Видин. Ако някой знае най-добре какви са били любимите гозби на Тодор Живков и велможите от соца, това е 91-годишният Велко Павлов. Той е въртял черпака в кухнята на Тато, преди там да влезе бай Данчо, който сега издава рецептурници и готви по вестниците.
Бате Велко от Чипровци. Така го знаят и до днес хората от старите служби на Външно. Бай Данчо го нарича Учителя и му посвещава част от написаното си. Често му звъни по телефона, пита го за това и онова, съветва се. Преди години и гостите на държавния глава, които е хранил, са се сещали за него. Първите управници на Катар, Канада, Иран, Либия са му пращали поздрави. Повечето от тях вече ги няма на този свят, маха с ръка готвачът.
Днес героят на социалистическия труд Велко Павлов дели времето си между София и родния Чипровци. Всяко лято прекарва дни и нощи под лозницата на 200-годишния дом на съпругата си, който се намира в центъра на историческия град. Пристъпва леко, говори по-бавно, но е готов да разкаже всичко, което е преживял. Когато започва да говори за събития и личности, събеседникът изпада в потрес. Трудно му е да повярва, че на този притихнал днес 91-годишен мъж някога светът е бил до колене. Готвенето го отвело в Канада, Япония, Корея, Катар, Ирак, къпал се е в езерото Байкал. Въртял черпака в хотели от Иркутск до Кьолн. Готвил е и е поднасял манджите си на личности, за които светът отдавна говори, подреждал е кулинарни изложби на българска кухня в много страни. На обедите и вечерите със знатните гости или домакини на Тодор Живков са се случвали прелюбопитни неща, които остават в спомените на единствените им свидетели - хората, които са стояли отстрани. Като него.
Велко не е готвил всеки ден за Тодор Живков. Имало си е други хора за това, казва той. Но когато българска делегация тръгвала за чужбина начело с държавния глава, той е бил включван в състава на придружаващия персонал. Когато държавният глава е посрещал гостите си тук, УБО е викало бай Велко. Докато гости и домакини са нищили важни междудържавни дела, кулинарите от двете страни са обсъждали какво да бъде сготвено и поднесено на трапезата, обяснява "процедурата" ветеранът. Всеки е пристигал със свой готвач, но нашите са били длъжни да изучат предварително особеностите на тяхната кухня, предпочитанията на главния гост. "Това не бяха гладни хора, но ние трябваше да научим какво обичат, с какво можем да ги изненадаме приятно. Как го ядат - с малко или много сол, със захар, с каква подправка. Тодор Живков държеше да се представим с наше, българско меню. Може да е смешно, но на хора, за които говореше светът, сме поднасяли и пълнени чушки с боб, баница със сирене", спомня си бай Велко.
Някои от гостите вече е забравил, но други помни като днес. Как да забрави например иранския шах Мохамед Реза Пахлави и съпругата му Фарах Даби? Или странностите на Леонид Брежнев, стария Папандреу, Николае Чаушеску?
Иранския шах Живков посрещнал в Кричим през ноември 1974 г. Много дълго било обсъждано менюто за тази вечеря. Трябвали им три шилета, но те можело да бъдат заклани само според религията на госта. Умъртвили ги в присъствието на неговия готвач и на наш ветеринар с глави, обърнати на изток. После шахът похвалил готвача за сармите с лозов лист. Тези хора се държаха много изискано, помня, че шахът разказа случка от живота си в Швейцария, където бил учил. Съпругата му - египетска принцеса, също се държа като европейка. На приема до Живков седяла дъщеря му Людмила, която се представила пред гостите с концерт на ансамбъл "Пирин". Песните и танците ги шашнали, не спрели да сипят похвали за нашия фолклор. За подарък домакинът ги изненадал с два коня, отгледани в конезавода в Шумен, спомня си готвачът. Реза, който бил запален ездач, много се притеснил, това бил много скъп подарък, признал той.
На масата на държавните приеми по волята на Тато винаги сервирали и прясно сирене. Той самият го обожавал и често си похапвал. За Брежнев доставяли черен хайвер. За посещение на гръцкия глава Папандреу закарали бай Велко в Хасково. Голямо старание беше за него, изучих всички средиземноморски продукти и подправки, спомня си бай Велко. Германецът Хонекер, когото са хранили няколко пъти, не бил претенциозен. Харесвал всичко от нашата кухня. Чаушеску го играел на много високо. Държал се високомерно, трудно било да се разбере дали е харесал предложеното му меню. Не сме му правили мамалига, обяснява бай Велко. Шопска обаче правели за всеки гост, но тяхната малко приличала на сегашната, която предлагат във всяка кръчма. Накрая приготвяхме кафе, което също не оставаше по чашите, спомня си бай Велко. Своето винаги изпиваше и Тодор Живков. Изпиваше и виното от чашата си за наздравица, но повече не даваше да му наливат.
За продуктите се вземали контролни проби и изследвания в ХЕИ. На месото винаги имало печат от ДВСК.
"Храната освен вкусна, трябваше да бъде и безопасна. Последен опитваше манджите Борис Джибров, началникът на протокола", връща се във времето назад бай Велко.
След като се пенсионирал, готвачът продължил да готви в тогавашния "Балкантурист". Преди откриването на всеки хотел го пращали да организира кухнята и да обучи готвачите. Три месеца живял в Пловдив преди откриването на "Тримонциум", учил и готвачите на Шведския във Варна, на Грандхотела във Велико Търново. За откриването на Японския, където е бил първият главен готвач, го пратили за седем месеца в Япония да изучи тяхната кухня. Върнах се с цял набор от рибни ястия и сосове, любими на японците, готвил съм дори око на риба. От 1957 г. няколко лета го командировали в казиното на Златните.
Велко Павлов готви всеки ден и днес. "Той не може да седне спокоен и да чака ние да приготвим обяда, става рано и започва да бърка манджите. Все едно че сутрин тръгва за работа, живее чрез готвенето", обяснява дъщеря му Мая. Не готви често едно и също ястие, допълва стари и експериментира нови манджи, дава им нови имена. Боб по балкански, пържола по моряшки, баница по чипровски, дроб по селски, спомня си някои от названията Мая. Готви само български, чуждите героят готвач не признава. Обяснява ги с българската технология на приготвяне. Какво е лазанята, казва той. Наложена баница, но не със сирене, а с кайма, шегува се той.
Не гответе с олио, а само с масло, съветва бай Велко. Пропорциите в смесването на продуктите също са важни. Той до ден днешен се доверява повече на кантара, отколкото на окото си. И температурата на варенето има значение. Оставете манджата да къкри на тих огън, тогава си облизвате и пръстите, припомня старата истина за готвенето опитният кулинар.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
