски. Не му даваха да пуши много много и използваше намалението, когато му гостувах - димяхме тайничко. И пийвахме по глътка уиски. Бяхме стари бойни другари от дисидентските времена. Колко души тогава имаха куража - а той беше сред първите в списъците на Държавна сигурност", сподели Велислава Дърева. Тя и драматургът водели дълги разговори за думите и тяхната семантика - откъде произхождат, къде е тяхното начало. "Така стигахме до различните епохи - най-много обсъждахме любимия ни Шекспир. Просто Валери не си отива, той остава - той е толкова безсмъртен, колкото ние въобще не можем да си представим", постави удивителната Дърева.
Издателят и събрат по перо Иван Гранитски припомни за удивителното чувство за хумор на Валери Петров.
"Постоянно се шегуваше със себе си. Казваше: "Наследил съм гениалността от баща ми, а пословичната скромност - от майка си". Беше едновременно и драматичен, и смешен, и велик, и земен... Един от най-поразителните ни разговори беше, когато той ми обясняваше напълно сериозно,
че в генетичната памет на съвременния човек има гени от динозаврите
Интересуваше се от всичко - от ядрена физика, от астрология, от химия, от медицина... Беше последният ренесансов човек - като творец и личност".
Иван Попйорданов пък сподели, че последният автограф, който е дал Валери на дете, е на внучката му - Катерина Попйорданова, дъщерята на Чочо и Даниела. "Няма втори като него", беше точен бившият директор на БНТ, Киноцентъра и Сатирата. Операторът Олег Ковачев, който като дете направи истински "бум" в "Рицар без броня" по сценарий на Валери Петров, беше повече от тъжен. "Общуването с него беше невероятно изживяване", каза някогашният хлапак.
Урната с праха на Валери Петров ще бъде поставена в Алеята на творците на Централните софийски гробища.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
