Белене, който в оптимистичните варианти щеше да гъмжи от десетки хиляди работници на непостроената АЕЦ, видимо опустява. Затворът на близкия остров скоро ще остане най-големият работодател.
Половината град на брега на Дунав вече го няма, твърдят местните. Вече и руска реч не се чува. Минувачите изглеждат унили и по-мрачни от всякога. Дори на празници и площадни концерти насила се усмихват. Неотдавна палиха свещи в местната православна църква. Дано отгоре поне Бог чуе молбите ни и стори чудо, рече на глас мислите им свещеникът.
"Всеки тук псува, върви наведен и цъка с език: "Ей, какви времена бяха !" Хората продължават да се изнасят. Изчезват към Испания, Гърция и накъдето им видят очите", кахъри се пенсионираният международен шофьор Петко Войнов. Ако станат нещата и се размрази строежът на Втора атомна, пак ще се отвори работа. Децата ни ще се върнат, убеден е възрастният човек.
Пенко има внук в Испания и му е мъчно, че не го е виждал отдавна. Единият му син работи в затвора, другият - в общината. Но
малцина имат тоя късмет да се хванат на работа
Този референдум не е на партиите, а на българите, смята той. Преди имаше бетонов възел, в предприятието "Атоменергоремонт" непрекъснато наемаха работници. Строяха се жилища, отваряха магазини, нямаше никой безработен на улицата, спомня си той. Сега никой не може да помогне на никого, клати глава Пенко и гледа въпросително приятеля си Йоско Арабаджиев, бивш полицай.
Всичко замря, а толкова милиарди заровиха в земята, негодува пенсионираният блюстител на реда. Много повече от тия милиарди, дето ги говори Бойко Борисов, смята той.
Ако някой е против референдума, значи не е кореняк, убеден е бай Йоско.
В Белене ще става още по-зле. Страшна немотия настана, казва човекът и тръгва по улицата, сочейки една по една десетина къщи. В тях не живее никой. От бившите обитатели едни се преселили чак в Канада, а други отишли в Нова Зеландия. Ние знаехме за тези страни само от географските карти, пък сега комшиите ни са там. Тука няма живот, обясняват пенсионерите.
"Мои познати от чужбина ми се обаждат и казват, че ще си дойдат да гласуват на референдума", твърди 31-годишният Момчил Ганчев. Той е пожарникар и води за ръка малката си дъщеричка. Има още едно дете и иска те да се изучат и да живеят в родния си град. Момчил и връстниците му виждат в развитието на ядрената енергетика този шанс. "Ако референдумът не успее, то се вижда какво ще стане. От този хубав град ще остане едно село. Този референдум не се отнася само до Белене, той е важен за цяла България. Държавата ще стане частна, всичко се разсипа", обяснява той.
Референдумът ще мине и ще си замине.
И какво от това, какво ще се промени
Това е един излишен референдум, не е това начинът, скептик е Петър Добрев.
Той е бивш директор на техникума по ядрена енергетика "Мария Склодовска Кюри", но е и поредна жертва на безработицата. Също е и електроинженер, но вече работи в Плевен, пътува непрекъснато.
"Ако искаха да питат хората, трябваше да ги питат преди това", категоричен е той. - "Това трябваше да се случи, преди да пропилеят толкова средства и да се ангажират толкова хора. Целият живот в общината беше подчинен на тази централа. И изведнъж какво се оказа, няма я. Това не е дребна работа. Ядрената енергетика е сериозен проблем. Това не е тука има, тука няма. Трябва да се реши от професионалисти, да се отчете бъдещето. На референдум се гласува когато човек е убеден", категоричен е Петър Добрев.
Според кмета на Белене Петър Дулев градът е стопроцентово на едно мнение по въпроса, както и да го формулират. Всички ще гласуват за продължаване на развитието на ядрената енергетика на 27 януари, категоричен е той. Представителите на различните партии в общинския съвет се обединили около тази цел въпреки различните им политически пристрастия, обяснява Дулев.
Какви са очакванията?! Градът да се възроди, да заработят близо 10 хиляди души, както било по разчетите. Покрай централата ще се реализират инвестиционните проекти на общината, отбелязва ползите градоначалникът.
Безработицата в Белене надхвърля 15,6 процента, сочат официалните данни на статистиката. Но иначе тя е много повече. За цялата минала година общината
е спечелила от приватизация смешните 6 хиляди лева
Само преди 3 години продажбите на общински терени надхвърлили 1 млн. лева.
"Ситуацията е изключително тежка. Средствата ни стигат само за ремонти на училищата или да реагираме при аварии", каза кметът Дулев. Според него строежът на АЕЦ-Белене не бива да се противопоставя на изграждането на седми реактор в Козлодуй. Имало място и за двата блока. Петър Дулев твърди, че този извод е част от доклада на английската банка консултант НSBC, който не е показван, но той има информация за анализите.
Пазарът за електроенергия през идните 20-30 години е открит. Но ако ние сега, веднага, тук, в Белене, не започнем строителството, това бяло петно в региона ще бъде заето. Знаем за намеренията на нашите съседи от Турция, на Хърватия и Албания. Знаем за продължаващото строителство в Румъния, реди аргументите си кметът на Белене.
