Любопитно

Ани чака чудо, за да проходи

ГЕРБ й съдейства за ремонт на дома и за клиника в Израел

Ани чака чудо, за да проходи

Чудеса се случват и днес - макар и мнозина да не вярват, че това е възможно. За Ани от Сухиндол чудото става на 18 юли миналата година - точно тогава, когато цялата страна бе шокирана от атентата в Сарафово. 35-годишната жена, парализирана след тежка катастрофа, успя да роди живи и здрави близнаци въпреки мрачните прогнози на лекарите. Медиците в областната болница на Велико Търново спасиха двете бебета в утробата на Ани и след кратък престой в кувьози Даниела и Рая се прибраха при родителите си.

Ще стъпя на краката си, преди Даниела и Рая да навършат годинка, обещава си Ани. "Близначките са двете най-прекрасни същества - за тях съм готова да се боря. Искам да проходя, за да мога да се грижа пълноценно за тях", разказва жената, която неотдавна премина през втора операция. В момента тя се придвижва с инвалидна количка, а наскоро мъжът й направил и специална рампа в жилището им в Павликени, за да може Ани да слиза долу.

Докато тя се бори да стане на крака, Стефан ползва оставащия му отпуск по бащинство и заедно с майка си гледа двете красавици. С помощта на министър Цветан Цветанов

 

вече е ремонтиран и обзаведен апартаментът

 

в който семейството ще се пренесе през пролетта. А дотогава Ани е убедена: "Ще проходя!"

Ако стане на крака дотогава, й се иска да може да помага за предстоящите избори през лятото като технически сътрудник, какъвто е и преди катастрофата. След втората операция в търновската болница всички документи и снимки за състоянието й са били изпратени от специалистите в областната болница в София. Майката на близначките очаква и отговор от израелска клиника за присаждане на стволови клетки, за което й съдейства ГЕРБ.

Съдбата й изпраща неочакваното изпитание в четвъртия месец от бременността. Няколко дни преди местните избори тя и любимият й Стефан решават да заживеят заедно. Плановете им са като на всяко младо семейство - деца, къща и работа. Ани е технически сътрудник в офиса на ГЕРБ, а Стефан поддържа мрежата за интернет в Павликени. Животът им обаче се преобръща само за няколко секунди. И пренарежда плановете по начин, който никой от тях не е могъл да си представи.

В един най-обикновен ден - 21 март, двамата се качили в колата на Стефан, за да закарат малко багаж до Сухиндол при родителите на Ани. По пътя ги застига необратимото. Млад шофьор с 3-месечен стаж се засилва да ги изпревари, без да прецени разстоянието между двете коли, и блъска автомобила им. Колата на Ани и Стефан излита от пътното платно

 

и се преобръща по таван в канавката

 

От удара Ани изпада в безсъзнание, мъжът й е с травма на ключицата. Стефан е шокиран от гледката на безмълвната си жена - дотолкова, че дори не усеща болката от удара. Единствената му мисъл е да помогне на жена си и на двете близначета в утробата й.

Идвайки в съзнание, Ани разбира, че не може да си движи краката. Линейката я откарва в болницата, където идват лошите новини. Медиците откриват счупвания на 5-и и 6-и прешлен и установяват, че гръбначният й стълб е прекъснат. Това означава парализа. Не закъснява и другата лоша вест - според лекарите при такава травма след катастрофа няма начин децата да оцелеят. "Аз обаче още тогава не им повярвах - нито за моето състояние, нито за бебетата. Мислех си, че това не е вярно, че медиците грешат. Надявах се на чудо. Казвах си, че и близначките са добре - дори не мислех за моята травма толкова силно, колкото за тях. Не спирах да си повтарям, че ще стане чудо и Бог ще ми ги запази", казва Ани.

Правят й първата операция, която продължава повече от три часа. След нея Ани остава неподвижна от кръста надолу. Въпреки лошите прогнози на специалистите обаче близначките се раждат живи и здрави. Майката и таткото си ги прибират, след като изписват и Ани от болницата. Преди няколко дни

 

близначките имали и малък "рожден ден"

 

навършили 6 месеца в дома си в Павликени. Седмица преди това Ани е била повторно оперирана във великотърновската болница от началника й д-р Людмил Гецов, който е неврохирург. "Сега се чувствам малко по-свободна в областта на гърба. Сядам по-лесно. Операцията в Търново ми помогна много", казва тя. Мечтата й да гушка бебетата и да помага в отглеждането им малко по малко започва да се сбъдва. "Никога няма да загубя надежда. Ще се боря за себе си и децата си, за да съм пълноценна майка. Знам, че както ми помогна Бог да родя живи и здрави деца, така ще ми даде сили и да се изправя на крака", казва майката. В момента Стефан й помага не само в отглеждането на децата и домакинството, но й дава сили да преодолее страха и да забрави за катастрофата. Няколко пъти след нея Ани дори се е престрашила да се вози в кола. А и Стефан вече е преодолял шока и отново се справя с шофирането. За да покаже, че има бъдеще за нея и ще се справи с парализата, Ани е намислила да изкара и шофьорски курс.   

Коментирай