Едва ли има столичанин, който поне веднъж в живота си да не е запалил свещ в катедралния храм на Софийската света митрополия - "Света Неделя". Той е посветен на света великомъченица Кириакия. Сегашното си име църквата придобива много по-късно.
Красивата девица Кириакия била жестоко измъчвана за изповядване на Христовата вяра и посечена на 7 юли 289 г. в гр. Никомидия в Мала Азия. По времето на Асеневци (XII-XIII в.) мощите й били пренесени в тогавашната столица Търново, а след това Патриарх Евтимий написал "Похвала на светата великомъченица Неделя".
В проучване на ст.н.с. д-р Христо Темелски, публикувано в "Църковен вестник", пише, че през 1578 г. немският пътешественик
Стефан Герлах посещава София и прави списък на дванадесетте църкви
в града. Сред тях е и храмът с гръцкото название "Кириаки", наречен още църква "Иисус Христос" или "Господня църква". Гръцката дума "Кириаки" означава "Господня", но също и "неделя". Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на Господа, но впоследствие е приел името "Неделя".
През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и "Свети Крал", тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир "Свети Свети Кирил и Методий" (наричан и "Свети Крал"). По-късно те били пренесени последователно в ротондата "Свети Георги", в храма "Свети Безплътни сили" и в църквата "Света Марина". Вероятно в началото на XVIII в. храм "Света Неделя" става митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.
Древното минало на катедралата е забулено в тайна
Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски църкви е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени наново само от камък. Само "Света Неделя" просъществувала в стария си вид чак до средата на XIX в. Тогава Софийската митрополия решила да изгради нов катедрален храм. Събирането на даренията започнало през 1853 г., пише Темелски. През 1856 г. събарят старата и прогнила църква "Света Неделя". На 7 май същата година било извършено освещаване и започнало изкопаването на основите на новия храм. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци
изразходвали над половин милион гроша
Тогава гръмнали скандали между градските първенци заради обвинения в кражби на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа. Той бил завършен през 1863 г. под ръководството на брациговския майстор Иван Боянин. Резбарят Антон Станишев прави иконостаса, а част от иконите са дело на големия живописец Станислав Доспевски. Освещаването на храма се извършва през 1867 г. на големия общославянски празник 11 май и в присъствието на над 20 000 души.
При временното руско управление (1877-1879) княз Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина.
В края на XIX в. църковното настоятелство решава да укрепи околния терен и да придаде по-представителен външен вид на храма. Без да бъдат прекъсвани службите,
за три години е извършено грандиозно преустройство
От западната страна изграждат величествена камбанария. Постепенно били свалени трите купола и покривът, като на тяхно място били поставени пет нови купола. За цялостното обновление на храма били похарчени към 140 000 златни лева. На 20 юни 1915 г. умира екзарх Йосиф I, който е погребан от южната страна на храма. Три години по-късно си отива и Софийският митрополит Партений, който е положен от северната страна.
И така стигаме до трагедията. На 16 април 1925 г. катедралата става арена на една от най-тежките драми в историята на България. Военната организация на БКП организира жесток терористичен акт - поставят взривно устройство в югозападния купол на храма. При опелото на убития запасен генерал Коста Георгиев в църквата били всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, стотици граждани.
Очаквало се и пристигането на цар Борис III
който е бил основната мишена, но за негов късмет малко закъснял. Опелото извършвал лично Софийският митрополит Стефан, когато мощен взрив разрушава голяма част от покрива . Загиват 213 души, а ранените са около 500. Има и нещо символично във факта, че българи извършват масово убийство на българи в деня, за който се смята, че Юда е предал Спасителя Исус Христос.
След този кървав терористичен акт църковното настоятелство възлага ремонт на храма, който започва през юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден почти нов и огромен централно-куполен храм с дължина - 30 метра, ширина - 15,50 метра и височина с купола - 31 метра. Бил върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас. Олтарната част била значително разширена, като отново били оставени три престола. Централен - в чест на света великомъченица Неделя; северен - в чест на свети архангел Михаил и южен - на свети първомъченик и архидякон Стефан. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Новата стенописна украса е направена от 1971 до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев. През 1992-1994 г. е извършен ремонт на пода в храма и остъклена северната колонада. А през 2000 г. външната фасада е изчистена цялостно. През 2002 г. в камбанарията е монтирано устройство за автоматично биене на камбаните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
