Учени от БАН се вживяват в ролите на герои от романа
Александър Гочев е от онази рядка порода хора, които твърде добре се възползват от своите метаморфози. Сашо е дипломиран химик с трайни интереси към физиката и с диплома от Софийския университет "Свети Климент Охридски". Връща се в Шумен, но има късмета лесно да се измъкне оттам. В София бързо достига до високите нива в научното познание и никой от колегите му дори и не подозира, че същият този Гочев, който всяка сутрин съвестно сяда над изследванията си по теоретичната биология, вечер се бие до кръв и прави сложни каскади на сцената в Народния театър. Асистентът живее в два свята, събрани в един ден. Само за седмица под прожекторите той печели това, което на учения плащат за цял месец. По някое време същият този тежък асистент с интелигентски очила като предрешен артист хулиган става Мак - един от героите на великия Джон Стайнбек от култовия му роман "Улица Консервна". Странното обаче е, че това не се случило нито в киното, нито на сцената, а в живота. Тази игра за големи не можела да мине без най-главния - Док. В кожата му, разбира се, се озовал професор Георги Дечев - шефът на Гочев. Много от нещата, които се случили после, започнало точно тогава. В един талян край Созопол.
Александър Гочев нямал никакво съмнение коя ще бъде бъдещата му професия. От ученик той знаел, че ще посвети живота си на точните науки. Обаятелен учител натиснал везната на колебанието и химията натежала пред физиката. Успешен ход, който го отвел бързо до една от най-престижните лаборатории на БАН. Освен всичко, свързано с науката, за нея се знаело още, че е създадена с благословията и специалния указ на другаря Тодор Живков. Няколко години преди това, през 1964-та, докато следва, шуменецът се отдава на гимнастиката и се запознава със Светослав Иванов-Цапето, треньорът на националния отбор по джудо. Захванал се и с таекуондо. Покрай всичко това се сприятелява с най-добрия тогавашен каратист - Георги Велев. С времето кроткият и вглъбен учен от Българската академия на науките се превръща в истински лъв, стъпи ли на татамитото. През 1971-ва Енчо Халачев поставя в Народния класиката на Всеволд Вишневски "Оптимистична трагедия". Идеята на режисьора е да направи истински мащабен спектакъл. Студенти от Висшия институт по физкултура, предвождани от Александър Гочев, влизат в ролите на моряците от кораба "Аврора". На премиерата химикът се бие със Стефан Данаилов, а по-късно, на банкета е на крачка от самия Тодор Живков, чието присъствие кара артистките да изпадат в дълбоко умиление. Следва "Под игото", където върти сабя и гърми с бутафорно пушкало. В "Сборен пункт" му плащат по тридесет лева на участие. За десет дни взема два пъти повече от народните артисти, които играят всяка вечер. Науката е съвсем друга мисия, която той продължава да следва с обичайната упоритост. Виж, сцената е авантюра - при това съвсем нелишена от рискове.
С "Иван Кондарев" Народният театър гостува в Москва. Салонът на МХАТ е препълнен с официални гости. Гочев е сред каскадьорите. Арестува въстаници и както винаги по време на спектаклите в София, прави крачка назад, за да минат арестантите. Зад него обаче се оказва не твърдата рампа, а опънато зелено платно. Химикът полита с главата надолу в оркестрината. Публиката хихика, той се хваща за някакво дърво, трудно намира път до сцената, но всичко продължава в обичайния си ход.
Така пиеса след пиеса се стига до полския филм "Окото на пророка", за който каратистите се оказват жизнено важни. Наемат 40 от тях. Разбира се, Александър Гочев е в групата, която заминава за Полша. И не само това - играе една от главните роли. Той е бандит, бияч, убиец, ездач, който пада от коня, докато животното лети в галоп. Преживяването е фантастично.
Сприятелява се с Джоко Росич и други известни артисти. За броени дни прибира доволно тлъст хонорар и като след хубав сън отново потъва в дебрите на биохимията.
През 1985 година поляците отново са в София с още по-фантастично предложение. Филмът "Окото на пророка" става сериал. Снимките започват веднага. Ще разчитат много на Александър. "Имаш роля, на която в бъдещия сценарий е отделено много място - готов ли си?", питат го те. Българинът прави дълга пауза, въздъхва и отговаря: "Съжалявам." В следващите няколко години филмът действително има огромен рейтинг. Неговият герой обаче е убит още в първа серия.
През 1995-а Александър Гочев заминава за Америка като бял човек. Поканен е за две години в Тексаския университет, в който учат 50 000 студенти. Българинът е вече изявен специалист в областта на електрохимията. В интереса на янките към него няма нищо случайно. Той постъпва в лабораторията на големия учен Джон Бокрис. Участва в семинари и теоретични програми. Светът наоколо е друг - няма нищо общо с онзи, в който е живял досега. Америка е добро място за наука, мисли си. И за спомени.
Източната биофизична лаборатория се създава в един талян край Созопол през 1970 година. Тя е роден вариант на "Западната биологична", която Джон Стайнбек описва в романа си "Улица Консервна". По заповед на шефа книгата е настолно четиво за целия екип. Всички са омагьосани от таланта на писателя. Обожават героите му. На шега се опитват да им подражават. Но задачата, която е поставена на командированите учени, е да правят наука. Плажа не е най-подходящото място, но колкото може. А за да бъдат още по-интересни дните и най-вече нощите край морето, старши асистентът Гочев става Мак, а биологът професор Георги Дечев-Док. Към многото идеи на основателите на лаборатория има и такава: да разгръщат научната си дейност с бъдещо международно участие. Поканите към колеги чужденци не закъсняват. Животът в таляна става все по-цветен. Върволицата приятели, дочули за купона не секва. Всеки е добре дошъл. В лабораторията освен учени има кинозвезди, художници, рибари, обикновени бонвивани и безделници. Лятото свършва. Лабораторията е закрита, а шефът Док - уволнен. Мак и момчетата напускат с него в знак на солидарност.
Тъкмо към това лято се връща често Александър Гочев, докато е в Америка. През 1995-а, точно пет десетилетия след излизането на романа на Стайнбек, българският Мак е вече в Монтерей. Сбъдва мечта идиотът, смее се доволен. След миг той е в бакалницата на Ли Чун, култово място за героите на "Улицата..." До него трябва да е кафенето със съмнителна репутация Ла Ида. Конкуренцията обаче го е помела и превърнала в кафене ресторант. Няма го и бордеят "Момчешко знаме" на Дора Флуд. В магазина на Ли Чун емигрантът вижда достолепна дама, която го гледа с особено достойнство, дори струва му се леко надменно. Гочев я заговаря. Моли за снимка. Апаратът щраква. Разделят се, но чувството, че тази дама никак не е случайна, не го изоставя с месеци. Накрая не издържа, сяда и пише писмо на Майкъл Хем, председателя на Connery Row Fundation - което ще рече "Фондация "Улица Консервна". Изпраща му и снимката с въпроса: Коя е тази жена. Отговорът не закъснява. Дамата, с която химикът е разтоварял в магазина на Ли Чун, е самата Алисия Харби ден Нуун, империатрицата на някогашната прочута улица. Тя се е срещала със Стайнбек, когато е била малка. "Вие сте се докоснали до една магия", пише му г-н Хем. Той е удивен от факта, че някакви българи са луди по великия роман. И, разбира се, ги кани отново на "Улицата..."
При второто пътуване през 2000-та година в колата е вече и нашенският Док. Професор Георги Дечев също се е пренесъл в Америка. В Монтерей двамата са посрещнати като високопоставени гости. Специално за тях се прави нещо, което по принцип не е прието. Отварят лабораторията на Ед. В местния вестник излиза статия със заглавието "Док от Източния блок". Телевизията на фондацията прави специално интервю с гостите. На улица "Консервна" те вече са звезди. Алисия обаче вече я няма на този свят. Останала е легендата.
Канарските ми острови са тук
"Най-сложният момент от живота ми настъпи, когато отминаха двете години на договора и трябваше да се връщам. В Америка бях със сина и едната дъщеря. Голямата, четиринадесетгодишната Кристина, остана в София. Не я пуснаха", разказва Александър Гочев. Тийнейджърката давала кураж на семейството си от хиляди километри. "Не се връщайте. Ще чакам. Знам, че ще ме вземете". Останахме и мигом започнаха проблемите. Трябваше да си намеря работа. Цялото ни имане се събра в колата и тръгнахме за Лос Анжелис. Сега заедно със съпругата ми, която е лекар патолог, работим за голяма информационна агенция. Реферираме и превеждаме статии. В службата ни се получават над 20 000 списания. Агенцията продава информация и печели. Фирмата "Дюпон", например, ни плаща над милиард долара годишно", разказва Гочев. Според него, Америка е за хора, които могат да живеят сами.
"Извън семейството имам само двама приятели - руснаци. Рядко си ходим на гости, пием водка. Американци близки нямам. И все пак САЩ е най-доброто място за емигранти. Там никой не те пита какъв си. Нямаш чувството, че си чужденец.
За първи път се върнах в България през 1995-а. След десет години раздяла. Вече бях взел американски паспорт. Преди това се страхувах. Приземих се направо в Шумен. Очакваше ме взрив от емоции. Срещите с приятелите ми бяха като сън. Оттогава си идвам всяка година. Чакам с нетърпения този момент. Моите Канарски острови са тук. Тук е празникът ми".
Стайнбек и момчетата
Джон Стайнбек е роден на 22 март 1902 година в Салинас, Калифорния. Прочутия си роман "Улица Консерва" пише, преди да свърши войната, през 1945 година. Прототип на главния герой Док е неговият приятел, писателят Едо Рикетс, който си почива, като събира биологични образци и продава, за да се препитава. През 1948 година влак блъска колата на Едо и го убива. За Стайнбег настъпва творчески застой.
В "Улица Консервна" авторът съживява върху белия лист Мак и момчетата, които се чудят как да изкарат някой цент. Правят го по най-сложния и подозрителен начин, като целта им е да зарадват Док, местния капацитет в медицината. Обикновено обаче това завършва с катастрофа. Героите на Стайнбек са по-различни от общоприетите. Момичетата от публичния дом не са покварени, а местният бакалин не е алчен и присметлив. И като че ли причината за всичко това е любовта на автора към тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
