- Копт-милиардер вдига комплекса Ел Гуна сред лагуните на Червено море
- Фамилията Савирис направила първите си пари от боклука, днес братята са сред най-богатите хора в Африка
Винаги съм харесвал Венеция! За пръв път я посетих на 13, бях на семейно пътешествие с родителите си. Това беше едно от първите ми пътувания извън България. Бях очарован от каналите, по които плаваха типичните малки лодки, както и от архитектурата, и от музеите.
Но чували ли сте за египетската Венеция? Малко европейци познават това местенце, макар че то става все по-популярно.
Египетската Венеция е наречена Ел Гуна, което от арабски се превежда като "морска звезда". Името идва от формата на комплекса - погледнат отгоре той наистина прилича на звезда. Курортът е собственост на един от най-богатите хора в Египет - милиардера Но Нагиб Савирис, който е копт /б.ред. - етнорелигиозна група в Северна Африка и Близкия Изток, разпространена главно в Египет, където съставляват главната християнска деноминация/. Той прави първите си пари от рециклиране на боклук. Сега е медиен магнат, имa дялoвe в злaтни мини пo цeлия cвят. Притежава също банки и футболни отбори. А също така е и един от най-известните египетски политици, създател на Партията на свободните египтяни. Има двама братя - Наиф и Сами. Те са начело на най-големия телеком в Близкия изток, Африка и Пакистан. Тримата са собственици на холдинг, наречен "Ораском".
Савирис е платил за земята за построяването на Ел Гуна по 9 египетски паунда на квадратен метър /1 паунд е около 6 стотинки - б. ред./, като първата копка е направена през ноември 1989. Следващата стъпка е била да се обособят 30 малки островчета, като каналите и лагуните между тях се пълнят с вода от Червено море. Точно затова е и асоциацията с италианската Венеция. Площта на Ел Гуна е 36 квадратни километра - точно колкото е Борисовата градина в София.
Днес Ел Гуна е разделена на 3 части - стара, марина и нова. Там живеят около 22 000 души.
Савирис се е постарал доста всичко в комплекса да е изпипано. Дори и кабелите, които обикновено загрозяват улиците у нас, са скрити под земятa - все пак човекът има бизнес, свързан със съобщенията.
Ел Гуна прилича на град-държава, защото на входа има бариери и се влиза с паспортен контрол, за който следят полицаи. Вероятно това се прави заради сигурността на обитателите. Един от тримата синове на копта-милиардер е кмет на египетската Венеция.
Показвам си документа и влизам в Ел Гуна. Още от пръв поглед забелязвам невероятна разлика с това, което съм видял до момента в курорта Хургада и като цяло в Египет. Дори самият въздух сякаш е по-различен.
В началото на града-държава са ситуирани хотелите. Питам българския гид първото нещо, което ми идва на ум, а именно - какви са цените за нощувката в египетската Венеция. Той ми отговаря, че не са по-високи от 300 - 400 лева спрямо обикновените хотели в Хургада, което ме изненадва предвид лукса, който излъчват.
Малко бусче ни откарва до един от хотелите. Събираме се на мийтинг пойнта, а приключението предстои - разходка с лодка по каналите на Ел Гуна! Наоколо има още хотели, блокчета с апартаменти в тях и малки бунгала /къщички в стил Малдиви/. Излизаш от вратата, слизаш по стълбичка и се топваш в типичната за Червено море кристално чиста вода. Просто приказка! Минаваме под специално мостче - трябва да се изправим и да го пипнем, като си намислим едно желание. Според поверието, то ще се сбъдне. Аз си пожелавам един ден да дойда на почивка тук.
Обикаляме няколко от по-атрактивните канали и когато минаваме покрай жилищна сграда екскурзоводът казва, че едностаен апартамент в новия квартал там струва 35 000 долара. Много по-евтино дори от софийския квартал "Люлин"!
След 30 минути слизаме от лодката, за да посетим мястото, където се провежда церемонията по връчването на тукашните Оскари.
То не е зала, ами открита сцена, приличаща на свод с няколко колони. Самите награди носят името на града-държава - Ел Гуна.
Става време за обяд. Влизаме в малко капанче, което наподобява френско кафене. Там се продават различни видове сладолед и сладкиши в разнообразни фигури. Освежавам се с бананов шейк.
Последната спирка е висока кула, от която се вижда целия курорт. По пътя към нея има огромно голф игрище.
Изкачваме стръмните стълби и се чудим какво ли ще открием на върха. А оттам се открива чудна гледка! Голф игрището е под нас, а по-нататък се редят водни басейни, палми и красиви сгради.
Как канолите победиха сача и сушито в Хургада
Храната за туристите в Египет е нещо наистина уникално, което всеки чревоугодник ще хареса. Но ако искате да опитате ново ястие, посетете ресторант алакарт - има такъв в почти всеки от хотелите в Хургада.
Този вид ресторанти предлагат автентична кухня от различни държави. В нашия хотел имаше китайска, италианска и египетска кухня. В следващите редове на всяка от тях ще давам оценка от 1 до 10.
Египетска вечеря
Ресторантът е до плажа, а преди да отидем се чудим с какво ли ще ни нагостят. Дори и най - смелите ни представи не достигат до това, което ни предложиха. Очаровани сме от египетската кухня.
Вечерята е разделена на две части. Стартерите и десертът се взимат от блок маса, а основното ястие се сервира.
За начало си взимам салата и няколко вида разядки с хумус, маслини, авокадо и други. Доста са приятни. Набелязвам си и плод, който наподобява нашата круша, но е по- твърд. Оказва се, че името му е - джалата.
Сюрпризът на вечерта е автентично египетско барбекю. То наподобява на нашите сачове като размер и вид. Разликата е, че под самия глинен съд има място за разпалване на огън, който да поддържа ястието топло. Сред месото, естествено, не присъства свинско, защото тяхното вероизповедание - ислям, го забранява.
Но пък има агнешко и телешко. Направено е на шишчета и на малки пържолки.
Десертът е крем, който прилича на познатия ни карамел. Приготвен е от брашно, яйца и масло. Това е страхотният завършек на вечерта.
* На египетската вечеря давам 9 от 10 точки. 1 единица по-малко заради леко сухото месо.
Китайска трапеза
Китайският алакарт ни очарова първо с обстановката. Наистина се бяха постарали да накарат посетителите да се почувстват в Китай за няколко часа. Ресторантът е украсен с типичните фенери и гирлянди. Всеки гост получава меню.
За ордьовър си поръчвам типична китайска супа с морски дарове. Хареса ми много - не бях ял такава до сега.
Макар че сме на китайска вечер, второто, което опитвам, е суши. Това ястие у нас се счита за типично японско, но всъщност корените му отпреди повече от 2000 г. са от Китай.
За него мога да кажа много неща, защото много обичам да си похапвам от малките ролца с ориз и това е една от любимите ми храни. У нас съм ял на много места, като не навсякъде ми харесва. Пробвал съм го с всякакви морски дарове или пък с хайвер. Дори съм опитвал да си го направя сам вкъщи, като използвам типичната рогозка за завиване на вкусното ястие.
Сушито в алакарт е много по-различно от това в България, макар че по същия начин се гарнира с джинджифил и с люто уасаби.
В китайския ресторант сушито е доста по-семпло на вкус. Към него няма сосове. Хареса ми много, наистина.
Третото ястие, което пробвам, са китайски нудълс с пиле в сладко-кисел сос. Те са същите на вкус като тези в китайските ресторанти в България.
За десерт не ми остана място в стомаха.
* Давам 8 от 10 на китайската вечер, защото нудлите приличаха на познатите "3 minute noodles", които са полуфабрикат и се приготвят на микровълнова фурна, като се заливат с топла вода.
Италианско гурме
Аз съм голям фен на пастата, така че с нетърпение очакват италианската вечер. Отново избираме по менюто традиционни за Италия изкушения. За предястие си поръчвам солени бисквити с хайвер. Интересен вкус, който не бях срещал до сега. Като второ ястие решавам да заложа на типичните талиатели карбонара. Оказаха се наистина висш пилотаж - сосът приготвен точно както го обичам. С десерта изобщо не сгреших. Избирам италиански каноли. Това е най-вкусното нещо, което съм ял за трите вечери! Реших да проуча малко повече за това ястие, което е нещо като торта с банани, сирене рикота и мед:
За първи път италианските канали започват да го приготвят в град в Южна Италия, наречен Калтанисета - провинция в Сицилия с голямо арабско влияние. В града имало много хареми. Най-големият от тях е наречен "замъкът на жените". Там са били предложени за пръв път каноли на господаря на харема.
За приготвянето на тортата не са нужни много продукти, но комбинацията е изключителна на вкус.
* Именно заради десерта давам 10 от 10 точки на италианската вечер, която наистина ме впечатли. С този резултат тя печели състезанието между трите национални кухни, които опитах в Египет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
