Събота,

Чудесата тръгват към Лувъра в 10 ч. днес

От: Администратор -
A
A
A

1628 експоната, открити по днешните български земи, ще представят изяществото на тракийското изкуство в Лувъра. Изложбата ще бъде открита на 15 април и ще остане до 20 юли в парижката столица. Най-големите каменни артефакти тръгват днес с камион, а в понеделник специален самолет ще пренесе и останалите експонати.

Уникалният надпис от Ветрен и статуя на юноша атлет потеглят първи с камион

Тракийските чудеса поемат днес в 10 ч към най-известния музей в света - Лувъра. Няколко от най-тежките и обемисти експонати тръгват със специален камион с контейнер по суша към френската столица. Идният понеделник, на 23 март, пък излита товарният самолет, който ще бъде пълен с бронирани куфари с артефактите от земите на одриси, гети и трибали. Сред тях ще бъдат сребърният наколенник на владетел от династията Трибали и бронзова глава на тракийския владетел Севт III.

Първо заминават 25 най-ценни артефакта, описани в специален списък, обясниха вчера от Националния исторически музей.

Безценните тракийски артефакти, които 3 месеца ще красят изложбените зали на Лувъра, се опаковат по уникален начин, видя "Стандарт" вчера. Те се поставят върху дървено пале, което леко се повдига над земята. Под него се подпъхват четири подвижни дървени стени. След това се прави укрепване с оребряване в ъглите и средните части. Около експоната се изгражда дървена скара - трегери, оформени с формите на предмета, като между нея и антиката се слага специално изваян по формата стиропор.

Камионът, с който тръгват експонатите за Лувъра днес, е със специално окачване. Българската страна има ангажимента да охранява артефактите до границата. Оттам нататък всичко се поема от французите, които са наели и специалните транспортни средства. Заедно с тях пътуват и представители на застрахователите, които контролират дали се спазват всички условия в договора, който е с държавна българска гаранция, обясниха вчера от НИМ.

Първият натоварен експонат е на каменен надпис от гранит, намерен между Септември и Ветрен край Пазарджик на пътя между Филипополис и Сердика. Той има издялани 44 реда, които представляват договор заселниците в тържището да се самоуправляват.

Вторият експонат е също изключително ценен. Това е релефно изображение на лъв от мраморизиран варовик с полихромна (цветна) украса със специални багрила. Той е с висок релеф, оцветени са очите, частта около устата. Експонатът е само левият запазен изцяло фрагмент от монументалната украса на фасадата на съоръжение, открито от д-р Геориг Китов в Жаба могила край Стрелча. Това е елемент от стряха на фронтона, излизащ напред около 7-8 метра. Д-р Даниела Стоянова пък е направила реконструкция на този паметник, който ще бъде представена като графичен вариант на изложбата в Лувъра. Този артефакт е доказателство, че в древна тракия има не само златни, сребърни предмети, а и значима архитектура, която дава представа за изключително умение и вкусовете на владетелите за украса, твърди Гавраил Лазов, директор на отдел "Археология" в НИМ.

В камиона са още и курос - статуя на младеж. Тя е с характерната т. нар. архаична усмивка, с леко присвити, полузатворени устни, известни са най-вече от VI-VII в. преди Христа. Имат загадъчност като Мона Лиза. Иконографията е една и съща и се датира със създаването на Аполония-Понтика.

Изложбата в Лувъра започва на 14-15 април и ще продължи до юли. Това е най-натовареното и предпочитано време за туристите. "Подобна изложба се прави веднъж на 10 години и с право мога да кажа, че Лувърът е истински завод за изложби - всичко е смазано до последния детайл", казва Лазов.

Намерихме СССР копейка от 1959 г. в хидрията

Светла Цанева, ръководител на централната лаборатория за консервация в НИМ

- Г-жо Цанева, вие и екип от НИМ извършихте реставрацията на бронзовата хидрия, открита от Богдан Филов през 1927 г. в тракийски некропол край с. Дуванлий. Получи ли се?

- Това е бронзов съд за течности - хидрия от III в. преди Христа. Дълго време е стоял в музей в Пловдив. Реставриран е явно през 50-те години на миналия век. Според мен успяхме да върнем блясъка му, за да може да бъде изложен в Лувъра.

- Беше в окаян вид, цялата позеленяла. Сега изглежда като нова...

- Зеленото обаче, не беше благородна плесен, която консервира съда, а разрушителна с много активни съставки. Имаше заварки по нея. Но най-странното беше, че вътре в хидрията беше направен дървен калъп, за да я държи. Отгоре бяха мазали с гипс. Хидрията беше закована към дървото с метални пирони. Трите дръжки също бяха приковани към дървото. Най-интересното бе, че между дървото и бронза намерихме две монети - съветска копейка от 1959 г. и стотинка от 1962 г. Шегувахме се, че преди да дойде за реставрация у нас, по нея са работили съветски реставратори.

- Сигурно е някакъв нарочен знак, като щемпел за времето си?

- Не, предполагам, че с тези стотинки са уплътнили някакво пространство между дървения калъп и бронза. Сега изглежда в оригиналните си цветове, но това е резултат на стотици часове работа под микроскоп, за да се отстранят всички чужди частици по тялото на хидрията.

Французите с кабинети в НИМ

Цял екип френски музейни работници от Лувъра са се разположили в кабинети в Националния исторически музей. Те работят и в част от лабораторията, видя екип на "Стандарт". Това са хората, които изпипват всеки детайл около опаковането на експонатите за транспортирането им за Париж. Шеф на екипа е грък - д-р Александър Баралис, дълбок познавач на античното изкуство, специализирал в Англия. До него е дясната му ръка - Нагин Матийо.

Никой не може да влезе в лабораторията, ако французите не са вътре, обясняват специалистите от НИМ. Чуждестранните експерти старателно изграждат дървения сандък за куроса. До него пък правят опаковката на каменна надгробна плоча - стела, от типа на бранхидите. Това е женска седнала фигура, застанала фронтално. "Това са едни от най-ранните изображения по нашите земи", каза шефът на отдел "Археология" в НИМ Гавраил Лазов.

Французите работеха вчера и по висока 42 см керамична симна, които са се слагали по стрехите на покривите. Така водата стигала до тях и се стичала надолу, без да достигне и намокри фасадите на сградата.

Специална решетка за венеца на Севт III

Последното нещо, върху което музейните работници от Лувъра се съсредоточават, е изграждането на опаковката на Златния венец с дъбови листи от музей "Искра" в Казанлък. Той е от гробницата на одриския владетел Севт III. За да може да се транспортира, а отделните клончета от злато да се запазят, се прави специална решетка с вътрешни крепежни елементи. Сега той виси във витрина в НИМ, докато дойде времето му за опаковка, видя "Стандарт".

Париж поискал каменна плоча на одрисите

Това е първи договор за Европейския съюз, казва археологът Гавраил Лазов от НИМ

Експерти от Лувъра са поискали най-древния надпис от времето на одриското царство. Така уникалната каменна плоча с 44 издялани реда на нея ще стане част от изложбата "Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България" в средата на април. Той е най-древният паметник като писмен текст от одриското царство и е познат много повече сред траколозите по света, отколкото у нас.

Т. нар. Емпорион Пистирос е с височина 1,70 м, широчина 42 см и дебелина 29 см. Той е от един от най-значителните находки по нашите земи. Емпорион (тържището) Пистирос е най-големият търговски център в Тракия. Каменният надпис е открит през 1999 г. Той е договор между одриското царство и преселниците от Eгейското крайбрежие на Тракия от о. Тасос. Създаден е от тракийските владетели от одриското царство - наследниците на цар Котис (283-259 г. пр. Христа). Каменният надпис е доказателство, че е имало договор между тържището и емпоритите-заселниците. Те имали право да упражняват търговска и занаятчийска дейност, както и да се самоуправляват на територията на тържището. Договорът позволил на заселниците да се съдят сами вътре в тържището, да минават с товарите си, никой от населението не трябвало да бъде залавян, осъждан, ограбван или да му се взима имуществото. "Това е първи договор за Европейския съюз", каза Гавраил Лазов, директор на отдел "Археология" в НИМ.

Експонатът, който е изключително ценен, е взет от Градския археологически музей в Септември.

"Това е най-значимият паметник като писмен текст от одриското царство. Той показва, че такива договори се преподписват и онаследяват. Плочата всъщност е вторият вариант на договора, подписан от наследниците - като в него се казва "както беше и при цар Котис", казва Лазов. И допълва: "За древна Тракия това е най-ранният древен документ излязъл от царската канцелария". Експертът ни е категоричен, че французите от Лувъра имат прекрасна музеоложка школа. Те са експерти в усвояване на пространството, направили страхотни визуализации, включили експонати от други музеи - от Британския и от Копенхагенския взели релефи на гръцката богиня Бентида и керамични съдове със сцени на различни тракийски герои като Орфей от Берлин, за да допълнят изложбата от България.

Великан на 17 века "изскочи" във Варна

Докато в София тече трескава подготовка за тракийската изложба в Лувъра, скелет на едър мъжага "изскочи" при археологическите разкопки на ларгото във Варна и събра очите на стотици минувачи. Човешките останки са най-вероятно от края на IV и началото на V век - от времето, когато са вдигнали основите на крепостната стена на древния Одесос, обясни ръководителят на разкопките доц. д-р Валери Йотов от Регионалния исторически музей в града. Зловещата находка е намерена точно в траншеите, които са били около 4 м. Скелетът е на много едър мъж, с добро и високо телосложение, смята археологът. Но засега не се предвиждат антропологични изследвания на човешките останки.
Трябва да е станал някакъв инцидент и някой да е използвал направения изкоп, за да погребе тялото, е работната хипотеза на археолога. Според него гроб на такава дълбочина е изключително рядко явление, което дава основание да се смята, че мъртвецът е бил закопан в траншеите, където се полагат основите на крепостната стена. Доц. д-р Валери Йотов смята, че находката е рутинна, а по-интересна е самата стена. За първи път Варна има възможността лесно и евтино да я изрови и да направи възстановката й, която блестящо да се впише в бъдещата визия на ларгото, смята ученият. Досега крепостната антична стена е прекосявала лични имоти, частни къщи, а сега е по пешеходната алея на морската столица. Занапред може да се възстанови, да се направи макет и дори да се минава по нея, каза доц. д-р Валери Йотов. Заради разкритията на археолозите Министерството на културата спря миналата седмица ремонтните работи в центъра на Варна.

Броят по Е20 за "Йоан Кукузел" в "Нотр Дам"

В световноизвестната катедрала "Нотр Дам", увековечена от великия Виктор Юго в неговия роман "Парижката Света Богородица", ще прозвучат божествените гласове на певците от хора "Йоан Кукузел". Министърът на културата Вежди Рашидов направи чудеса, за да може българските църковни песнопения да отекнат между сводовете на светата обител. Афишите за концерта на 16 април вече са разлепени из Париж. Билетите струват по 12 и 20 евро. Гостуването на хора "Йоан Кукузел" в "Нотр Дам" е част от съпътстващите събития, с които страната ни ще се представи покрай изложбата "Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България".

Автопортрети на 33-ма от най-известните ни художници пък се очаква да предизвикат небивал интерес в културния ни институт в един от кварталите на Париж, където има десетки галерии. Експозицията ще бъде открита на 15 април в присъствието на международен арт, бизнес и политически елит. Публиката ще види лицата на Светлин Русев, Крум Дамянов, Вежди Рашидов, Захари Каменов, Станислав Памукчиев, Георги Чапкънов, Свилен Блажев, както и на живеещите във френската столица Любен Диманов, Лъчезар Ошавков, Абрахам Пинкас, Джина Шемтов, Никола Манев, Рада Цанкова, Андрей Лекарски, Николай Панайотов.

С деца без пари в НИМ

Всеки, който пристигне с дете в НИМ, ще може да се разходи без пари в парка на музея. Шефът му проф. Божидар Димитров е наредил майки, бащи, дядовци, баби, по-големи братя и сестри да бъдат допускани, без да плащат за разходка в градината на музея, ако са с хлапета - от бебета в количка до 7-годишна възраст. Паркът на музея ще бъде отворен безплатно за малчугани от 1 април до 1 ноември всеки ден.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички