Боян Иванов се оттегли от грешния ни свят с финес

София. Боян Иванов, един от най-талантливите и харизматични мъже в родната поп музика, се оттегли от грешния ни свят бързо и с финес. Страхотният певец, който отдавна слезе от сцената, е бил на лятна ваканция във вилата на Йорданка Христова в Резово, когато му е прилошало и са го откарали в бургаската болница. Там 68-годишният Бъни, както го наричаха аверите му, е получил инсулт и е починал днес призори. През последното десетилетие той страдаше от доста болежки, въпреки че хвалеше здравото си сърце и бъбреци. Боян, който беше невероятно остроумен и забавен, като че ли се беше отписал доброволно. Взимаше лекарства за какво ли не, но знаеше, че последната дума е на съдбата. Чакаше присъдата на Бога, въпреки че се беше обявил за тотален атеист. Мрачно се шегуваше, че музиката и виниловите му плочи отдавна са на гробищата. Некрофилските му настроения бяха подклаждани и от инвалидната пенсия от 181 лв. Друга той не получи заради митичното аутодафе на архивите във вездесъщата концертна дирекция.

Беше се изолирал от тълпата. С него винаги беше съпругата му Светла, една от най-изтънчените жени в София - филолог, с няколко езика и с няколко записа с митичния джаз оркестър "Бели, зелени, червени". Дъщеря им Теодора обаче избра туристическия бизнес. Сред най-близките приятели на Боян бяха Борислав Грънчаров, Борис Гуджунов, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Стефан Данаилов и жена му Мария. Ламбо разказваше как с Бъни още от най-ранна младенческа възраст си падали по най-изтънчени хватки в кулинарията и около семейните празници се събирали на сочни мръвки, приготвени лично от тях двамата.

"Боян имаше принципи и максими. Той смяташе, че хората след 60-ата си година се превръщат в ненужни персонажи. Затова живееше като стопроцентов бохем - не спазваше никакви правила, не му пукаше от диабета, който разви от стрес, нито от другите му болежки. Не желаеше да бъде зависим или подчинен. Може би ако беше преодолял инсулта, нямаше да бъде същият. А това е последното нещо, което той щеше да понесе. Не беше в стила му, не се вписваше в характера му. Навърши 68 и не виждаше нищо светло на хоризонта. Беше се примирил. Неговата душа излезе по-ранима. Много неща му се струпаха. Ужасно страдам за него. Осиротях без смеха му. Всяко лято от 13 години насам ми гостуваше в къщата в Резово. Такива смешки и герои измисляше, че не знам как ще продължа без него и без тях", каза Данчето Христова.

Кариерата на Боян Иванов от самото начало върви само нагоре. Свири на цигулка, но завършва Музикалното училище "Любомир Пипков" със специалност кларинет. На 16 като ученик се явява на конкурс и получава правото да работи в нощните заведения в София. На 18 тръгва и по концерти в страната. През 1965 г. той изпява "Зеленоокото момиче" на Борис Карадимчев, първият истински български хит. Има две награди от първия "Златен Орфей", пръв в соцродината ни изпълнява шлагерите на Пол Анка и Елвис Пресли. Става солист на оркестрите "Балкантон", "София", на радиото и телевизията и на много други. Гастролира из цяла Европа и Куба. Навсякъде свалят шапка на невероятния му глас и артистичност. "Готин. Професионалист. Дисциплиниран. Супер точен - нямаше друг като него. Когато през 1999-а празнувахме 30-годишнината на "Златният Орфей" и всичко свършваше, той единствен ми каза: "Благодаря ти за тези години. Бъди смела! Бъди силна! Проблемите никога не свършват!", върна лентата Дариана Генова.

Когато през 90-те Боян, Борето Гуджунов и Борислав Грънчаров се събраха като трио "Бо Бо Бо", еуфорията на публиката беше пълна. Тримата големи бяха на световно ниво. Дори успяха да пуснат албума "Момчета с късмет". Но, както можеше да се очаква, в разцвета на чалгата нямаше хора с пари за истинската поп култура. Така че "Бо Бо Бо" пиха по една чаша студена вода, въпреки че никога не са били заклети трезвеници и след като веднъж се опитаха да обиколят родината, се отказаха от експеримента да преборят простотията. Юбилейният им концерт в НДК беше суперизживяване за истинските ценители. Последната изява на Боян беше с "Бо Бо Бо" през декември 2009-а на юбилейния концерт за 60-годишнината на Стефан Димитров.