Когато алгоритъмът се превърне в довереник – все повече млади хора, особено дамите, оставят AI да води любовния им живот, показват проучвания у нас, и в чужбина.
В едно кафене близо до булевард „Витоша“ в София 28-годишната Мила седи и гледа втренчено телефона си. Екранът осветява лицето ѝ – не заради ново съобщение от мъжа, с когото се среща, а заради отговора на изкуствен интелект. Тя току-що е описала тридневно мълчание от страна на обекта на желанието си. Всяка дума. Всеки нюанс. Всяка възможна интерпретация.
Отговорът идва бързо. Спокойно. Аналитично.
„Три дни без отговор не е задължително знак за отхвърляне. Възможно е да става дума за стрес, работа или вътрешна несигурност.“
Мила въздъхва с облекчение.
За нея AI се е превърнал в необходим инструмент за ориентиране в съвременния свят на запознанствата – свят, изпълнен с несигурност, неясни сигнали и емоционално изтощение.
И тя далеч не е единствената.
Нов модел в големите градове на България
В София, Пловдив и Варна приложенията за запознанства са толкова обичайни, колкото и градският транспорт. Поколението, родено след 1995 г., израсна с интернет, но навлиза в любовния живот в среда, където връзките често са временни, неопределени и крехки.
Ghosting. Breadcrumbing. „Hot and cold“.
Думите са английски, но преживяването е универсално.
Новото е, че все повече млади българи се обръщат към изкуствения интелект – не само за съвет, а за тълкуване, потвърждение и понякога за вземане на решения. И въпроси: "Кога ще срещна любовта? Какъв ще бъде той?" иэпрочее.
„Имах нужда от нещо, което да не ме съди“
Мила се запознава с Иван, 31, във вино бар през лятото на 2025 г. Между тях веднага се получава връзка. Разходки в Борисовата градина. Късни вечери. Разговори за бъдещето. Тя среща неговите приятели. Той – нейните.
Чувстваше се стабилно. Зряло. Като нещо, което наистина може да се развие, разказва тя.
Но когато Мила заминава на почивка в Гърция, динамиката се променя. След завръщането ѝ Иван вече не е същият. Отговорите му са по-кратки. Инициативата – по-слаба. Понякога топъл, понякога напълно дистанциран.
Мила прави това, което правят мнозина – започва да анализира всеки детайл.
"Можех с часове да се питам: Какво означава това? Сгреших ли нещо?". Накрая тя пише на AI чат.
"Не исках да звъня на приятелите си. Те винаги застават на моя страна. Имах нужда от нещо по-неутрално". AI ѝ предлага да зададе директен въпрос. Когато тя го прави, Иван отговаря, че „иска да продължат да се виждат, но в момента има твърде много ангажименти“. Тогава AI задава следващия въпрос:"Искаш ли да бъдеш с човек, който няма време за теб?". Това беше въпросът, който самата аз не смеех да си задам, казва Мила.
AI като емоционална спирачка
За Мила AI се превръща в начин да не повтаря старите си модели. Преди тя би чакала. Би се адаптирала. Би омаловажила собствените си нужди. Тя посещава терапия, но усеща, че това не е достатъчно, когато мислите ѝ препускат късно вечер. "AI винаги е там. Отговаря веднага. И никога не ме кара да се чувствам виновна".
Именно това прави AI толкова привлекателен в света на запознанствата, смятат социолози.
Неутрален, достъпен – но без отговорност
AI се възприема като сигурен, защото е последователен, рационален и емоционално необвързан. Той не взема страна. Не се изморява.
"За много млади хора AI действа като когнитивно облекчение, казва български социолог, специализиран в дигиталната култура. Той помага за подреждане на мислите, разпознаване на предупредителни сигнали и формулиране на „правилните“ думи.
В общество, в което контролът и ефективността са високо ценени, дори връзките се превръщат в проект, който трябва да бъде „изпълнен правилно“.
Но има и обратна страна.
Когато интуицията отстъпва пред анализа
Елена, 34, от Пловдив не използва един, а три AI чата.
"Ако и трите казват едно и също, тогава вярвам, че това е истината, казва тя без колебание". Тя оставя AI да анализира съобщенията ѝ, преди да ги изпрати. Пита защо срещите приключват. Търси обяснение за мълчанието. "Аз не умея да се вслушвам в себе си. AI ми се струва по-мъдър от мен".
Елена никога не е имала дълга връзка. За нея AI се е превърнал в нещо като наставник.
"Той е като по-възрастна жена, която е преживяла всичко. Която никога не се уморява да ме слуша. Един приятел би казал „стига толкова“. Алгоритмите не го правят".
AI отразява думите и ценностите на потребителя. Рядко оспорва дълбоко. Не поставя граници.
Когато предадем емоциите си на алгоритми, рискуваме да изгубим връзка с тялото – онази част от нас, която реагира интуитивно, нелогично, но често истинно. Любовта никога не е била логична, отчитат психолози.
Какво говори това за България през 2026 г.?
Фактът, че млади българи се обръщат към AI в любовния си живот, не е само въпрос на технологии. Това е въпрос на доверие – или липсата му.
Общество, белязано от бързи промени, икономическа несигурност и слаби институции, е научило хората да разчитат най-вече на себе си. А днес – и на своите инструменти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
