Учените спорят дали обширният комплекс изразява почит към древни цивилизации
Да посетиш "Сакро боско" (в превод от италиански Свещена горичка) - градина от ХVI в. в градчето Бомарцо в Италия, не е обикновена разходка из парка. Скулптурните чудовища на това място с площ от около 30 декара, откритите гробници и драматичните изображения на свръхестествени бойци правят изживяването подобно на сблъсъка с ренесансова версия на обитавана от духове къща.
Посетителят може да се впусне в дълбините на наклонена зала, да избяга от гигантска зейнала уста и, ако успее да премине покрай статуята на триглавото куче Цербер, което пази портите на подземния свят, да се спусне в ада.
Защо я има Свещената горичка
Колосалните каменни статуи на "Сакро боско" са плашещи за гледане. Но това, което прави тази градина изключително зловеща е, че никой не знае със сигурност защо чудовищата са поставени из малката горичка.
"Никакви дневници, отчети или документи, подписани от строители, не са оцелели, за да ни разкажат поне малко за създаването на "Сакро боско", казва пред американското списание "Смитсониън" Джон Гартън - специалист по история на изкуството от университета "Кларк" и съавтор на книга за необичайния монумент.
Пиер Франческо Орсини - херцогът, който поръчва "Сакро боско" в средата на ХVI в., така и не оставя дори една ясна улика защо го е направил.
Обикновено наричан Паркът на чудовищата (на италиански Parco dei Mostri), той не се вписва в обичайната представа на историците за ренесансова градина. Обикновено те са изграждани така, че "са проектирани рационално, със специфични пътеки, които да следват и една тема, обединяваща всичко", припомня Анатол Чикин - архикектурен историк от Вашингтон.
Той посочва като примери други италиански градини, като тези във Вила д'Есте в Тиволи, които разказват историята на митологичния герой Херкулес или елементите, вдъхновени от водата във Вила Ланте в селцето Баная. За "Сакро боско" обаче Чикин вижда, че нито един "сценарий" не дава задоволително обяснение. Например, лабиринтите пътеки на парка не предлагат конкретен маршрут, който посетителите да следват.
Отмъщението на Орсини
Част от това, което кара както посетители, така и учени да недоумяват, е мистерията зад чудовищата. Статуи на сфинксове на входа на градината изглежда предизвикват човек да разреши загадката на нейното значение, със загадъчни надписи по цялото място, предлагащи подсказки на онези, които се опитват да разберат коя идея свързва опасно наклонената къща, създанието полуусойница-полужена, слонът, носещ с хобота си паднал в битка войник, или римския морски бог Нептун.
Теориите са не една и две. Може би Орсини е създал градината като знак на почит към покойната си съпруга. Може би е искал да представи алегории, вдъхновени от класическата литература и изкуство. Но никой не знае със сигурност какво всъщност означават скулптурите.
Загадките на Парка на чудовищата си остават и днес
Кодът към отключването на загадката може да се крие в данните за самия човек, създал чудовищата. Орсини, херцог на Бомарцо, бил известен с прякора Вичино (Комшията). Зловещата атмосфера на "Сакро боско" кара някои днешни посетители да се питат дали Орсини е поръчал чудовищните скулптури, защото самият той е бил чудовище. След като посещава парка през 1962 г. аржентинският писател Мануел Мухика Лайнес написа романа "Бомарцо" (Bomarzo по името на градчето), който описва Орсини като морално покварен лудс, който замисля отмъщение срещу жена си и зет си, след като открива, че са имали любовна връзка.
Историята на Мухика Лайнес е пълна художествена измислица, но е толкова убедителна, че някои я възприемат като историческа истина.
Историята разказва
Записаното в историческите книги обаче не подкрепя характеризирането на херцога като отмъстително чудовище. Градината му може би е външен израз на неговите вътрешни, невидими демони.
Тези "чудовища" не са израз на лудост, а по-скоро на скръб и загуба. Орсини бил могъщ и уважаван благородник, но животът му не бил изпълнен със спокойствие и щастие. Роден през 1523 г., той наследява както херцогството, така и имението Бомарцо през 1542 г., малко преди да се ожени за Джулия Фарнезе, роднина на тогавашния папа Павел III. В началото на 1550 г. Орсини напуска дома си и отива да се бие във война срещу Франция, където попада в плен. Джулия умира малко след като съпругът й се е освободен и се завръща в Бомарцо.
Въпреки, че части от Sacro Bosco са построени преди смъртта на Джулия, по-голямата част от градината, особено нейните по-чудовищни и гротескни елементи, е създадена след нейната смърт, което кара някои да смятат, че проектът е израз на скръбта на херцога. Във всеки случай няма съмнение, че Орсини е бил доста травмиран от загубата на обичаната съпруга.
След смъртта на Джулия, Орсини поръчва голям мавзолей за нея. В близост до него има няколко скулптури, свързани с подземния свят, включително на Персефона, кралицата на мъртвите, чийто скут е направен като пейка, както и на Цербер. В писмо от 1570 г. Орсини пише , че благодарение на "Сакро боско" получава един вид утеха след кончината на своята любима. А един от надписите в парка гласи "Просто за облекчаване на сърцето". Възможно е да разглеждаме градината като вид терапия за Орсини - нещо, което той изгражда, предизвикан от преживяната мъка.
Скулптурите и смисълът
Някои от скулптурите в Парка на чудовищата дават усещане за остроумие и игривост, което не се връзва лесно с разказа на скръбта. Най-известната скулптура в "Сакро боско", наричана Устата на ада, поглъща посетителите с огромния си отвор. Тя може да се тълкува като символ на всепоглъщащата природа на скръбта. Но творбата действа и като място за забавление във вечерни часове. При запалени свещи, отдалеч това изглежда като най-страшното лице. Няколко други статуи, особено изображения на животни, като костенурки и делфини, нямат непосредствен смисъл, ако това е паметник на смъртта.
През годините изследователи предлагат да се гледа в библиотеката на Орсини, а не в неговия живот. Ренесансовото изкуство черпи до голяма степен вдъхновение от древни римски източници, като "Метаморфози" на Овидий, например.
Орсини е бил добре образован и историите, излъчващи се от неговата градина, отразяват текстовете, които е чел. Скулптурите в градината изобилстват с възможни литературни препратки, от Овидий и Петрарка до по-късни италиански поети като Данте Алигиери и Лудовико Ариосто. Когато посетителите минават покрай Цербер, за да слязат по стълбите в царството на смъртта, за тях това е имитация на пътуването на Орфей, който се опитва да измъкне любимата си Евридика от подземния свят.
Древните Етруски, населявали региона през първото хилядолетие пр.н.е., са оставили след себе си гробници, пирамиди и различни други структури. Както и при самата "Сакро боско", на практика днес няма оцелели "никакви източници и много малко история" за древното минало на Бомарцо. Като се има предвид, че районът е бил населен от повече от 2000 години тази историческа празнина допълнително засилва "общото усещане за мистерия" в Парка на чудовищата.
Търсенията на херцога
Херцогът изглежда е черпил вдъхновение от историята на своя дом, заимствайки техники от етруски гробници, включително чрез създаване на скулптури от "жив" камък (от издълбана на място в региона скала), точно както е правила древната цивилизация. "Сакро боско" може да се похвали с гробници в етруски стил и други архитектурни елементи, свързани с предримската култура.
Странните форми на Парка може дори да са толкова прости, че Орсини само да се е възползвал от особености на естествената среда. Някои камъни може би са ми напомняли за живи същества, като примерът с облак, който прилича на куче. Може би Орсини е видял камък, наподобяващ слон или дракон, и след това е наел скулптор, който да "извади" това изображение от скалата.
Ако е така, процесът на Орсини е подобен на този на най-великия скулптор на Ренесанса Микеланджело, който описва работата си като освобождаване на фигури, хванати в капан в камъка. Може би Орсини просто освобождава чудовищата и митичните зверове, които вижда заседнали в градината си.
След смъртта на Орсини в края на ХVI в. "Сакро боско" също замира. Потънала в неизвестност в продължение на векове, градината е "преоткрита" едва в годините след Втората световна война, когато видни личности като италианския критик Марио Праз, испанския сюрреалист Салвадор Дали и френския поет Жан Кокто я включват в свои писания и произведения. Изоставени в гората, чудовищата на мястото сякаш се появяват от самата земя. Очите надничат иззад дърветата и посетителите скоро забелязват изваяни диви или митологични животни като слонове, дракони и гигантски костенурки.
Днес градината продължава да действа магически на онези, които се скитат из територията й. Това, че няма изчерпателно обяснение, изглежда е точно смисълът на градината. Независимо дали значението на чудовищата някога ще бъде разкрито, едно е сигурно - по думите на един от надписите на в "Сакро боско" Орсини е оставил посланието, че тя "прилича само на себе си и на нищо друго".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
