Черни бюлетини на първия референдум

София. Само три референдума има в историята на България от Освобождението до наши дни, макар че управляващите политици са обмисляли общо 11 пъти да проведат национално допитване по различни въпроси.

Първото всенародно допитване е проведено през 1922 година, разказва БНТ. На българския престол е Борис ІІІ, а правителството на Александър Стамболийски решава да попита българите: "да бъдат ли предадени на съд виновниците за обявените и водени от България войни до 1918 година". "Да" - отговарят три четвърти от гласоподавателите тогава.

Интересен е фактът, че противно на логиката белите бюлетини в урните означавали виновен, а черните - невинен. А самите обвинени министри били арестувани още преди рефрендума. До съд така и не се стига, защото преврат сваля Стамболийски от власт.

Лентите са запечатали мощната пропаганда през 1946 година за премахване на монархията и "За" народна република, относно което е произведен и вторият национален референдум. Близо 92% от гласувалите са "За" република.

"15 септември 1946 година, 26-тото Обикновено Народно събрание, като акт от волята на българския народ, изразена с рядко единодушие при народното гласуване на 8 септември 1946 година ... провъзгласява България за народна република". Така Васил Коларов обявява резултата.

Следват топовни салюти, а багер разрушава оградата на царския дворец. На практика пропаганда в полза на монархията няма. Дори опозиционните партии се обявяват "За" република. Но в същото време България е в състояние на окупация от съветската армия. Така или иначе, формата на държавно управление се сменя.

Най-близо в модерната ни история е допитването за така наречената "Живковска" конституция през 1971 година. Одобряват я 99,7 на сто от българските избиратели. Тя е разработена по идея и под наблюдението на тогавашния "първи" в държавата - Тодор Живокв. Изпреварвайки дори Съветския съюз, ние приемаме "член 1" - за водещата роля на Партията в нашия живот.

Показателен е фактът, че въпреки двете десетилетия народна власт, се намират 15 000 души, които гласуват "против" на референдума. Предложението за член 1 идва от студенти във Варненския икономически институт. И пак студенти, но от Свищов, настояват през 1989 година този член да бъде премахнат.

За едно обаче експертите са категорични - въпреки опасността от популизъм и демагогия, референдумите активират гражданското общество и са път за възпитание на политическия елит.