Кюстендил. Българинът се жалва, че в родината му няма крепости и замъци. Но дори когато има следи (при това съвсем видими) от тях, не им обръща внимание. А понякога сам довършва това, което завоевателите и времето са пощадили. В това се убеди екипът на експедиция "Преоткрий България", когато тръгнахме да търсим средновековната българска крепост "Трите кули" над кюстендилското село Раждавица.
Раждавица се озовава на картата на туристите благодарение най-вече на Скакавишкия водопад, който се намира над селото. Гордост за жителите му обаче са и двете малки църкви, очевидно семейни параклиси на местни феодали, строени в края на ХIII и началото на ХIV век - "Свети Анастас Летни" и "Успение Богородично". Втората през 2005 г. е реставрирана по програма на ЕС. За съжаление, от оригиналните стенописи са останали само незначителни фрагменти. Но те свидетелстват, ако не за майсторството на зографите, то във всеки случай за уникалното качество на ползваните от тях бои. Другата църква - "Св. Анастас Летни", пък все още чака спонсори или разтропани експерти, които да осигурят нужните за възстановяването й средства.
Да се стигне до крепостта "Трите кули" обаче, е истинско предизвикателство. Уж всеки знае къде са, но нито едно от насочванията на местните жители не се оказва ясно и точно. Екипът вече е решил да се върне обратно в селото. И ако трябва, насила - или срещу
подкуп във вид на почерпка в кръчмата
- да намери някого за водач. В последния момент обаче тренираните ни вече очи съзират между храстите и борчетата нещо като зид, а не естествена скала, издигаща се буквално над шосето. Дали това е остатък от една от трите кули, вече не е ясно. Но е сигурно, че крепостта наистина е била внушителна. И не само поради размера си от 1,5 дка. Някога я е защитавала двойна каменна стена, чиито темели са все още добре различими. Личат си и основите на ъгловите кули. Всичко това обаче постепенно загива под напора на буйно растящия габър. Самото вътрешно пространство на крепостта пък е покрито с млада борова гора. Стройните редици на дърветата недвусмислено говорят, че
са дело на човешката ръка
а не са се саморазсадили. Което потвърждават и местните овчари.
Иначе калето е отдавна известно. Фигурира в книга на "Археологически паметници в Кюстендилски окръг", издадена още през 1978-а. Усилието да се разчисти от затрупващата го гора и да се социализира обектът наистина си заслужава. Защото той е само на 2 км от Раждавица. А и до него води добре поддържано шосе с твърда настилка.
Турците ползват калето три века
Проф. Христо Матанов
снимка
По своя път на юг река Струма е изваяла Земенския проход, чието стратегическо значение е било схванато от хората още в края на античността и в началото на Средновековието. Поради тази причина върху скалистите издатини над течението на реката още през IV-VI в. са били построени първите крепости, подредени както според конфигурацията на терена, така и с оглед на визуалната връзка помежду им. Когато става въпрос за крепостно строителство в тази епоха, учените обикновено го свързват с началото на Великото преселение на народите и със строителната дейност на византийския император Юстиниан I (527-565 г.). От този период датира и построяването на долния пласт на крепостта край село Раждавица, разположена навътре в Земенския пролом. От първия етап на нейното съществуване археологическите останки са оскъдни: следи от жилищни и стопански сгради, фрагменти от керамика и остатъци от стъклени съдове.
Както често се случва в нашите археологически обекти, крепостта край Раждавица продължава своето съществуване и в епохата на Средновековието. Възраждането й се отнася към последните десетилетия на Първото българско царство, когато - предвид яростния двубой между България и Византия - българите, начело с цар Самуил, отново укрепяват не само тази крепост, но вероятно и цялата отбранителна система на Земенския пролом, наследена от късната античност. Целта е била ясна: да се попречи на византийските войски да проникват безпрепятствено към сърцето на Самуилова България. Значението на крепостите в пролома нараства, тъй като в започнатата от император Василий II Българоубиец офанзива срещу българите в самото начало на ХI век стремежът на ромеите е бил да атакуват българските територии от север на юг. От този период археологическите останки също са скромни: фрагменти от керамика и останки от жилища с традиционната българска технология от това време: стени, изплетени от пръти и замазани с глина.
След затишие от няколко века крепостта отново става важна в края на ХIII и през ХIV век поради новото разпределение на границите в тази част от българските земи. В резултат на редица неблагоприятни за българите събития сърбите успяват да завземат първо Северна Македония, а след това и земите на юг. За да се защитят от евентуална сръбска агресия, българите възраждат крепостната система в Земенския проход. От този етап в калето край с. Раждавица са запазени части от крепостна стена, градена с типичната за времето си система с изравняващи греди (т.нар. сантрачи), кула и църква. Укрепеното пространство е обхващало площ от декар и половина. При входа на крепостта личат следи от опожаряване, което ще трябва да се свърже с трагичните за българите събития от лятото на 1330 г. Да припомним, че тогава сборната войска на българския цар Михаил III Шишман претърпява поражение от сърбите в този район, а самият цар загива в сражението. Районът на крепостта край Раждавица попада под османска власт след лятото на 1395 г. Османските завоеватели не разрушават калето край Раждавица, както постъпват с десетки и стотици други крепости. Те поддържат крепостта и я снабдяват с малък гарнизон, който изпълнявал предимно полицейски функции. От този период археологическите находки са най-обилни. Това са монети и съкровище от 36 златни предмета, между които обеци, пръстени, накити за глава, монети. Характерът на предметите показва, че тук са живеели освен членовете на гарнизона, още и техните семейства. Крепостта е била окончателно разрушена след 1666 г. Изследователите свързват нейния край с известното въстание на Карпош и с проникването на австрийски войски дълбоко на юг в българските земи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
