Село Драганица е сгушено в полите на Предбалкана, на живописно място недалеч от Вършец. Носи името на първия си заселник – Драган, който се заселил тук още през XV век. Всички, забили колове на това място, което означавало, че остават завинаги в него, са били войници на цар Иван Шишман. След една от послединте битки с турците се скрили в планината, а малко по-късно слезли в равното и удобно за живот място, където основали селото. За пръв път то се споменава в турските данъчни регистри през 1530 година.
Първото нещо, което бившите шишманови воини построили, била църквата. Вдигнали я около 1660 година. Престроявана е няколко пъти, в сегашния си вид е отпреди 150 години, става ясно от надпис на камбаната. Църквата е еднокорабна, едноабсидна постройка с притвор, изграден на по-късен етап. Покривът е дървен, двускатен. Над откритата артика има малка камбанария.
Храмът е останал без стенописи. При сваляне на варовата мазилка се откриват следи от библейски сцени, но те нямат художествена стойност, твърдят църковните реставратори. Но иконостасът е стойностен. Поставен е през 1869 година с добре изрисувани икони, чиито автори не са известни. Известно е обаче, че
иконите са сред най-старите в Северозападна България
В Драганица са живели австрийци, които дошли да работят като копачи в намиращите се в околността мини за медна руда и антрацитни въглища. Лична мома от селото - Калица, се омъжила за началника на мината. Кога е станало това, с точност не се знае, но в селото мнозина и днес са със сини очи и имат арийски вид. Смята се, че са потомци на саксонците. Със сини очи и русолява е и днешната кметица на селото Младенка Димитрова. Но и тя не може да си обясни откъде идва този цвят на очите и косите й. Антрацитната мина просъществувала до 60-те години на миналия век, но заради много инциденти от голямата й дълбочина, я закрили. Затворили и училището, след като деца в селото спрели да се раждат. През 1946 гдина жителите му били 1003 души. Днес са останали към 200. Имат само храм и читалище.
Храмът на Драганица някога е приел голям човек – самият апостол на свободата Васил Левски. Той пристигнал в селото през август 1872 година заедно с врачанина Мито Анков. Двамата отседнали в дома на чорбаджията Дамян Алексов – Комитата. Преди да се съберат местните дейци на създадения вече революционен комитет, Васил Левски влязъл в църквата. Там той най-напред разговарял с някои от местните членове на революционния комитет. Затова в селото казват, че в техния храм още отекват стъпките и витае духът на Апостола.
От храма Левски и Анков отишли в дома на чорбаджията Дамян Алексов – Комитата, където се състояло тайно събрание. Членовете на местния комитет разговаряли цялата нощ. „Когато петлите пропяха, влезох да ги попитам да донеса ли приготвеното ядене", разказала на близките си на сутринта жената на Дамян Алексов - Гена.
"Очите им бяха просълзени и те ги изтриваха с кърпите си
Непознатият – едно младо момче, се обърна към мен и ми каза: "Булке, ние сме нахранени добре, но това, което виждаш тука, никъде няма да казваш, даже и главата да ти вземат..."
На сутринта Дамян излязъл с гостите си, а когато се прибрал вечерта, казал на Гена: "Това момче се казва Дякона".
На срещата бил и възрастният дядо Анто от село Песочница, наречен от Иван Вазов в поемата му „Грамада" Анто Стогодишни. След Освобождението дядо Анто става депутат, дори за кратко бил и първият председател на Народното събрание. Той наистина бил на 100 години.
Дамян Алексов умира 3 години след Освобождението.
Нощта на Левски в Драганица не останала в тайна. Всички научили за това извънредно събитие. Затова, когато след Освобождението основали читалище, го нарекли „Васил Левски". Това име то носи и до днес.
Преди 10-тина години в Драганица поставили паметна плоча за посещението на Васил Левски в селото им. На нея е написано: „През август 1872 година Васил Левски е посетил Драганица. Отседнал е в дома на Дамян Алексов – Комитата." За поставянето на плочата настоявали правнучките на Комитата. Те подробно знаят историята от своите баби и майки. Първоначално искали да поставят плочата на къщата на Дамян Алексов, която е била преправяна и пристроявана, но последващите й собственици отказали. Тогава я поставили на сградата на кметството. Да се знае, че на 29 август 1872 година Апостолът е пренощувал в Драганица. А храмът още стои, но от миналата година не във вида, в който го видял Левски. Преди година бизнесменът Иво Евгениев, израсъл в селото при своите баба Райна и дядо Иван, пожелал да обнови църквата - свидетел на посещението на най-великата личност на България. Дарил средствата и сам организирал ремонта. Сега храмът има нова мазилка отвътре и отвън, дворът е с плочи и растителност, построена е и ограда. Вътре се появила и новоизрисувана икона на света Петка, негов патрон.
През юли 2017 година архимандрит Антим, протосингел на видинската митрополия, и отец Любомир
отслужили първата служба в обновения храм
Събра се цялото село, разказва кметът. Иконата е поставена над притвора. В деня на храмовия празник врачанският митрополит Григорий отслужил утриня и специално богослужение за ново освещаване на обновения храм. Дошли свещеници и миряни от региона. Храмът отново събра като някога цялото село – от радост и благодарност към благодетеля за неговото обновление, което му дава още векове напред живот, казва Младенка Димитрова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
