Перка от самолет щяла за малко да отнесе главата на китариста на Д2 Митко Кърнев. 150-килограмов Дядо Коледа заплашил Краси Куртев от "Акага" с бой, ако продължи да обвинява добрия старец в алкохолизъм. Агент Тенев винаги вижда в 25 декември купон и спасение, дебнещи зад ъгъла. За тези коледни и други чудеса разказаха звездите в празничния брой на "Стандарт". Любимият вестник се разписа и с коледно парти с кулинарни изненади, две китари и награди за най-добрите пера. Краят на света подмина всички ни и се отложи за неопределено време - пък и партито беше толкова добро, че всеки забрави глобалната тема и истерия.
Чудото не настъпва задължително на Коледа, но всеки човек си спомня момент от живота си, в който буквално е усетил намесата на Всевишния. Коледните истории още от Дикенс са изпълнени с тъжен привкус. Или пък със смешни и незабравими случки. Ето какви са чудесата - от красиви до инфарктни, сполетели известните българи.
Срещнах Дядо Коледа културист
Краси Куртев, "Акага"
Преди много време работих на едни скандинавски кораби, бях на 22-23 г. За мен се грижеше англичанинът Стив, той свиреше на китара и пееше. Беше изпил доста уискита през деня. Качихме се в асансьора и започнахме да си говорим за това, че Дядо Коледа винаги е пиян. А в асансьора имаше трети човек, доста грамаден, който взе да спори с нас: Не! Дядо Коледа не е задължително пиян, така казваше и се разпали много. Накрая дойде вечерното парти. И дойде и Дядо Коледа. Оказа се онзи мъж в асансьора - абсолютен колос, скандинавец, с грамадни мускули. Дойде при нас, вдигна мен и Стив като джуджета и ни попита заплашително: "Сега мислите ли, че Дядо Коледа е пиян?". И ние веднага отговорихме: "Абсурд, Дядо Коледа винаги е трезвен, кой би си помислил подобна глупост". Оттогава - след срещата с тази скандинавска грамада, никога не казвам лошо за Дядо Коледа.
Всяка Коледа е чудо
Богдана Карадочева, певица
Винаги е имало чудеса, особено на Коледа. Бях малко момиченце, когато нашите ме затваряха в кухнята и трябваше да пея песничка или да казвам стихотворение, за да видя какво има под елхата. Това си беше истинско чудо! Целта на всичко това беше да не ми разбият илюзията за Дядо Коледа и тя не е разбита и до днес. Затова за мен и до ден днешен всяко Рождество Христово е чудо и винаги ще бъде!
Подарих дрехи на непознат
Красимир Ранков, актьор
Чудо на чудесата са децата ми - те се родиха малко преди и малко след Рождество Христово. Но ми се случи и едно неочаквано "чудо". Преди два дни имах спектакъл в Народния театър и си бях паркирал колата отпред. Когато свърши спектакълът и излязох, видях, че колата ми е разбита и обрана. Вътре имаше дрехи, изгладени, сгънати, подредени и ги подарявам на този, който ги е откраднал, защото сигурно е имал нужда от тях. Дори се радвам, че съм му помогнал. Но молбата ми е да ми върнат документите - тогава вече ще повярвам, че тук стават и чудеса.
Празник за непослушните деца
Васко Кръпката, музикант
Не си спомням за чудеса, защото за мен всичко в тази държава си е живо чудо, но от дете имам една мечта и тя е аз да стана Дядо Коледа. А тогава бих въвел един нов закон за този празник. Той ще има само една точка:
1. Дядо Коледа ще дава подаръци само на непослушните деца, защото на тях се крепи светът!
На 25-ти ядох бой
Цонко Цонев, кмет на Каварна
Като бях малък, видях чудото по Коледа на живо. Майка ми ме наби, баща ми също, защото тогава ги бях заключил отвътре и те не можеха да се приберат. Бяхме в бившата Чехословакия и по-точно в Братислава. Тогава нашите отидоха някъде на купон и ме оставиха сам в стаята. Ама аз я заключих отвътре и после съм си легнал и съм заспал. Като се прибрали нашите - побеснели. Баща ми будил комшиите и прескачал през техния балкон, за да влезе в нашата стая. Е, тогава ядох бой - макар и приятелски огън да беше, но си изядох боя. Весела Коледа на всички!
Този купон ми е зад ъгъла
Агент Тенев
За мен Коледа постоянно е зад ъгъла и винаги чакам и се радвам на този празник. Защото знам, че винаги ще се срещна с него и затова го обичам. Сещам се за един стар виц: Седнали двама пенсионери и си говорят, а единият пита другият: Гошо, какво предпочиташ повече - Коледа или секса? А Пешо му отговаря: Бе, предпочитам Коледа, защото идва поне веднъж годишно... Та така! Красиви празници и от мен!
Митко Кърнев преживял екшън със самолет на сцената
Помните ли когато в клипа Living on the edge на "Аеросмит" един влак препускаше с бясна скорост към застаналия на релсите, превъзходен Джо Пери, точно когато вадеше душата на китарата със солото си? Той с лекота се отмести в последната минута и всичко си беше ОК. Такова нещо се случило и с колегата му Митко Кърнев, китара номер 1 на D2.
"През 2003 на концерт в НДК вкарах истински самолет на сцената в зала 1. На всичкото отгоре накарах пилота да запали самолета на моето соло на "100 години". Солото започна, но аз така се вживях, че забравих, че на 5 метра зад мен се върти перка! Започнах да отстъпвам назад свирейки и в последния възможен момент се обърнах и видях въртящата се перка на 1 метър от мен. Направо откачих от шока, който ме обзе. Тогава си казах, че Господ ми дава още малко време на тази земя".
Иво Захариев: "Под прикритие" е чудо
За актьора Ивайло Захариев целият му път в кариерата досега - главна роля в "Под прикритие", е пръст Божи. Той живее с усещането, че всичко, което му се случва, е част от Божествения план.
Още в НАТФИЗ участвал в няколко студентски филмчета. Тогава Атанас Христосков го харесва и го кани за филма си "Номер 1", продуциран от БНТ. След това имало период, в който се чакало кога лентата ще види бял свят, или така казано - бял голям екран. В същото време се е провеждал кастингът за "Под прикритие".
На една вътрешна прожекция на "Номер 1" в БНТ пред продуцентите на сериала те го виждат и го викат на кастинг. След 2-3 кръга го избират. "Мисля си, че ако не бях участвал в студентските филмчета, нямаше да извървя този път и да стигна, където съм сега. Вярвам, че Бог използва труда ми, за да ме води към успех", казва Ивайло.
Ламбо за малко да се пребие на снимки
Стефан Данаилов се пази от шизофренни сънища, които връщат лентата към "На всеки километър". "Представям си какъв ужас ще настане, ако в главата ми нахлуе всичко, каквото ми се е случило, докато правехме 26-те серии", твърди големият актьор. Шест месеца преди старта ходи на всички възможни курсове - бързи коли, трамваи, стрелба, бой. След това започва голямата лудост. Еуфорията го подгонва от самото начало, но не липсват и доста драматични премеждия. За първия снимачен ден на вторите 13 епизода отиват в милицията на Лъвов мост. Там докарват крана с камерата. По традиция трябва да разбият бутилка в него. Хачо Бояджиев носи турско шампанско. "Бях сигурен, че ще стане някоя беля, докато го удрям. Много съм несръчен. Замахвайки с шишето, разрязах дланта си - още имам малък белег. Зашиха раната, но тя се отвори. И затова цялото ми внимание, когато започнахме серията "Хищникът", беше насочено към бинтованата ръка. Бях яхнал мотор с кош - 500 кубика, вехтичко BMV. Пришпорих го по стария, черен, занемарен и изринат път към Самоков. От едната му страна зееше пропаст. Не държах стабилно волана, но давах повече газ. Исках да го раздам малко по-бързо въпреки кадансите. Виках си, че вече ще вършим сериозни работи, няма ала-бала. И в един момент, като засилих, усетих, че моторът направи ляв завой и тръгна надолу. Инстинктивно натиснах спирачка, но вместо нея съм стигнал до скоростта и съм включил на задна. Моторът заора и докато се тътреше, успях да извадя десния си крак, почти затиснат от коша. Скочих по рефлекс. Следващия миг само видях как машината се преобръщаше надолу с адска дандания. Някой отгоре ме спаси. Иначе си бях отишъл", категоричен е и днес професорът депутат.
Камерата е на високото отсреща и Ламбо не се виждал от храстите. Той просто изчезнал от кадъра, а всички очаквали да се покаже. Видели как моторът се въргаля надолу към пропастта и изпаднали в прединфарктно състояние. Първият, който успява да дотича при него, го заварва седнал и спокоен. "Чак след това се изплаших едва ли не до припадък. Кошмар. Тъкмо бях купил нова кола и много се фуках с нея - "Фиат 124". Малко след това се появиха първите лади. Семейството ми беше на морето. Часове наред не бях на себе си. Гришата Вачков ме заведе в тях. Извади бутилка ракия и каза: "Пий, мойто момче, да те отпусне".
Ламбо е прочут и с митичния си страх от самолети. На един втори май тръгва към Москва, за да озвучава "Първият куриер". И някъде след Русе колега, седнал до прозореца, му казва: "Погледни, бе, братче, много сме ниско над Дунав. А трябваше вече да сме на високо". Главна стюардеса е Ванчето, жената на Ачо Георгиев. Стефан я пита какво става, а тя му отговаря: "Спокойно, има теч на гориво". Той бързо изрича няколко молитви наум и вади от ръчния багаж две бутилки водка, предназначени за съветските братя. Самолетът обръща към София, над която кръжи поне един час. Ламбо така се успокоява с "най-добрия приятел на човека", че когато на слизане вижда десетки пожарни коли и линейки, вече всичко му е все едно. "Въздухът беше напоен с миризма на керосин. Една искра - и отивахме по дяволите. Като истински куражлия седнах и изчаках следващия полет към Москва. Моя позната, която си пада по тълкуването на света и движението, ми каза тогава: "Трябва да се страхуваш от вода, а не от въздух - той те пази".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
